Имам тревожно разстройство
АнонименНовак
Здравейте,
От няколко години насам живея по непоносим начин, защото постоянно се притеснявам от нещо, страх ме или ме е срам. Най-много се притеснявам да общувам с хора, защото ме е срам да им призная натрапливите си мисли, които ме влудяват в тяхно присъствие и ме карат да се чувствам ужасно некомфортно, като в същото време много се опасявам, че поведението ми от страни може да бъде изтълкувано като някаква лудост и съответно да ги отблъсна от себе си.
С две думи, аз не живея живот в момент, а само съществувам. Състоянието е наистина ужасно - хора, които се намират в подобно положение или някога са го преживели, съм сигурна, че могат да го потвърдят. Имам постоянно страхове, които са ужасно силни и се боря с тях, но в крайна сметка те винаги ме побеждават или дори да успея да ги победя за кратко, след не много дълго време отново ме завладяват. Казаха ми, че имам тревожно разстройство - двама различни специалисти казаха два вида разстройство - едното генерализирано тревожно разстройство, а другото ОКР.
Мисля, че по-скоро е вторият тип, но това няма значение, а факта, че самото състояние е влудяващо - просто не мога да опиша с думи колко е отвратително и ужасно. Пия лекарства, но те за съжаление не са панацея. Искам просто да помоля, понеже от повечето хора се притеснявам, понеже ме е страх, че няма да ме разберат дори да им споделя - рано или късно ще започнат да странят от мене като от луд, ненормален, не добре с главата човек - знам, че има много хора с подобни състояния, много искам да контактувам с такива хора, защото мисля, че от тях бих се притеснявала по-малко да споделям какво мисля и чувствам, защото ме успокоява мисълта, че могат да ме разберат - искам да помоля ако има такива хора да се свържат с мене, за да общуваме помежду си.
От няколко години насам живея по непоносим начин, защото постоянно се притеснявам от нещо, страх ме или ме е срам. Най-много се притеснявам да общувам с хора, защото ме е срам да им призная натрапливите си мисли, които ме влудяват в тяхно присъствие и ме карат да се чувствам ужасно некомфортно, като в същото време много се опасявам, че поведението ми от страни може да бъде изтълкувано като някаква лудост и съответно да ги отблъсна от себе си.
С две думи, аз не живея живот в момент, а само съществувам. Състоянието е наистина ужасно - хора, които се намират в подобно положение или някога са го преживели, съм сигурна, че могат да го потвърдят. Имам постоянно страхове, които са ужасно силни и се боря с тях, но в крайна сметка те винаги ме побеждават или дори да успея да ги победя за кратко, след не много дълго време отново ме завладяват. Казаха ми, че имам тревожно разстройство - двама различни специалисти казаха два вида разстройство - едното генерализирано тревожно разстройство, а другото ОКР.
Мисля, че по-скоро е вторият тип, но това няма значение, а факта, че самото състояние е влудяващо - просто не мога да опиша с думи колко е отвратително и ужасно. Пия лекарства, но те за съжаление не са панацея. Искам просто да помоля, понеже от повечето хора се притеснявам, понеже ме е страх, че няма да ме разберат дори да им споделя - рано или късно ще започнат да странят от мене като от луд, ненормален, не добре с главата човек - знам, че има много хора с подобни състояния, много искам да контактувам с такива хора, защото мисля, че от тях бих се притеснявала по-малко да споделям какво мисля и чувствам, защото ме успокоява мисълта, че могат да ме разберат - искам да помоля ако има такива хора да се свържат с мене, за да общуваме помежду си.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Коментари (9)
Изпрати
Ела да си пишеш смен аз също съм като теб.
0
0
Здравейте,имам болно момче вече е на 22години видимо няма вид на болен но е с увреждане телк 72% и хленчи все нещо иска ,Иска да бъде като другите страх го е от тъмното сам не иска да ходи .Даже за хляб не може да отиде.ЛУТА СЕ САМОТЕН Е.Търсиси приятели приятелка.Всеки ден ме пита кога ще му намеря приятелкаТой знае че сам не може да намери.Искам да се запознаем да общуваме с родители на такива младежи да им ПОМОГНЕМ.Идеятами е даже с различни увреждания да се запознаят.Моля за вашето съдеиствие и помощ
0
0
Аз бях така също. Пречи много на социалните контакти. Вземи си направление от личния лекар и иди на ендокринолог, той ще те насочи кои щитовидни хормони да изследваш, за всеки случай. Понякога подобни разстройства се получават при проблеми с щитовидната жлеза. При мен се оказа, че имам тиреотоксикоза с дифузна гуша и ми е от това. Прегледай си жлезата, не отнема почти никакво време и средства, а е важно. Успех!
0
0
пиши ми
0
0
Не мога да те намеря като потребител в сайта, за да изпратя лично съобщение. Ако желаеш пиши ми ти на лични, а аз ще ти отговоря. :)
0
0
пиши ми на личен профила ми е човека, най важното което трябва да направиш е да определиш какво те тормози , кой са проблемите които не ти дават мира , после трябва да определиш как ти влиаят те по какъв начин променят поведението ти и трето трябва за себе си да отсееш кои от тези проблеми са важни за теб и дали са от значение за теб или дали след 5 години примерно ще бъдат от някакво значение за твоят живот , трябва и да разграничиш трудността на самият живот , трябва да приемеш някой че ти както и всеки друг има някакъв толеранс на чуствителността , освен това ти не си луда просто може би до теб няма човек които да ти каже че е нужно малко да контролираш така както всеки нормален човек ги контролира тези мисли , не си по различна абе пиши ми ако мога ще помогна
1
0
Благодаря за коментара. Опитах се да те намеря, но не мога. Ако искаш пиши ми ти на лично съобщение и аз ще ти отговоря, за да си продължим разговора.
0
0
Ако имаш възможност посещавай психолог, важно е да има с кого да говориш. Боря се вече 3-та година, сравнително по-добре съм от началото, но те разбирам напълно. Хапчета не знам какви пиеш, моята патерица е едно успокоително, няма да му казвам името, при всеки е индивидуално, а най-добре е без химии. Това състояние се отключва при много чуствителни и раними хора, подложени на силен стрес, неизразяващи емоциите си дълго време. Помисли какво в живота си трябва да промениш, това е сигнал че не си щастлива, че нещо куца, а не че не си добре с главата. На нервна почва е всичко, промени мисленето си, започни да живееш по-здравословно. Избягвай кофеин, алкохол и цигари. Спорт , или разходки повече. Ще се оправим и аз , и ти всички с този поблем, от нас зависи. Прегръщам те силно, знам какво изживяваш.
0
0
Според мене тези хапчета са излишни. Не съм чела за тези разстройства,но както казаха по долу сигурно имаш нужда да поговориш с някого.Не се притеснявай да се откриваш пред хората, защото ако продължиш така да страниш от тях,те ще почнат да го правят.Просто се отпусни и се дръж така както ти искаш да се държат с теб.Знам трудно е, в пубертета и аз бях така и често изпадах в депресии,но се преживява. Може пък да е временно състояние
0
0
Преодолей страховете си!Просто трябва да не им се връзваш.Казваш си аз съм силен,нищо ми няма и продължаваш напред!!Успех
0
0
Май просто трябва да има с кого да си говориш. Къде живееш?
0
0
Рейтинг
4.5
Общо гласували: 2
51
41
30
20
10
Дай твоята оценка:
