- 10.08.15 05:34#1Потребител#160438
![Потребител#160438]()
НовакРегистрация: 09.08.15Град: -Отговори: 2Какво става с мен?Не съм имала нищо общо с този човек..Бяхме просто обикновенни познати..Но щом споменът името му усещам, че почвам да се задушавам и почвам да дишам учестено и цялото ми тяло омеква сякаш е изцеден лимон.Когато го видя извръщам глава, но истината е, че всичко в мен кипи и искам гръмогласно да плача..Коремът ми се свива на топка и сякаш една огромна буца възпира сълзите ми..Избухвам в плач без да е станало нещо..Не разбирам какво става с мен, а съм жена на 40 години..ОтговорОтговор с цитат - 23.08.15 01:53#2Потребител#160815
НовакРегистрация: 23.08.15Град: -Отговори: 2от: Какво става с мен?Кофти. Аз съм в същото положение. А съм на 47. Топката си ми стои постоянно. Не е само като я видя. И аз я познавах отдавна. Познато ми е много.ОтговорОтговор с цитат - 24.08.15 04:55#3greenapple
НовакРегистрация: 02.12.14Град: СофияОтговори: 5от: Какво става с мен?Ще отговоря и на двама ви с един цитат от Никола Тесла. Мой познат го беше качил някъде, тези дни попаднах на него:
"Веднъж попаднах на новелата “Абафи” (Синът на Аба) – сръбски превод на добре познатия унгарски писател Джосика. Тази творба някак отключи спящите в мен сили на волевото начало и започнах да се упражнявам в самоконтрол. Решимостта ми първоначално се топеше като априлски сняг, но скоро преодолях слабостта си и познах удоволствие, което никога не бях изпитвал до тогава – това да си в състояние да правиш нещата, както сам си си определил и наредил. С течение на времето това действено ментално занимание ми стана втора природа. В началото желанията ми трябваше да бъдат преборвани, но постепенно желание и воля започнаха да се сливат. След години на подобно самодисциплиниране до такава степен овладях себе си, че можех да си играя със страстите, които биха били разрушителни дори за много силни хора."
Изводите за себе си всеки може да си направи. Трудно е, но не и невъзможно!
Успех!ОтговорОтговор с цитат
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest