Знам, че историята ми не се чете, но ми се иска да споделя, че се срещнахме с момчето, което ни помогна. Той е не е юрист или мутра, а е дванадесетокласник и отскоро живее в нашия квартал. Просто съвестта му е проговорила и направил това, което би искам да направи и някой за него. Вече подготвям документите по най-бързия начин и ако не успея да родя детето си в САЩ, със сигурност ще е в Канада и със сигурност ще направя всичко възможно да не се връщам повече. Сестра ми също вече живее в чужбина и след случилото се с мен няма да стъпи тук, още по-малко с приятеля си. Родителите ми също ме подкрепят и са готови и те да заминат, стига със сестра ми да сме в една и съща държава. Не пиша в този сайт от вчера. Преди съм споделяла за бившия ми приятел, който също е от друа раса. Неговото семейство, което е всъщност работливо и почтено, също напусна България, защото средата тук е враждебна към чужденците и те не успяха да се адаптират. Жал ме е този младеж, който ни спаси миналата седмица от тълпата. На него му се налага да живее в това просташко тесногръдо общество и вероятно да се бори ежедневно да се опитва да го направо по-добро. Аз обаче не мога така и трябва да мисля за моето си семейство и така... съжалявам, дано не съм обидила някого.
Блаодаря за подкрепата. Все пак на нас не ни е нужно одобрение. Злобните погледи даже ме вдъхновяват напук. Това, което ни липсва е по-добра социална среда. Приятелят ми обикновено седи изолиран като музеен експонат. Като че ли единствената тема, която познати и непознати могат да имат с него е само откъде е дошъл, харесва ли му тук и какво мисли за българите. Не могат да го приемат като равен човек, с който да проведат един нормален разговор. И не става дума само лелички и възрастни съседки, а за хора на наша възраст, които са живели в чужбина, имали са срещи с различни култури. Не могат да го приемат като равен на тях човек. Човек, с който да споделят, както биха го направили с мен. А много държа той да си намери приятели българи и полека да се социализира като нормален човек в нормална среда.
По-скоро си мисли, че й се подмазваш. Не търси връзки с по-висшестоящи в служебната йерархия. Въпреки, че ни промиват главите, че в образователната система всички са равни, на учителя трябва да се отдава уважение както на работа би уважала началника. В началото може би е приятно да забележиш, че някой ти се подмазва (в твоя случай ти не си такава), но после става досадно и може да очакваш негативни реакции.
Разбира се! Само че, моля те, аз се опитвам да говоря като с приятелка, няма нужда от официалности.
Вие водите едни дълги спорове, които не утихват след първия секс. Вие си усложнявате живота, като приемате навъртре позицията на съпреника (всъщност на любимия си човек). Докато мъжът ти се затваря в пасивна позиция на жертва, ти си агресивна и се стремиш активно да му покажеш грешките. Затова си надула и устните. Държиш да отговаряш на секундата на всяко изречение, дори и да не е критика.
Не казвам, че мъжът ти също не е неотстъчив. Предполагам, че в началото не е бил, но му е писнало. Затова той те оставя ти да говориш, а той да заема по-изгодната позиция на жертва и да те обвинява, че "не може да регира другояче", че си "злобна" и т.н. Най-добре се примири с неговите сръдни, не му се връзвай, остави го да се насърди и накрая и ще се сдобрите. Просто се прави, че нищо не е станало, усмихвай се на жвота, на пролетта и не мисли за споровете ви с десетилетна история.
Докато не се омъжиш ще те контролират. Затова почни да се оправяш самостоятелно, потърси си работа и жилище. Ако не можеш - не мисля, че ти е толкова трудно за тебе сега.
Ти си неостъпчива. Вижда се и от две твои изречения. Научи се да отстъпваш. Вероятно той го е правил неведнъж и се чувства унизен, че винаги той е отстъпвал. Няма да те заболи ако не правиш напук и угаждаш на мъжа си. На мен тези "сръдни" ми говорят за един много уравновесен човек, който изчаква ти да осъзнаеш грешките си и да узрееш да ги поправяш. Иска се време - ако го даряваш с усмивки и любов и на него ще престане да се изолира.
"Този човек" е баща на това момиче, което търси помощ от нас. Ако за нас е просто просто лош човек, за нея е родният й баща, който ще й тежи или ще й помага през целия неин живот. Нека не си развалят семейството, нека извадят доброто от себе си. Би било ужасно цял живот да храни лоши спомени за семейството. Това ще травмира и отношенията със семейството, което ще гради в бъдеще. Човек трябва да прави добро, за да получава добро. Съгласна съм за ролята на институциите, но в момента те не подхождат с необходимото внимание към елемнтарните човешки взаимоотношения, а действат първосигнално, колкото да защитят нормативната рамка. Според мен трябва да се защитава първо семействот и това е добре да го разбере бащата, защото именно той го застрашава.
Според мен намесването на институциите ще разгневи повече баща ти и ще има два изхода: или ще увеличи насилието, или ще се уплаши и ще напусне семейството. Другият вариант е да потърсиш някого, за когото предварително знаеш, че бащата ти уважава и го смята за авторитет - например неговите родители, негов приятел или работодател. Този контакт трябва да бъде осъществен от майка ти, защото тя ще знае как да накара близкия човек да успокои баща ти и да направи семейното съществуване по-поносимо.
Според мен си напълно здрава. Просто имаш нужда от секс. Понякога фантазиите са негативни като болести например. Няма защо да се притесняваш. Поработи върху любовния си живот.
Човек трябва да учи и работи това, което му носи удоволствие. Ако не се чувства добре с професията си, няма да е мотивиран в работата си и пак няма да му носи пари. Това може да кажеш на родителите си.
Не бива да ровиш в чужда кореспонденция, още повече когато вече сте разделени. Доколкото разбирам ти не живееш в България и сте разделени от разстоянието най-вече. Трябва да преоцениш положението си с него и наистина доколко сте били заедно.
Според мен не е трудно да ти обърне внимание, стига ти да покажеш заинтересованост от него. Поведението ти зависи от ситуацията, а ние нямаме никаква представа каква е конкретно при теб. И все пак трябва да оставаш с него насаме, колкото се може по-често. Най-добре да имате някаква обща активност извън работа. Поинтересувай се какво прави и може да имате общи неща.
Моите коментари