Влюбвам се, а той май ме мрази

Здравейте!
Ще си излея сега душичката за едно момченце, а вие ако дадете по един съвет, много ще помогнете. Учех аз преди десетина години с едно момче. Много се мразехме. Все за нещо се карахме, все нещо се обиждахме, направо изтръпвах от нерви като го виждах. Голяма драма беше. Непрекъснато намираше с какво да ме засегне, даже номера ми беше намерил и не спираше да ми звъни, по всяко време на денонощието. В часовете все мен гледаше, а в междучасията постоянно край моя чин се въртеше, и вечно обясняваше на всички, колко съм грозна, колко злобно гледам. По едно време, чак ми следеше маршрута на прибиране от училище, и коментираше после от къде съм минавала. Приятелките ми бяха сигурни, че всъщност е луд по мен и затова се държи като идиот, и няма да си кривя душата, по едно време и аз се усетих че хлътвам. Но така и нищо не стана.

Малко след като завършихме, той имаше кратка връзка с моя близка - умирах от ревност. Че бяхме и в обща компания, често излизахме заедно, направо ми идеше да го убия, като я целуваше. Минаха доста години от тогава, но и до днес засечем ли се някъде, и двамата видимо се изнервяме, и не откъсваме очи един от друг. До скоро не ми правеше впечатление, но имахме една случка, която ме накара да се замисля за чувствата си. Засякохме се в лекарския кабинет, аз бях болна, а той беше си навехнал ръката. Още като влезе в отделението, погледите ни се засякоха, след това, докато чакаше да го приемат, адски го болеше и обикаляше напред-назад, но не спираше да ме гледа. Почувствах се много странно. Отделението беше пълно с хора, а на мен ми се струваше, че сме само двамата там. Опитвах се да отмествам поглед, но непрекъснато усещах, че ме гледа, и не можех да се сдържа да не го погледна и аз. Искаше ми се да отида до него, да го гушна, и да го успокоя. Не знам как се сдържах.

Може би, единствено страха, че ще ми се присмее и ще ме отблъсне, ме спря. Но оттогава не съм спряла да мисля за него. Не знам дали и той изпитва нещо, или романтичните филми са ми в повече. Възможно ли е, да ме е харесвал тогава, и до днес да изпитва нещо? Такива неща не стават ли само по филмите? Уж мразиш някой, а после се влюбваш. Защото точно това се случи с мен. Не знам какво да правя. Ние още не си говорим, никога не сме обсъждали отношенията си, единствено няколко пъти сме се поздравили за това време. И естествено, че се зяпаме като идиоти като се засечем някъде. Не знам как и дали да подходя към него, затова ми трябва съвет. Искам да общувам с него, да разбера дали съм влюбена в него самия, или просто в една фантазия. Искам да разбера, и дали той изпитва нещо, или всичко е в главата ми. Но не знам как. Вече не съм на 15, но все така ме е страх от реакцията му, от това да не би да ми се изсмее. Моля ви за помощ. Предварително благодаря.