Удрят ме, канят ми се, някакъв кошмар е

моят съвет е не давай на никой да те използва,мачка или обижда дръж се така както се държат с теб отвръщай на удара с удар на обида с по жестока обида и да видиш как ще получиш уважение

Започни да тренираш бойни спортове,но при подходящия човек.
Ще се промениш коренно.Ходи за кеф,ще те моделират като нов човек,

Ще ти разкажа една история, която лично съм преживяла. Аз съм дъщеря на учителка. До седми клас майка ми винаги ми беше класна ръководителка. Ако си мислиш, че това е някакво предимство, много се лъжеш. Съучениците ми си мислеха, че получавам високи оценки заради майка си, но те не знаеха, че майка ми де факто изискваше много повече знания от мен, за да ми пише висока оценка. Всяка грешка се наказваше с по-ниска оценка и след това с натякване, че не съм си научила добре, че вместо да уча съм се шляела, дори и че вместо да чета уроците си съм четяла обикновена художествена литература, която аз действително намирах за по-интересна. Когато четях книга аз я скривах между страниците на учебника, за да може ако майка ми внезапно влезе в стаята да я заблудя, че си чета уроците. Иначе следваха крясъци, бой и това, което най-много болеше, беше унищожаването на книгата. Имала съм случай, когато майка ми ме е поваляла на земята от бой в класната стая пред всички, за нещо, което съм казала. Съучениците ми естествено ми се подиграваха и за характера на майка ми и за високите оценки, но аз никога не съм споменавала за това на никой от възрастните. Дори, когато изпитваха мой съученик и той се нуждаеше от помощ, аз бях първата, която подсказваше, тази, която решаваше контролните на целия клас и даваше готовите решения. И не си мисли, че съучениците ми ми бяха благодарни. Но помисли: много малко от тях получиха някакво образование. Очаквайки да получат всичко наготово, те останаха с интелекта на тинейджъри и за мен те чисто и просто бяха дебили и бавно развиващи се със съответната съдба. А аз печелех познание и опит от всяка подсказана задача. Попаднах след много усилия в най-елитната гимназия в града, където децата бяха на моето ниво, там където конкуренцията силно стимулираше развитието ми. Тук подигравките отнасяха слабите ученици, а аз не бях от тях. В последния клас от гимназията учителите леко отпуснаха режима, често отсъстваха, заради това майка ми написа писмо до директора на училището и се оплака от тях. Последва системен тормоз към мен от страна на някои от тях, костваше ми много усилия да запазя успеха си, защото всяко незнание беше наказвано, а сама знаеш, че дипломата е важна за кандидатстването в университета, последваха и преки заплахи, че ще ми се смъкне успеха, съучениците ми също ме намразиха, защото като на всяко дете облекченият режим в училишето им изнасяше. Дори и момчето, в което бях влюбена болезнено ме изостави. Срещнахме се след 1 година и той ми показа, че съжелява, след 5 години се опита да започне връзка с мен, но аз никога не му простих. Така че не се отчайвай, просто следвай целите си.

Поговори с майка си и отидете в първото районно да подадете жалба. Младежите на твоята възраст се страхуват най-много от полицията и от родителите си, дори и да се правят на много отворени. Повярвай ми - всичко това ще те направи силен боец след време. Даже и няма да се обръщаш назад да се сещаш за това, през което преминаваш след време. На тази възраст е нормално никой да не изпитва уважение към човека отсреща, но ти гарантирам, че това няма да продължава с години. Освен полицията имаш още 2 варианта - или да започнеш да приличаш на тях и те да те приемат в компанията си, или да запишеш някакъв боен спорт и да ги счупиш от бой, за да почнат да те уважават. Но да си "на ръба" не е вариант!!!

Ти си ЕГОИС и докото не се избавиш от егото си, от егоизма си, няма да ти се подобри положението!!! Има лек и аз го знам !!! Само, че искам да ме помолиш да ти кажа къде и как да намериш люлката на живота !!! Да знаеш, малко хора по света знаят това което аз знам за живота!

Стани егоист и мисли само за себе си.Малка си за приятел. На твоята възраст мисли за бъдещето си.Постави си цели и ги следвай, не се събирай с компании, бъди сама и твърда за себе си.Ще си намериш някоя приятелка и си споделяй, но с мярка, жените са коварни.Трябва да си подредиш приоритети си.Например да учиш и какво.Ако другите не те обичат, обичай се ти.Има хиляди начини да живееш добре, независимо от обстановката.Ако някой проявява насилие срещу теб обърни се към училищните власти, полицията, защитавай себе си, не се давай на никого.Момчетата на твоята възраст не стават за нищо, предатели са.Не ги допускай да себе си, нищо не им давай.Децата на твоята възраст са жестоки, бъди твърда с тях и се научи да казваш не на всичко и на всеки, който не ти харесва.Не си длъжна на никой, само на себе си.Ти си по-важна от всички.Ти си по-важна за себе си - Обичай се !!!!!!!!!Глези себе си, купувай се хубави неща, готви си сладки неща само за теб.Научи се да не споделяш, всичко да е за теб.И тогава ще започнат всички да тичат след теб, но първо се научи да се уважаваш, за да те уважават другите.

На 13 години останах кръгъл сирак. И аз се чувствах като теб. Страдах безумно в самотата си. Подкрепа от никъде. преживях много болка .И до ден днешен от мен все се очаква и никой не ме пита как съм, как се чувствам.Все пак в живота, с много труд постигнах повече от колкото съм мечтал. Но знам, че само Бог ми помогна да оцелея. Вярата ми ме спаси ! Ако намериш Бог в себе си ще имаш ВСИЧКО !!!

Продължавай да се молиш на Господ,той чува молбите ни,просто ти е дал изпитане,с което да те накара да повярваш в Него.Вярвай в себе си,силата е в теб.И помни,че все някой ден и на твоео лице ще има усмивка и ти ще бъдеш щастлива.

не се знае утре какво може да ти подари съдбата, и помни че след буря винаги идва прекрасно време

няма страшно , след време ще си най силния човек. Аз бях на същото положение,но проявих търпение и сега всички са зависими от мене.