Колко повече аз се влюбвах, толкова повече той ме мразеше

От година и половина съм влюбена в едно момче. Всъщност вече не мисля, че съм влюбена в него, но съм сигурна, че го обичам. Некратко - когато се запознахме веднага го харесах мисля, че и той мен. Не следващата сутрин тръгна да ме целува, но аз го отблъснах. От тогава не спирам да мисля за него. Но той може би ме намрази заради това, че го отблъснах, защото бях наистина груба. След това, което се случи той не ме потърси. След седмица аз го потърсих но нищо. Писахме си само и до там.

Времето минаваше. аз се влюбвах все повече и повече. Но той не ми позволи да бъда близо до него. Имах чувството, че колко повече аз се влюбвах, толкова повече той ме мразеше ( или поне не изпитваше добри чувства към мен ). Излизах с компанията му, но когато аз бях с приятелите му той не искаше да идва, после им се сърди около 2 седмици и аз спрях да излизам с тях, за да може той да си бъде с тях. На няколко пъти се опитвах да говоря с него, но той не ми позволи, избягваше ме. И двамата в продължвние на години употребявахме наркотици. След като първо моите родители ме хванаха, а 2 месеца по - късно и неговите всичко се промени.

От хора, които не се прибираха у дома освен за да спят там сега и двамата не излизаме. Месец не си беше вкъщи, а с родителите му на село. Аз също не излизах и все още не излизам. Живеем в блок точно един над друг. Имам чуствотот, че споделяме една съдба. Преди няколко дни осъзнах, че не съм влюбена в него, но го обичам силно. Може би не като противоположния пол, а като приятел. Въпреки, че той никога не ме допусна до себе си аз го познавам достатъчно дори и от далеч. Може би не ме харесва и заради факта, че съм се целувала с половината от приятелите му, не знам. Но не разбирам защо иначе да не ме харесва.

Аз имам всичко. Не съм глупава, определям се за красива, имам самочуствие и тяло. Та той дори секс не желае да прави. Той някак се затваря в себе си. Сега нито той, нито аз разговаряме с приятелите си, нито пък излизаме. От няколко дни мисля, да го потърся за да разговарям с него, защото искам да бъдем приятели.

Искам да бъда до него, а когато той е около мен света е прекрасен, аз съм щастлива. Не ми стига смелост да позвъня на вратата му и да поговоря с него, дори мисля, че той няма да иска. Днес разговарях със сестра му, но тя не е мнго запозната с неговите чувства, както казах той е по - затворен.

Не знам какво да направя, не знам дори той какво мисли и как ще ме възприеме, дали изобщо ще пожелае да ми отдели и 2 минути. . моля ви, помогнете ми.