Mоето мнение за любовта, връзките и живота

Mоето мнение за любовта, връзките и живота
Здравейте,
реших да пиша тук споделяйки не толкова големия си опит с връзките и любовта и моите наблюдения относно тези теми, наблюдавайте историите на различни посетители на сайта.
Много момичета пишат истории, в които се колебаят дали да напуснат половинките, защото ги правят нещастни или да се борят за любовта, въпреки че ги нараняват. Момичета, замислете се има ли смисъл да бъдете с някого, които ви прави нещастни, защото го обичата, може и клиширано да звучи, но е много правилно е казал Маркес-"не си заслужава да лееш сълзи за някого, а този които заслужава, никога няма да те разплаче".

Замислете се, заслужава ли си да бъдем с някого само за да не бъдем сами, което според мен не е любов, а нашете его с което запълваме празнината, която имаме. Друго нещо, заслужа ли си да бъдем с някого, които ни е отхвърлил и ни е наранил, тук пак ще цитирам един неизвестен автор: "никога не преследвай любов, привързаност или внимание. . ако не ти се дават свободно - значи не си струва. Може това да са само клишета, но в тях има голяма доза истина. Друго, което съм чела в различни статии е, например как да привлечем някого и да го караме да се влюби в нас. Добре, представете си отхвърлят и после "уж само да сме приятели" и ние в повечето случаи, най-вече жените, защото сме по-емоционални се надяваме да им "просветене нещо", да ни потърсят и да се влюбят в нас, но за жалост това не става, даже и да стане и успеем да бъдем с човека, който искаме нещата не стават, защото после разбираме, че това не е човекът, за което сме мечтали.

Понякога човек, чувствайки се дълго време самотен, среща някого и си мисли, че това е неговият последен шанс за връзка. Моят опит в това, е че аз когато бях самотна, мечтаех за любов-да получа и дам, да се почувстам специална като чели се бях устремила към това и получавам не любов, а само разочарования, от което непрекъснато страдах, мислих добре де "защо той може преди да е бил с нея, която е толкова далеч, а не иска да е с мен", което непрекъсното ме караше да се чувствам поттисната, като че ли не съм важна за никого и не съм достойна да бъда обичана, че не заслужам любов, стабилна връзка, подкрепа от която толкова много се нуждаех. Това е абсолютно грешно, пак ще говоря с клишета: "обичай, първо себе си, за бъдеш обичан", зачитай своите достойства, защото всеки човек е един отделен свят, всеки един е специален, трябва да бъдем различни.

Така, че пак Ви казвам заслужава ли си да бъдем с някого, който не ни зачита това което сме, който ни прави нещастни, с надеждата че нещо би могло да се промени, да подценяваме себе си-не! ! ! Може да имаме вяра на такъв човек-не. Любовта идва, когато най-малко я очакваме, след всяка бура изгрява слънце. Няма болка, която да продължава 100 години и тяло, което да не може я изтърпи.

Моят съвет е винаги бъдете себе си и непрекъснато си повтаряйте колко невероятен човек сте, колко прекрасни качества имате, колкото сте уникален, как може да постигнете всичко, което желаете. Не се притеснявайте ще се намери човек, които ще оцени вашите качества и ще остане с вас. Знам, че и аз рано или късно ще намеря такъв

И на финала ще напиша още един цитат, които мисля, че особено важен за случая: "Не преследвай хората. Бъди себе си, прави своите неща и работи силно. Правилните хора, които принадлежат в живота ти ще дойдат при теб и ще останат".
Благодаря ви, че прочетохте моята история. [Още подобни истории тук]

Рейтинг

4.3
Общо 3 гласували
5 2
4 0
3 1
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари (2)

Соня
Соня
02.03.2015 08:53
Много фейсбук статуси си чела,само,че не си ги осъзнала,докато не си останала разочарована.Много правописни грешки допускаш.
0
0
Але
Але
12.09.2014 10:18
Всичко това е вярно,но забравяш нещо много важно - когато човек е влюбен той не разсъждава трезво, той иска човека, защото си мисли, че може и да страда, но повече страда без него. Влюбения човек е най глупавото и упорито същество на света и колкото и да осъзнава верноста на думите ти, пак си знае неговата.
5
0
alisia1411
alisia1411
12.09.2014 12:14
Да, така е. Но в един момент болката минава и човек се осъзнава. Всяка една болка е болезнена и даже да се нуждаеш от човек до себе си и покрепа, както е в моя случай е добре да сложиш край, да приемеш нещата какви и да са и да продължиш. Както казвам няма болка, която да продължи 100 години и тяло, което да не я понесе. Вярно, кофти е, но такъв е живота един напуска, за да дойде друг.
2
0