Коридора

  • 10.10.18 06:34#1BonnieBonnieРегистрация: 10.10.18Град: ПлевенОтговори: -КоридораТой седеше пред ръждясалата, нацапана от лявата страна с мастило пишеща машина. Той чуваше изреченията, те се забиваха като топлийки в главата му, ала ръцете му не помръдваха. Той обрисуваше героите, извайваше съдбата им, срещаше ги в сънищата им. Мъжът стоеше като попарен пред бюрото. Дали защото не смееше да оскверни така красиво звучащите изречения в ума си или причината той да не докосне ни един клавиш бе...

    Чу се тропот от коридора. Туп, туп-туп, туп, туп-туп. Сякаш се следеше нечий сърдечен ритъм на уред в кардиологично отделение.
    - Ели? – мъжът се провикна разсеяно. Мълчание. – Ели скъпа! – нее, Ели не си играеше на криеница.
    Мъжът стана рязко, бутайки бюрото с бедрата си. Тежестта на пишещата машина устоя на сблъсъка и спаси слуха на писателя от трясък.

    - Хайде ела, не се прави на недостъпна. Не успях да сготвя, но се надявам, че няма да се сърдиш. – туп, туп-туп, туп. Изричайки последните думи той осъзна, че е чакал отговор от ... ами от самия празен коридор. Нямаше нито Ели, нито сготвена храна.

    - Ели? – последният опит да извика тялото на приятелката си. В гласа му се долавяше колебание и надежда, че не се е направил на глупак пред самия себе си.
    Глухотата на мълчанието украси сумрачното помещение. Дъхът на мъжа секна, а той самият очакваше нещо безпокойтелно. Изведнъж отново се дочу слаб сърдечен ритъм. Забързвайки постепенно той се чуваше все по-ясно и отчетливо. Мъжът бе сам в апартамента, на последния етаж в кооперацията. Туптенето огласи всичките помещения. Писателят чу глас.

    - Не бой с-с-сее... – гърлото, от което излезе не толкова ясното изречение, беше загракнало, сякаш всеки момент щеше да се изкашля, а след това изплюе върху безценното тъкано килимче на Ели.
    - От нищото. – гласт повече не се чу, ала туптенето учестяваше. Писателят не бе на себе си. Искаше да излезе от апартамента, да тича надалеч, докато не го заболят прасците и гърлото му изсъхне.
    Туп, туп-туп, туп.
    Той се събуди, легнал върху болнично легло със завити крайници. Озъртя се на деветдесет градуса и тогава чу Туптенето, но не само в главата си. То идваше под формата на вибрации от апарата до него.
    - Не се притеснявай за храната, аз ще сготвя. – Ели стоеше от другата му страна.


    Моля, ако ви е харесала историята, напишете като коментар на каква тематика желаете да бъде следващата!
    ОтговорОтговор с цитат