Историята на МОРГАН

  • 29.11.13 01:11#1zlateto.keremedchievamehozlateto.keremedchievamehoРегистрация: 28.11.13Град: СофияОтговори: -Историята на МОРГАНЧАСТ 1

    МОРГАН

    Морган живееше на улицата. Беше свободен котарак и това му носеше радост. Но вече беше на възраст и старите му мустаци не издържаха на студа, за това обичаше да се крие във входовете на блоковете. Свираше се в тъмните ъгълчета и наблюдаваше хората, които влизаха или излизаха през вратата. Вече се беше превърнал в психолог и добре познаваше емоциите на тези странни същества хората. Знаеше кога бяха добре разположени към него и кога да не им се мярка пред очите. Една вечер, Морган тъкмо си беше избрал подходящо местенце за нощуване, когато входната врата рязко се отвори. Морган се изплаши и силно се притисна към тъмният ъгъл, той самият беше черен и това много му помагаше в моментите, когато трябваше да става невидим. ..........

    Това е реална история!!! Всички лица в нея са истински
    Морган се появи в живота ми преди 5-6 години.

    ЧАСТ 2
    СРЕЩАТА
    Вратата на входа се отвори с трясък. Морган се сгуши на топка и затвори очи. От опит знаеше, че очите му можеха да го издадат, проблясвайки предателски в мрака. Само ушите му стърчаха, настръхнали и в очакване на новият шум идващ от към вратата. Шумът бе от обувки! "Хора са - Помисли си Морган - дано не ме видят." Обувките забързано преминаха покрай него и спряха на асансьора. Едва тогава Морган се осмели да надзърне скришно. Той отвори леко очи и погледна. Виждаше перфектно в тъмното, въпреки че беше вече на възраст, очите му никога не го лъжеха, той се славеше с отличното си зрение нощем и много пъти бе избягвал големи опасности благодарение на него. До асансьора беше застанало момиче и бързо плъзгаше пръсти по стената търсейки копчето за осветлението. Той подаде носле в посока на момичето и се опита да я помирише от разстояние, Морган умееше да надушва хората. Тя миришеше на нещо познато ..... Сега нямаше време продължително да я изучава, всеки момент тя щеше да намери ключа за лампата и щеше да светне стълбищното осветление. Той трябваше да се скрие на по - сигурно място. Бързо избяга от досегашното си скривалище и се скри под радиатора на парното. Опита се да бъде колкото се може по тих, но от бързината не успя да прецени, че разстоянието е доста по-малко от колкото е самият той и леко разтресе радиатора. Момичето се изплаши и рязко се обърна към мястото от където дойде шума. В този момент няколко рекламни брошури оставени нарочно върху парното, паднаха и се разпиляха на пода. Момичето намери ключа за осветлението и светна. Огледа плахо стълбищната площадка, но наоколо нямаше никой, само рекламните брошури все така си стояха разпилени по пода. Тя се наведе и ги събра. Може би съзнанието й и въртеше номера и усещането й, че някой я наблюдава бе лъжливо. Остави набързо брошурите обратно на мястото им и бързо се качи в асансьора. А ОЧИТЕ ПРОДЪЛЖАВАХА ДА Я НАБЛЮДАВАТ ПРЕЗ ЛЕКО ОТКРЕХНАТАТА ВХОДНА ВРАТА ......

    ЧАСТ 3
    ПРИЗРАЦИ
    Нощта мина бързо, Морган ходеше бавно из улиците и не можеше да спре да мисли за НЕЯ. Снощи той се опита да запомни входа, в които я беше видял и тази вечер отново мислеше да се приюти там. Коя беше тя и защо той не можеше да я забрави?!? Тя дори не беше от неговата раса, но той имаше чувството, че я познава. Беше я срещал и друг път, но колкото и да се опитваше да си спомни къде и кога, все не успяваше, просто чувството, че я познава беше по силно от спомените му.....От няколко дена тя сънуваше сън .Той се повтаряше всяка вечер, като развалена грамофонна плоча, той беше красив и й изпълваше сутрините със светлина и любов. Самата тя беше влюбена. Двамата живееха от три години заедно, но съвсем скоро се бяха преместили да живеят сами в нов апартамент и имаха големи планове за бъдещето си.Морган и тази вечер беше на пост.Копнееше да я види.Днес не беше ял, беше забравил, единствено мисълта за нея, цял ден бе живяла в главата му. Опита се да си спомни на какво му миришеше тя и .... и си спомни. Това лято много обичаше да лежи на сянка в една градина с цветя, мястото което си беше избрал, беше точно до розовия храст. Обичаше да го гледа, обичаше и миризмата му, тя го успокояваше и приспиваше, а това момиче миришете точно като него.Тази вечер Морган не я видя, явно се беше прибрала по-рано, а той трябваше да чака да се стъмни, за да може да влезе във входа и да заеме поста си. Няколко дена не смееше да се отдалечи от входа, от страх, че после няма да може да го намери. Запомни всяко дърво в района, дори го маркира няколко пъти, за да е сигурен, че винаги ще намери мястото. Беше се превърнал в ходещ призрак, дори зова на разгонените котарачки не разпалваше кръвта му както преди.....

    ЧАСТ 4
    ПЛАНЪТ
    От няколко дни Морган не беше на себе си. Той вече беше сигурен, че е влюбен, ясно разбираше, че двамата са много различни, но твърдо бе решен да я накара и тя да се влюби в него. За Морган не беше тайна, че хорските женски много обичат да галят и гушкат неговата раса. Не веднъж си беше изпросвал какви ли не вкусотии от хората използвайки този факт, а на този номер го бе научила неговата приятелка Саня. Тя беше домашна котка и му бе разкрила всички хватки на котешката манипулация. Сега той щеше да ги изполва, за да се опита да й привлече вниманието. А как жадуваше за поне една нейна милувка ... да усети пръстите й по неговата козина, да почувства меката й кожа и да помирише отново мирисът й ....

    ЧАСТ 5
    ТАКТИКАТА
    Когато той най- после я видя, тя не беше сама. С нея имаше и мъжки от нейната раса, той я беше хванал за ръка и когато дойдоха пред асансьора, нежно я прегърна. Морган се уплаши. Котешката тактика действаше само на женските хора, не веднъж Саня го беше предупреждавала, че мъжките хора не са дружолюбни и при тях тактиката действа по-рядко. Той нямаше много време да мисли, асансьора бързо щеше да дойде и пак щеше да я загуби..... За това реши да действа и да рискува.
    Бавно и с жалостиво мяукане той започна да се приближава към тях, като за миг не изпускаше от поглед мъжкият, ако тръгнеше с лошо към него, да може веднага да избяга.......

    ЧАСТ 6
    СРЕЩАТА
    ТЯ и ТОЙ се прибираха от кино и чакаха пред асансьорната врата във входа, когато зад гърбовете им се разнесе силно жалостиво и продължително котешко мяукане. Те веднага се обърнаха в посока на звука и видяха как огромен черен котарак бавно се приближава към тях. ТЯ учудено погледна към ТОЙ, това беше котарака от сънят й, позна го по малкото бяло петно на гушката и ТЯ сякаш се вкамени. От както беше започнала да го сънува, постоянно говореха да си вземат котенце, дори ТОЙ вече я наричаше галено: "Коте" или "Мацко".Морган вече се беше приближил достатъчно близо, мъжкият не издаваше никакви заплашителни сигнали, освен че широко си показа зъбите, той обаче знаеше от Саня, че това не е заплаха, и че при хората означава, че са щастливи. Мъжкият се наведе и нежно започна да го чеше по главата и гърба. Сега когато беше сигурен, че мъжкият човек не е заплаха, най-после можеше да я погледне, а тя стоеше права до асансьорната врата и го гледаше втренчено. Морган не усети в нея никаква емоция на радост и се притесни, нямаше да понесе отново да я загуби. За това реши да действа с "тежката котешка артилерия". Отскубна се от галещите го ръце на мъжкия и нежно започна сам да се отърква в краката й, като продължаваше да мяука жалостиво, гледайки я право в очите. Но тя сякаш не го забелязваше, хвана врата на асансьора и я отвори ... В главата й беше пълна каша, истина ли беше това което й се случва, наистина ли това е котарака от съня й, как я беше открил и от къде се появи .... Докато през главата й минаваха хилядите въпроси, изведнъж тя усети как котарака започна да й се гали в краката, тя го погледна и погледите им се засякоха. Изведнъж я обзе панически страх, прииска й се да избяга от призрака от съня й, инстинктивно се хвана за дръжката на асансьора и отвори вратата ...Малкото сърчице на Морган се сви. Тя искаше да си тръгне! Досега никога не му е било толкова трудно с някоя женска, дори и "тежката артилерия" не помогна. Остана му само един единствен възможен ход! За това той бавно се качи в асансьора и с тържествено мяукане им каза "Идвам с вас!"! Двамата човеци се спогледаха, но се качиха при него в асансьора, а когато пристигнаха пред врата на апартамента и я отвориха, първият които бързо влезе през нея беше Морган. Той влезе в апартамента с такава лекота и бързина, все едно цял живот беше живял в този апартамент. Застана в средата на стаята и легна върху мекия килим........

    Сега нямам сили да продължа историята. Още е като трън в сърцето ми. Още плача когато наближава Коледа ....А Морган, дойде с мисия, той живя при нас 5 месеца (появи се малко преди Коледа и си отиде малко след Велкден). Той дойде, за да бъде с мен в най-тежкият ми момент. Аз винаги ще помня онази черна Коледа и онзи злощастен Великден!След това, Морган си тръгна, както се беше появил - от нищото, но аз знам, че ме гледа от някъде и се грижи за мен. Морган беше последният котарак в живота ми и не знам дали ще имам повече някога .... ОБИЧАМ ТЕ МАЦКО )))
    ОтговорОтговор с цитат
  • 01.12.13 11:28#2Desi71Desi71Регистрация: 12.06.13Град: Стара ЗагораОтговори: 1от: Историята на МОРГАНИсторията ме просълзи.И аз имам черен котарак с бяло петънце на гушката.Обичам го,не...обожавам го!И слава Богу,че е при нас,жив и здрав и ни радва.Не знам какво бих правила без него.ОтговорОтговор с цитат