Надеждата ще ме погуби

Здравейте. Момиче на 16 съм. Няма да изпадам в подробности. ТОЙ ми е бивш, разделихме се и се събирахме 3-4 пъти заради изневерите му. Като след всеки път ми обещаваше да е различно. Е не беше! След известно време бяхме долу-горе приятели или по-точно познати. (Казвам познати, защото след като се разделяхме не съществувахме един за друг. )

После той почна да ми обръща някакво внимание, и естествено това ми трябваше и пак почнах да имам надежда. Не съм спирала да го обичам! Предлагал ми е два-три пъти да излезем и аз се съгласявах. Бяхме сами, той пак се държеше мило, едвам се сдържах да не го целуна. Отново ме галеше и ме докосваше. Надеждата, че може да се е променил, че този път ще е различно ще ме довърши.

Проблема е там, че ми трябва малко за да се предам. Не искам да страдам отново, щом ми е изневерявал толкова пъти ще го направи пак. Държа на своето до момента в който не чуя гласа му или не погледна в очите му. Омайва ме с думите(лъжите) си. Знам, че ме лъже, но казва точно това което трябва. Не знам защо му вярвам. Въпроса ми е как да му устоя, как да разбере, че ме е изгубил, как да съжалява, как да му липсвам ? Ако желаете ми пишете и на лично. Благодаря на тези които ще коментират!