Как ще преживея загубата му

И моят дядо за съжаление почина от рак.Шест месеца откакто го няма.Прекарвай време с дядо си.Говорете си.Кажете си всичко сега докато е жив.

Виж сега,мило момиче живота е един гаден кръговрат,ту ти е мн длбре и вс върви ту си на дъното и не виждаш изход.Но ти недей се унива щом обичаш дядо ти толкова мн,помагай му както можеш и слави името му навсякъде говори зз него.макар и с мъка на сърцето и сълзи на лицето само хубави неща за него прави.

Моят дядо почина точно от такава болест преди 2 години,по-миналото лято.Болестта го беше изпила буквално.И до ден днешен се сещам за него,колко много е направил за мен и на моменти плача.Кураж момиче!

Моя дядо също е в такова положение, аз като дете редовно прекарвах лятото с баба и дядо и също съм много привързана, много ми е мил, но за съжаление няма как да помогна. Моля се само да няма болки и да не се мъчи много. Стискай зъби мило момиче, за съжаление това е живота, едни се раждат други ни напускат. Миналата година загубих другата си баба, беше тежко, но намирах упора в сина ми и мъжа ми и бях опора на майка ми ...

Не се натъжавай, не се страхувай. Бъди горда, че имено ти си негова внучка, както и той най-вероятно е горд, че ти е дядо. Но в този живот рано или късно всички си отиваме. Това е в реда на нещата. За това запълни всеки негов ден с красота, усмивка и любов. По думите ти - той сигурно е добър човек. Страха няма да помогне. Напротив, когато си тъжна най-вероятно и той го вижда и от това и на него му става мъчно. Знам, че е трудно, но със страх и мъка нещата ще са много по-трудни за теб и за него. Колкото му е дадено от горе, толкова ще живее. Не го натъжавай, защото това може да влоши състоянието му. Не позволявай духа му да отслабне. Покажи му колко много го обичаш. Дано той самият да е силен характер и искрено ти пожелавам да живее възможно най-дълго. И още нещо - смъртта, не е загуба. Докато един човек живее в сърцето ти - той никога няма да си отиде от теб и ти никога няма да го загубиш.

Такъв е живота, постарай се да останеш с него до края, да му се насладиш на присъствието колкото се може повече, прегръщай го, говорете си. Хубавото в цялата работа е, че имаш възможност да се сбогуваш, докато при някои хора няма такава, близките им си отиват внезапно. Когато си отиде дай си два три дена, в които да останеш сама, вече с времето болката ще изчезне и ще останат само хубави спомени, само не падай духом.