Ezine.bg»Споделени Истории»Моята Драма»Загубих майка си, но тя винаги ще е до мен

Загубих майка си, но тя винаги ще е до мен

Загубих майка си, но тя винаги ще е до мен
Здравейте аз съм момиче на 20 години. Още от малка всяка вечер ставах свидетел на побой и скандали между родителите ми. Аз съм дете от втория брак на баща ми, той от 1-вия има 2 момичета и 1 момче. Растях с ежедневните проблеми. Всичко се случваше пред очите ми. Много пъти баща ми гонеше майка ми заедно със мен като казваше че не ни иска че не ни обича. След това дълбоко се разкайваше и ние с майка ми се връщахме, не че имахме и голям избор (той ни бе довел в големия град, в който ние си нямахме никой- когато ни гонеше спяхме в парка или в някоя изоставена къща. С времето пораснах и започнах да му се опълчвам. Бях на 16 години когато започнах работа(учех и работех, за да не казва че сме му в тежест).

След известно време си намерих приятел доста по голям от мен. И скоро заживяхме заедно с неговите родители и брат му. Скоро след това разбрах че майка ми е болна от рак. Започнахме да ходим по болници, но лекарите казваха че няма смисъл, че рака е много напреднал (рака бе на белия дроб). Така след 3-тия път в който я изписаха и казаха че повече нищо не могат да направят аз си взех отпуска за да си я гледам - се пак тя си беше само моя майка (въпреки че беше отгледала и 3-те други деца на баща ми не те я зачитаха). Беше ми много болно тя ставаше все по-зле. Беше на памперси хранех я със пюрета. Стоях до нея а тя беше толкова беззащитна. Последния ден едвам си отваряше очите за да ме погледне - в очите и четях колко ме обича.

Пеех и нашата песен на Ивана - и към дъното да тръгнеш дори ще съм с тебе чуваш ли. . Така същата вечер късно през ноща тя почиина. Вече почти две години минаха от както най-скъпия за мен човек го няма тялом, но духом знам че тя винаги ще е с мен. Просто го знам. Усещам присъствието и особенно силно когато имам проблем. Това е моя живот. Просто исках да споделя. Извинявам се за правописните грешки
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Коментари (8)

Изпрати
Мария
Мария
29.02.2016 12:31
Много ми е тъжно, когато чета подобни истории - а те са толкова, колкото хора има на земята. Моят баща се разболя от рак и отлетя за има няма и месец. Беше ми много тежко, защото бях в петия месец бременна, а е точно както го описваш - да ти се стопи сърцето от мъка. Не може да яде, да говори... А беше на седмото небе заради чаканата внучка и с последната му пенсия взехме количка за бебето, защото той така искаше :( Когато тя се роди, разбрах, че й е оставил още един прощален подарък - на лицето й грееха неговите небесносини очи. Гледам я и знам, че под една или друга форма той винаги ще бъде тук с нас и ще ни обича. А някой ден - вярвам в това - отново ще се срещнем -някъде там.
2
0
Радка
Радка
23.02.2016 16:25
Аз също загубих майка си преди 12 години. Мислех че с времето болката ще намалее, но уви. Знам че тя винаги ме пази отгоре. Най тежкото беше че разбрах че е болка след като родих дъщеря си на 21 -ия ден от раждането.
Мъките през които минахме по време на нейната химиотерапия не я пожелавам на никого. Горе главата на всички които са загубили свой родител или близък.
0
0
Потребител#163060
Загубих майка си от рак.Когато бях на почти 9 години.
Оттогава минаха цели 17 години.
Болката не спира ,нито времето лекува.
Пожелавам ти скоро да си стъпиш на краката и да продължиш смело напред ,хубавото тепърва предстои.
2
0
Раздвоена
Раздвоена
24.10.2015 12:27
Ягоода пожелавам ти да си стъпиш на краката , не е лесно но колкото и гадно да звучи живота продължава ! Аз горе долу успях , но винаги ще имам нужда от нея . И винаги ще ми е тъжно !
2
0
Ягода
Ягода
23.10.2015 21:23
Здравей, аз също загубих майка си. Почина преди 2 месеца. Също като теб се грижех за нея до последния й ден. Само като се сетя и ми става много мъчно и тъжно, че не можах да направя нищо. Тя беше най-близкия ми човек. Баща ми е починал много отдавна, а ето че Бог прибра й нея на 51 г. Става ми много тъжно, че един ден няма да бъде на сватбата ми, нито ще прегърне внучетата си. Три години целия ми живот се въртеше около изпити , болници, лекарства , доктори. Колкото до килограмите бях станала 43 кг с дрехите. За два месеца съм качила една 1 кг. През последните месеци бях забравила как да се храня нормално. Не изпитвах нито глад, нито умора. Трудно ми е да се адаптирам. Утре започвам работа. Може би това е началото на новия ми живот.
5
0
Раздвоена
Раздвоена
21.10.2015 09:49
Благодаря Ви ! Ани искам да ти кажа че по това което си написала си личи че си преживяла това което и аз. И аз бях благодарна че майка ми се оттърва бързо от тези неуписуеми болки , защото просто не издържах да я гледам как страда без да мога да направя нищо . Тя се мъчеше , а както и да звучи и аз се мъчех да я гледам така . От както се разболя до сега съм свалила над 15 килограма и вече близо две години след загубата не мога да ги върна .. Но в трудните ми моменти аз я усещам тя ме насочва . Имам друга тема където разказвам как тя ми помогна когато катастрофирах . Има хора който ме помислиха за луда но те не са преживяли това което аз .. :)
4
0
miglena
miglena
20.10.2015 16:57
Мила, разбира се, че майка ти винаги ще бъде до теб. Тя ще бди над теб и винаги ще е до теб - в добро и лошо. Пази спомените в сърцето си и никога не я забравяй.
4
1
ани
ани
20.10.2015 09:44
Миличка, много съжалявам за огромната ти загуба. Като преживяла същото, ще ти споделя, че болката няма да намалее с времето. Но скъпия спомен и обичта към баща ми са останали неизменни и дълбоко съкровени. Много е тежко да гледаш как някого, когото безрезервно обичаш, страда и ти не можеш да му помогнеш по никакъв начин. В този смисъл съм благодарна, че баща ми сравнително лесно се отърва от тези ужасни болки. Сега самата мисъл за него автоматично ме прави по-добра, защото той беше прекрасен човек. И знам, че не ме е напуснал истински, защото обичта ни винаги ще ни свързва, невзависимо, че той вече няма физическо тяло.
7
3

Рейтинг

4
Общо гласували: 2
51
40
31
20
10
Дай твоята оценка: