Сърцето или разума да послушам

Здравейте! Аз съм момиче на 16 години , имам си приятел от година и три месеца. Много го обичам , но съм много объркана , сега ще ви разкажа защо !

В началото всичко беше прекрасно , докато един ден не прочетох негов разговор с бившата му приятелка. Тогава чух куп лъжи , бях много наранена и изгубих доверието си към него. Мина се време , реших да простя и да преодолея всичко . Когато внезапно всичко се промени. Непрекъснато се карахме заради нея , започна да ме обижда , да се държи ужасно с мен , а аз все търсех начин да оправя нещата .

След време нещата се успокоиха , той се превърна в момчето мечта . Но тогава дойде ред на поредният скандал. През лятото отиде на селото си за да работи , аз също отидох на моето . На третия ден от престоя си се скарахме , той каза да не му звъня и да не го търся повече , но аз не се отказах , опитвах се да оправя нещата , но в замяна получавах куп обиди , които трудно преживях. Бях съсипана с дни не излязох от вкъщи . Приятелите ми се притесниха , караха ме да излизам , водех разговори с майка ми и един ден просто реших , че не си заслужава и трябва да изляза.

Излязох с приятелите ми , разнообразих се , за миг забравих за всичко. Но един час по - късно той ми се обади , когато разбра , че съм навън , той побесня , наговори ми пак куп обиди. Тогава той ми заяви , че не знае вече дали иска да е с мен и дали ме е обича , при тези думи аз не знаех къде се намира , започнах да плача и получих нервна криза.

Тогава една от приятелките ми е решила , че трябва да поговори с него , обадила му се е , обяснила му е какво е станало и се е опитала да поговори с него , но той и е отвърнал да не се бърка във връзката ни , при което и затворил. Няколко дни не го търси , излизах и се забавлявах. Но той пак ме потърси , беше различен , започнахме пак да си говорим и нещата се оправиха. Имаше ги скандалите , но не бях толкова жестоки. Но както поговорката "вълка козината си мени , но нрава никога " , така стана и при мен . Последваха ред жестоки скандали , при всеки от тях аз плачех , не бях на себе си .

Родителите ми започнаха да се усещат и баща ми моментално стана против тази връзка , каза ми да го оставя. Но аз не мога , дори и след всичко аз го обичам и силно вярвам в това , че той ще се промени , майка ми е психолог и смята , че той е нараняван в миналото си и както всеки човек , е понесъл много удари след които е станал такъв . Започнах да не обръщам такова голямо внимание на думите му , избягвам скандалите , но вътрешно в мен аз съм силно наранена от човека който обичам. Понякога си задавам въпроса дали и той ме обича.

Стана една идея по - мил и добър виждам промяна , но след всичко една част от мен е готова да се откаже от тази връзка и да загърби всичко . Поставена съм на кръстопът да послушам сърцето си което иска да е с него или достойнството и разума , които вече не желаят . А от друга страна и кръстопътя да избирам между мъжът , който ме е отгледал и обича както никой друг и не може да гледа как страдам (баща ми ) или моята първа любов , от която не се отказвам. Моля Ви помогнете ми , комплексари които ще ме критикуват не ми трябват ! !