Забременях и сега и двамата ме отбягват

Здравейте.

Ще започна разказа си, като спомена, че приятелят ми, с когото бяхме заедно 4 години, замина за Англия през август. В началото ми беше много трудно. Затворих се в себе си, почти не излизах, изгубих повечето си приятели. И въпреки че си говорихме всяка вечер, аз не спирах да плача, толкова ми липсваше!

Училището започна, уроците се трупаха, а аз не бях в състояние да уча. Един ден след часовете, класната ми ме извика и ми каза, че от следващата седмица ще има нов ученик от Варна в нашия клас. Даде ми за задача да разведа новото момче из училище и да му помагам докато се ориентира в града. Според нея това щеше да отвлече вниманието ми от случващото се и да ме разведри.

Това момче (ще го наричам Р), се оказа много добро. Бързо се сприятелихме. Беше ми трудно да се доверя на някого, след като изгубих толкова добри приятели, но все пак му дадох шанс. А и той по някакъв начин ми напомня на приятеля ми (Б). Като го погледна ми се иска да се разплача, често просто държах ръката му и си представях, че това е Б. Понякога той оставаше вкъщи за нощта. (А както казах всяка вечер разговарях с Б по скайп. ) Предполагам, че му е неприятно да вижда Р в моята стая посред нощ, но все пак знае, че ние сме само приятели.
През априлската ваканция излязох с Р на бар/дискотека. Пихме, танцувахме. Това е всичко, което помня.

Р каза, че съм припаднала, затова ме прибрал и останал с мен, въпреки че съм се свестила вкъщи. На следващия ден разбрах, че Б се прибира след седмица. Бях отново щастлива!

Още от пристигането си започна да мрънка, че прекарвам прекалено много време с Р, че не можем да излезем само двамата. Тогава му споменах, че имам записан час за гинеколог същия следобед и може да дойде с мен, въпреки че планирах да отида сама. Той ме придружи. Направиха ми тест и се оказа, че съм бременна. Как е станало? Защо не помня? Б се ядоса и веднага се обади на Р да дойде.

Той беше сигурен, че Р е виновника. Е, бил е прав. След като се успокоиха, Р разказа всичко, аз също разбрах в този момент. Било се случило онази нощ, когато съм припаднала.

От този ден нищо не е същото, и двамата ме избягват. Отново съм сама. Както бях през септември. Но сега е още по-тежко, загубих двамата най-ценни човека за мен. Гълтам антидепресанти през няколко часа. Животът ми е пълен ад!