Разделих се с бащата на детето ми и се появи друг

Разделих се с бащата на детето ми и се появи друг
Здравейте!
Моята история е следната: аз съм на 23 г. и имам прекрасно момченце на 1 г. ! Наскоро се разделихме с баща му заради неговата ревност, недоверие, пренебрегване и още някои други фактори. . . Сега се чувствам много спокойна отколкото преди- постоянно нервна, раздразнителна, кисела и мълчалива. Моите родители ми оказват голяма подкрепа и съм им благодарна! Един близък приятел също ме подкрепя много, но започвам да чувствам и нещо друго. Знам, че моментът не е подходящ и не знам какво да правя ? ! Познаваме се от доста дълго време и мога да разчитам на него за всичко и ще ме подкрепи. . . когато съм до него направо не знам какво да кажа и ми става едно притеснено. Но има и друго- по-малък е от мен с няколко години.
Не пиша тук, за да ме укорявате, а просто да споделя! Благодаря предварително за съветите![Още подобни истории тук]

Рейтинг

4.3
Общо 3 гласували
5 1
4 2
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари (3)

az
az
16.04.2016 15:30
vsi4ki jeni ste ednakvi vse majete sa vi vinovni dokato te stradat godini za razdqlata vie se xvarlqte o6te na 2riq den v legloto na nqkoi
3
4
УшмиФка
УшмиФка
08.04.2016 15:27
Не смятам, че годините са проблем. Въпроса е да си наясно със ситуацията не само със себе си, но и с него. Изяснете се, понякога любовта има съвсем различен нюанс. Възможно е да се получат нещата, или да не се получат, но бъди откровена както със себе си, така и с него. Ако смяташ, че нещата не са добре обмислени - дай си време. Ако момчето е сериозно и искрено, независимо от възрастта и детето ти - ще те изчака. От друга страна Пламена е права в доста отношения. Помисли добре.
1
1
Пламена
Пламена
22.03.2016 17:25
Да ти кажа честно, някак си не ги виждам нещата. Първо защото си мисля, че виждаш в него само човека, който ти помага. Когато една жена е по-уязвима, тя е склонна да бърка чувството за благодарност с любов. От друга страна разликата в годините точно на този етап е доста притеснителна, тъй като не стига, че ти си млада, за да гледаш деца, камо ли сама, представи си на него какво би му било. Сама знаеш колко е трудно - заслужава ли си да му го причиниш, дори сам да смята, че за момента би могъл да се справи. И трето - това, че ти помага, наистина не значи, че е влюбен или те харесва. От друга страна - защо би го правил, ако не изпитва нещо? Преди да мислиш за нещо по-сериозно мисля че е редно да си изясниш, поне за пред себе си, каква е истината.
11
0