Как да кажа на родителите си?

Как да кажа на родителите си?
Здравейте, реших да споделя историята си тук, защото просто няма начин да споделя с родителите си или приятелка. Търся съвет относно това което ще разкажа, а не критики. Мога и сама да се критикувам всеки изминал ден. Та така, ще започна по същество. Аз съм на 14 години, скоро си намерих нова компания за излизане. Срещнах едно момче, по скоро мъж на 23 години.

С него започнахме първо да излизаме сами като приятели, но с всеки изминал ден нещата ставаха все по сериозни. В един доста интересен ден отново се срещнах с него, но тогава ме целуна за първи път. В следващите няколко минути бях в пълен шок, не знаех какво да си мисля - има някакви чувства към мен или просто съм му поредната бройка. не знам защо, но в днешно време много трудно можеш да се довериш на някого и да му повярваш че има сериозни намерения.

С това момче, продължихме да се виждаме, като аз през цялото време си мислех че ще съм му поредната бройка и просто не му се поддавах. Не след дълго разбрах, че намеренията му отиват към сериозни, започнахме да се виждаме като истински гаджета, свикнах с него, а разликата в годините въобще не ни е пречка. Вече 5 месеца сме заедно и абсолютно никой не знае, връзката ни е повече от хубава, защото колкото по малко хора знаят за щастието ни толкова по малко хора ще се стремят да ни го развалят.

Често ходим у тях, пием, гледаме филми, закачаме се, но това което много му учудва е че толкова месеца вече, нито веднъж не ме е карал насила за нищо, аз не искам, но и той не ме насилва, казал ми е когато се чувствам готова, тогава. Връзката ни е прекалено хубава за да е истина. Много го обичам, но най голямата пречка и това което много ме притеснява са родителите ми. Разликата в годините ни е 9, никак не е малко, затова ме е страх как ще реагират и просто не намирам начин и думи за да им кажа.

Примерно момче е, затова мисля че ще го одобрят и ще го приемат добре, но само с годините не знам какво ще правя, моля ви за съвет, не за критики. знам че може да е и противозаконно, ясни са ми много неща, но няма да се откажа от него. дайте ми съвет какво да правя, да им казвам ли въобще или да го крием още. [Още подобни истории тук]
3
Общо 2 гласували
5 0
4 0
3 2
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари (9)

Изпрати
Мaрия
Мaрия
07.04.2015 18:00
Според мен ти трябва да разкажеш на родителите си или поне на майка си,защото все някои познат може да ви види и да каже на вашите и те да си помислят ,че тои не е сериозен към теб и само е използва!!!!Заведи го у вас накараи ги да си говорят и всичко ще тръгне!!Ако той дърши на теб веднага ще си проличи и те ще са спокойни!!А ако не го хареат ,това не значи ,че ти ще трябва да се откажеш от него!!!Разкажи им затова как нито веднъж не те е насилвал на нищо и те ще са спокойни уверявам те!!!Дано съм помогнала!!!Успех
1
0
Лора
Лора
02.04.2015 12:52
благодаря Ви много на всички, честно казано малко или много започвам да взимам някакви решения, какво да правя за напред. наистина много ми е трудно, сама се съсипвам с всеки изминал ден. ако някой преди 5 месеца ми беше казал че ще стигна до тук, щях откровенно да му кажа че е луд!
2
0
аззз
аззз
01.04.2015 00:08
На 18 год започнах да излизам с 35. Год мъж. В началото не казах на родителите си, но след 3 месеца не издържах и им споделих. Олекна ми, те много ме подкрепиха и още ме подкрепят, щастливи са за мен, харесват го. В момента сме женени с бебче на 2 год (май не е мн бебче вече, хохо. Но до родители има разлика. За мен няма нищо по хубаво от това да сме честни едни с други. А и семейството е едно и винаги ще са там за теб
3
0
Силвия
Силвия
31.03.2015 19:07
За любовта наистина няма граници, но първо си помисли дали ти си достатъчно зряла и готова за сериозна връзка, и в случая годините не са от значение, защото ти си на 14 и може да мислиш много по-зряло от 28 годишна жена например, както и обратното. Но все пак си в най-хубавите си години и след време ще ти се иска да си живееш живота, да купонясваш, да ходиш по дискотеки, а той може би няма да иска и ще почне да ревнува. А проблема с родителите и аз го имах с първия ми приятел. Много ме беше страх да кажа на баща ми, въпреки че бях на 18 години! След 3-4 месеца най-после се престраших и той го прие нормално (като разбира се пак си имаше някакви ограничения, които ми постави, но това е друга тема). Ти най-добре познаваш родителите си и би трябвало да знаеш как ще реагират в подобна ситуация. Помисли и по-добре им кажи.
3
0
Bo0o
Bo0o
31.03.2015 16:27
Здравей, реших след прочетеното от теб, реших и аз да ти разкажа историята си.
Когато се запознахме аз бях на 12-13г., а той на 20-21г. не помня с точност. Всичко започна по интернет, но аз не исках да се виждаме струваше ми се много странно това да е толкова свестен и да си призная беше ме страх да излезнеме, докато един ден след дълги чатове и разговори се престраших и смело мога да каже, че и до днес не съжелявам за решението си :). И аз като теб първоначално много се притеснявах от реакцията на родителите си, но сестра ми знаеше и доста пъти ме прикриваше като излизах с него. След известно време нашите бяха разбрали от страничен човек за него и от чисто любопитство поискаха да се запознаят така и стана. Оказа се, че доста го харесха и за мен излизането с него вече не беше проблем.
Вече сме заедно от 5г. живеем си заедно, той работи аз си уча и всичко е прекрасно :).
Така, че мой съвет по-добре разкажи за него на родителите си, първо заради твоята безопастност защото за толкова кратко време не можеш да знаеш кой е какъв е и какво иска от теб и второ, защото ако родителите ти разберат за него от друг човек, нещата може да се развият не в твоя полза. :)
3
1
bilqna
bilqna
31.03.2015 16:06
Аз бях на почти 15,а той на 25 доста извратено.Три години продължи тайната ни връзка.Започнах да пораствам,да излизам с приятелки,а той ревнуваше много от това.Опитваше се да ми забранява и това започна да ме отблъсква от него.В началото всичко беше много хубаво, но тази негова ревност и чувство за власт му изигра лоша шега.Имах много хубави моменти с него, обичах го много, но тук годините си оказаха влиянието на мен ми се живееше, а той ме спираше.Не можех да го позная последната една година беше се превърнал в някакъв психопат.Събрах смелост и сложих край, но това за него не беше краят.Започна да заплашва мен и мои приятели,да ме следи.Тогава се наложи да споделя с родителите ми,те взеха нужните мерки.Съжалявам,че три години пазих тайна от тях и ги лъжех, но всяка лъжа рано или късно излиза наяве.Така че по-добре сподели с родителите си!Защото в началото всичко е розово, но любовта е доста коварна особено когато трябва да се крие.Не беше лошо момче, но любовта и манията по мен го промениха.От 1 година сме разделени по някога ми липсва, но и ме отвращава начина по който протече всичко.От познати чувам, че след мен не е бил с никоя друга, не знам дали това трябва да ме плаши, или радва...
7
1
boba82
boba82
31.03.2015 10:30
godinite ne sa ot zna4enie na men i moqt priqtel e 12 godini,no po neveroqtna vrazka nesam imala,ulegnal 4ovek koito znae kakvo iska=
2
2