Една странна връзка

Една странна връзка
Стана случайно. . . както винаги. . . Запознахме се на едно приятелско събиране и открих, че имаме общ език. От различни градове сме. Мислех си , че след тази вечер няма да го видя отново. . но той се обади първи. Бях много развълнувана! Макар, че съм надхвърлила доста отдавна 20 години, се радвах като ученичка: начина по който говореше, темите, които споделяхме.

Уговорихме си среща-беше невероятна, попивах всяка негова дума, незнаех, че с момче може да се говори така. Много ми беше радостно на сърцето и усещах как лека, по-лека се влюбвам в него. И до днес е така.

След една дълга, но празна връзка, в която се чувствах самотна и неразбирана, Той ми беше като слънчев лъч през мрачен ден. . И идва "нещото", което да горчи на пълното щастие-заедно сме почти 2 години, а за това време той е прекарвал повече от половината време в моя град, познава по-добре моите приятели, родителите ми, чувства се много комфортно у дома.

Аз само веднъж съм разговаряла с неговите родители, когато се запознах с тях, в началото на връзката ни, никога не съм излизала в неговия град. .

Има два опита за раздяла от моя страна, изтъквах причината, че повече не понасям да се чувствам изолирана от неговата среда, че познанството на нашите светове не е двустранно, ако е решил, че нещо в мен не му харесва и не отговаря на неговите представи за желаната жена, просто да си тръгне-честно и откровено. В крайна сметка всички сме хора и всеки е с правото си да прави своя избор.

Но и в двата случая горещо ми се молеше да не се отказвам от връзката ни, той не искал това. . . Било му много хубаво с мен, с мен може да сподели всичко, с мен се чувства добре, спокоен, обича ме. . . Днес още сме заедно, нещата не са се променили кой знае колко, може би защото замина да работи в чужбина от няколко месеца.

Странното е , че напук на всичко си продължаваме комуникацията, пише ми непрекъснато колко много му липсвам. . обича ме. . . Върна се за кратко. . изкарахме си незабравимо почивката му заедно. . . но пак замина. и все още сме заедно. Най-странното в случая е , че не мога да си обясня връзката ни. Има ли въобще такава? [Още подобни истории тук]

Рейтинг

3.5
Общо 4 гласували
5 1
4 0
3 3
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари (7)

и
и
25.03.2015 20:22
Факта , че отдавна си надхвърлила 20 както казваш, въобще не си личи.щом питаш тук хората , а не зададеш въпроса си директно на приятеля си.кое е странното ???и за какво са ти неговите хора? Щом не предпочита тях може би не му харесва я града, я тъпите познати, които се правят на лицемери и му нареждат какво да прави с живота си. Бъди щастлива.трудно е да се живее сред групаци. И той е предпочел разумните хора в случая теб и семейството ти.
5
3
Марго
Марго
26.02.2015 17:15
Главата служи не за украса,а да възприема,разбира и осъзнава правилно това,което виждаш и чуваш!
1
1
Мирослав
Мирослав
17.02.2015 09:14
Аз самия съм в така ситуация драга г-це :) Повярвай ми .. той не го прави нарочно , а просто е разбрал , че няма достойни приятели които негови които да заслужат твоето внимание , за това не излизате с тях ;) Това е самата истина на този твой отговор колкото и странно да звучи това :) И въпреки това успех ;)
1
0
Евънс
Евънс
08.02.2015 00:28
Такаа... Прочетох останалите коментари и си личи, че никой от тях не разбира точно положението в което се намираш. Аз съм горе-долу в сходна ситуация. Пирятелят ми, с който сме вече 4 години заедно е страхотен. Но в един момент осъзнах, че ние излизаме само с мойте приятели. Аз съм срещала част от неговите, но никога не се бяхме събирали, просто сме се разминавали. По същия начин той идва у нас и няма проблеми с мойте родители, аз с неговите се запознах миналата година. Вярно, те живеят в друг град, но фактът че 3 години не намерихме време да се запознаем е доста обезпокоителен. Та да се върна на приятелите- усещането, че човекът до теб те държи на разстояние от една част от живота си е доста подтискащо. Колкото и доверие да му имаш това почва да ти пречи и да се чудиш защо не иска да ви събира. Е след доста опяване от моя страна започна да прави усилие и отвреме на време да излизаме. А иначе при моя хубавец какъв беше проблема: с неговите приятели правят типично мъжки работи( ходят на риба, тренират, играят си на компютърни игри, ходят да пийнат от време на време в мъжка компания), повечето от тях са без половинки, а тези които имат не ги водят. И така всъщност той се е притеснявал, че аз няма да има какво да правя в тяхната компания. Както споменах след известна доза мрънкане от моя страна нещата се по промениха, прекарах повече време с тях, опознах ги и вече ми е по-спокойно. Вярно вече разбирам, защо не ме взима с него когато се събират, просто те са влезли в една ротина... не излизат по клубове да се забавляват, а се събират да се видят и да се наприказват. Такаче не се притеснявай, обясни му как се чувстваш и че искаш да се запознаеш с тях, за да си по-спокойна. Успех! :)
П.С.: А за "човека"- ти пък като си тъп, ограничен селски бек и ти е много гооляма работата личи си, че много ги разбираш нещата.
1
0
Мара
Мара
20.01.2015 23:30
Какво ти пука за средата му? Щом не те допуска там, значи си има причина. Явно той се чувства комфортно в твоята среда,а не в неговата. Сама казваш, че той предпочита да е в твоя град и твоята компания. Защо правиш проблем от такова нещо, защо е толкова важно за теб?
А ако влезеш в средата му и не ти хареса, какво? Искаш да те представи на приятелите си, за да те видят и одобрят? И понеже не го прави, си мислиш, че си недостойна за тези величайши особи. Моля ти се! Осъзнай се! Хората се променят, променят се вкусовете и предпочитанията им, променя се кръгозора им, променя се начина на общуване и идва нуждата да общуваш на друго ниво, различно от предишното. Щом не те е вкарал в неговата среда, значи тя вече не е част от него. Приеми го. Приеми, че твоята среда е неговата среда. Казваш, че с теб се чувства спокоен и уверен, явно на друго място е чувствал обратното, а ти го караш да се връща към това, искайки да влезеш свят, който той е загърбил.
Когато се запознах с мъжа ми, той си имаше приятели, аз също. След 15 г. брак сме в съвсем различна среда от тази, в която всеки от нас беше. В началото излизахме няколко пъти заедно по кафета, после всеки си пое по собствения път. Поддържам връзка само с 1 от приятелките си, а приятелите на мъжа ми си създадоха собствени семейства и не поддържаме никакви отношения с тях. Ако се видим някъде из града се поздравяваме и дотам. Но при условие че живеем в малък град, това е неизбежно. Всеки си е създал собствена среда, в която се чувства приятно и щом пътищата ни са се разделили, какво лошо има в това? Никой не е казал, че приятелите от училище остават доживотни такива.
Роднините са единственото нещо, което човек не може сам да избере. Тях няма как да ги крие вечно, все някога ще се наложи да се сблъскаш с тях, така че какво те притеснява по-точно? Да късаш с него заради такава глупост си е направо смешно.
6
0
неизвестно име
неизвестно име
20.01.2015 14:04
След като сте заедно от две години ти се чувстваш самотна ,нормално е все пак сте от различни градове и разстоянието е малка пречка след като имате чувства един към друг.Дай си време и не си мисли такива неща защото мъжете не обичат такива номера ,говори със него и ако вече тогава не полага усилие за връзката ви тогава вече може да помислиш за раздяла ей това мога да ти дам като съвет ,а ти както решиш ,но помисли хубаво струва ли си да се тровиш с такива мисли това е успех !
2
0
човека
човека
19.01.2015 11:28
ами да ще ти я обясня подробно , тва момече те харесва или поне от описанието така изглежда , за да идва при теб толкова често , а ти понеже си селска пу*ка недодялана без опит в един момент се чустваш поласкана от неочакваното внимание от този човек което явно и не чустваш че заслужаваш и почваш да му развиваш едни глуповати теории за познанството на двата ви свята сега доразвивам края , той в недоумение до един момент търпи тази селска комплексарщина понеже още е на възраст в която не е дорасъл да мисли логично а ти понеже усещаш че имаш надмощие в връзката продължаваш с простотиите и в един момент на него му писва и си оставаш селска пу*ка , другият вариянт е да оцениш човека които има и то докато го имаш за да не съжаляваш че после си го изгубила . успех в мисълта и в живота
5
7
Христина
Христина
05.02.2015 08:02
Ха-ха,много точно казано.
1
5