Разочарована съм от приятелите и май изпадам в депресия

Разочарована съм от приятелите и май изпадам в депресия
Здравейте. Аз съм момиче на 21 и от както се помня все имам проблеми с приятелите ми. За жалост винаги се сприятелявам и доверявам много бързо на хората, а след това си патя от това. Първият ми най-неприятен случай беше с едно момиче, с което уж бяхме много близки приятелки, но тя ме лъжеше за всякакви неща, включително и че взима наркотици. Аз и вярвах и се опитвах да и помогна, да и говоря всеки път, че това не е правилно и че така си проваля здравето и живота като цяло. С течение на обстоятелствата разбрах, че всичко е лъжа и съответно престанах да общувам с нея. Бях много наранена, защото бях глупачката, която и се връзваше на всяка втора дума, бях до нея винаги, когато имаше нужда от мен, а в крайна сметка съм била до една лъжкиня. Както и да е. Преживях го.

След това бях много близка с две мои приятелки от началното училище. Едната напълно забрави за мен още, когато влезе да учи в различна гимназия от моята, а другата постъпи по същия начин, след повече от 15 години приятелство, когато отиде да учи бакалавърска степен в университет в чужбина. В гимназията имах една много близка приятелка, или така си мислих. Всеки ден излизахме заедно, бяхме неразделни. Един ден някой ми разби профила в скайп и и написа някакви ужасни неща, а тя много бързо повярва, че съм била аз. Започнахме да се караме и в крайна сметка тя ми каза в лицето как никога не ме е имала за приятелка и че просто я дразня. Изживях го много трудно. И как ли не? Та аз бях всеки ден с нея, тя знаеше толкова много неща за мен, а в крайна сметка ме предаде.

После се запознах с две момчета. Едното от тях ме харесваше в началото, но в крайна сметка видях, че аз го имам само за приятел и си останахме на този вариант. Много се привързах към него. Споделях му всичко, както и той на мен. В един слънчев ден ми каза, че го задушавам и че не иска повече да сме приятели. Близо година не си бяхме общували, но в крайна сметка поне с него си оправихме отношенията и сега вече няколко години след това сме приятели и се разбираме чудесно. Другото момче не ме харесваше, но пък уж много държеше на мен, дори ми подари една голяма плюшена играчка, когато се видяхме за първи път, понеже той не е от моя град. Мина известно време и той спря да ми пише, или ми пишеше с по две, три думи. Отидох до неговия град за да го видя, а той дори не излезе от тях. Накара ме аз да отида в тях на гости и то за какво? За да го гледам цял ден как играе на видео игри. Съответно след тази ситуация отношенията ми с него също се развалиха напълно. Вече си мислих, че никога нямам да намеря свестни приятели.

А и дори мога да кажа, че се бях отказала да търся. Предпочитах да съм сама, от колкото да лея още сълзи за хора, на които не им пука за мен. В крайна сметка обаче отидох да уча в София. Намерих си квартира и съответно имах съквартирантка в другата стая. Мога да кажа с ръка на сърцето, че тя бе най-странният човек, който някога съм срещала. На пръв поглед луда - ходеше навсякъде сама, говореше си с животните по пътя, слушаше метъл музика, не говори на български ( което се оказа съвсем нормално след като не е родом от България, но не и личеше първоначално). Но аз не съм от хората, които съдят другите преди да ги познаят и исках да я опозная. Говорих си на дълго и на широко с нея, някой път дори си лягахме в 4 през нощта, не успявахме да станем за лекции, но продължавахме да си говорим и да разбираме всичко една за друга.

Оказа се, че тя не е имала много приятели до сега и че в училище са се отнасяли зле с нея, защото е различна. Аз и споделих всички мои лошо завършили приятелства и си спомням как тя ми каза " Мисля, че ти трябват по-добри приятели. " В което число имаше и себе си. В крайна сметка се оказа, че за една учебна година тя разбра всичко за мен и аз всичко за нея. Един ден тя ми каза, че ме обича и че иска да съм щастлива. Аз не казах нищо. Не защото не я обичах, но защото ме беше страх, че ако го кажа ще я изгубя. Бях убедена, че най-сетне съм намерила най-добрата приятелка на света. И най-лудата, но никога не ме е интересувало какво мислят хората. Аз също си имам своите странности. Така че я приех такава каквато е. След време аз също и казах, че я обичам, дори гледах да го показвам както мога. Стоях по цели нощи будна, когато е болна, правих и чай, давах и лекарства и не ми пукаше, че мога да се разболея и аз.

В края на учебната година всяка си се върна в родния град. Преди да заминем си бяхме обещали да се чуваме и да си пишем всеки ден. Но това така и не стана. Само аз и пишех. От което, разбира се, ми беше много неприятно и започнах да я разпитвам защо не се сеща за мен. Започнах да и обяснявам, че не усещам да и пука повече за мен или да ме обича. Тя постоянно ми отговаряше, че просто не я бивало да си показва чувствата, което как точно беше вярно след като тя първа ми каза, че ме обича. . не знам, но въпреки това за известен период от време и повярвах, защото наистина се надявах това да е проблемът. Но после започнах отново да и пиша как се чувствам и т. н. Казах и неща от сорта как е променила живота ми и т. н. А тя ми каза колко много съм я задушавала, как си искала личното пространство, едва ли не, че не и пука за мен по никакъв начин. Потресена съм. И съм много наранена.

Този път, повече от всеки друг път. Не знам какво да правя. Минават ми всякакви мисли през главата. Не знам как да мина през това отново. Най-лошото е, че сме се записали да ходим заедно с Еразъм+ програмата, ще бъдем в една стая двете там, а аз не знам дали ще се справя с това нещо. Боли ме много, плача по цели дни и нощи, мисля, че наистина няма да мога да се доверя на никого повече.

Толкова много държа на нея, че ако в този момент ми каже, че и пука за мен, че просто е била в лошо настроение или нещо такова, ще и простя отново и ще забравя за всичко. Не мога да повярвам, че тя ме нарани така. След като знае идеално колко мразя да ме лъжат, че винаги предпочитам истината и че вече съм минала през толкова много разочарования. Никога не съм го очаквала, особено след като тя първа ми каза, че и пука за мен. Мисля, че изпадам в депресия и не знам как да изляза от нея. Помогнете ми, моля ви! [Още подобни истории тук]
4
Общо 5 гласували
5 2
4 1
3 2
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари (6)

Изпрати
д
д
15.11.2015 17:22
С истинските си приятели не е нужно дасе ччуваши пишеш всеки ден. Мисля, че наистина задушaвaш приятелите ти и за това ги губиш. По думите ти разбирaм , че си по обсебвaщa от ревниво гадже. Помисли малко върху това.
0
0
Maria H.
Maria H.
10.08.2015 15:18
Мило девойче, преди всичко човек трябва да се научи да бъде сам със себе си - без да се чувства самотен, напротив да харесва собствената си компания - И ЧАК ТОГАВА - ще може да има приятели, гаджета и пр. Когато това се случи - ти няма да си отчаяна от липсата на компания, защото ще си си подредила градинката на собствения си свят и ще ти бъде хубаво в него. А той със сигурност е красив. Пооткрий го малко!
Стане ли това - ти ще бъдеш интересна компания за другите и те ще те търсят - без да имат чувството, че ги обсебваш... (щото май това се получава - в желанието ти да си добра приятелка).
Човешките отношения - както и всичко друго - трябва да дишат.
Инвестирай в себе си - първо -като внимание и време, а не толкова в приятелствата си. Те ще се появят по естествен начин.
Една котка - е много по-вероятно да дойде в скута ти - ако не я викаш... Но я помисли - даже и вече да е дошла при теб - ще позволи ли да я задържаш по-дълго отколкото тя иска? Ако го направиш насила - следващия път котката ще те отбягва.
Та за тия неща - винаги се поставяй на място на котката :) Тя си има неин свят. Пък заимай си и ти!

Успех и горе главата! (Пише ти една 'кака', минала през подобни проблеми.
0
1
Оливия
Оливия
28.07.2015 00:11
Аз съм момиче на 18 - тъй предана и всеотдайна към приятелите си като теб, а те все не го оценяват. Винаги съм била на мнение че гаджетата идват и си отиват но приятелите винаги остават но и аз като теб така и не попаднах на свестни да не ме разочароват и предават... съвети не знам какви да ти дам освен това което аз приех като закон, изпълнявам го стриктно и ако не съм щастлива то поне не съм разочарована - повтарям си че нямам никакви приятели, тези с които излизам са хора с които просто прекарвам забавно няколко часа и това е не допускам пак да почуствам близка приятелка да я обичам... едно кафе за 2 часа и кой откъде е. Преди не губех надежда като си мислех че не може да съм единствена на света но леля ми разби илюзиите че света е голям и ако примерно има още няколко като мен може да са в друга държава. Виждам че ти си като мен. :)
0
0
Amy
Amy
23.07.2015 21:22
Мили хора, благодаря ви , че сте отделили от времето си и сте прочели историята ми! Благодаря и за съветите!
0
0
Драго
Драго
23.07.2015 19:43
Приятелтво и любов не се търсят, те сами идват... поне истинските.
Познати има много, приятели са по-малко, а истинските приятели са единици..
Ти явно си от хората, които бързо се привързват, раздават се на 100% и очакваш същото от другите, но не всички са така.
И пак ти казвам приятелство и любов се доказват.
Поздрави и не се отчайвай
4
1
Драго чая
Драго чая
24.07.2015 01:23
Приятели 1%
Любов 1%
Истински приятели 1%
От тези трите изброени 99% от тях са фалшиви.
7
0
Приятелка
Приятелка
23.07.2015 17:10
Прекалено много се стараеш да се харесаш на другите, и затова се получава така че ги задушаваш. Хубаво е да имаш приятели, но и те са хора, нормално е да имат живот и неща в които не си включена, както би трябвало да имаш и ти. Бих казала и че всички тийн. минават през това но ти вече не си толкова малка за да отчаяно търсиш най-добра приятелка или приятел. За да сте приятели не е нужно да се виждате и чувате всеки ден.. Бъди себе си и спри да се престараваш - от личния си опит можеш да видиш че това не е начина. Приятели не се става като му кажеш "нямам си най-добра приятелка, хайде ти да си ми такава". Позволи на хората да видят каква си наистина, всичките ти добри и лоши страни, и тогава може би ще си намериш истински приятели които ще са с теб защото искат а не защото трябва.
Искам и да ти кажа че и аз с моите приятели не се чувам всеки ден, с едната се виждам 1 месечно, с друг приятел 1 годишно но ние винаги сме тук един за друг.
1
2