Сякаш съм оперирана да не изпитвам любов!

Здравейте мили читатели знам че някой няма да се съгласят с мене, за това ще споделя с вас защо и как стигнах до този извод. Момиче на 26 съм мога да кажа че изглеждам добре и винаги съм имала много ухажори. Но за тези години аз не срещнах любов. Взаимна любов като всеки човек аз съм се влюбвала но е било несподелено и винаги много дълго след това съм страдала. Първата ми , , любов, , беше 9 години по голям от мене, бях се влюбила до уши всичко давах всичко правех за него, скарах се с родителите ми заради него, той си ме въртеше както си пожелае и само ме използва. Отне ми 3 4 години да го забравя. Тъкмо го бях забравила и хоп ново влюбване в едно прекрасно и усмихнато момче с него стана така че той спа с най добрата ми приятелка и докато бяхме разделени и уш почнахме да се сдобряваме той се хвана с другата ми най добра приятелка. Не е нужно да казвам колко страдах.

Спрях да вярвам на мъжете просто така беше най лесно. Имаше доста кандидати но аз не исках да стане нещо подобно както с другите. Имаше сериозни който доста настояваха цветя жестове внимание, глезеха ме а аз ги наранявах до безобразие просто защото не им вярвах. И те се оттегляха като загубили важна битка. Но се появи едно момче което така да кажем премина през всички бариери с които бях оградила сърцето си е и той успя да ме докосне. Не говорим само за цветя и лигави подаръци, даваше ми всичко което може да иска един човек. Подкрепа, сигурност, вярност всеотдайност, внимание и още многооо. Заживяхме заедно но аз още не изпитвах любов към него нямаше любов от моя страна просто от благодарност правех всичко за него.

Просто ме болеше да го гледам как дава мило и драго за мене а на мен ми беше все тая. Виждах го как лети когато направя кякои мил жест за него той целия беше любов очите му грейваха когато му говорих мило. Мислях си че с времето ще го заобичам но уви не стана и той там някъде вътрешно го усещаше. Сякаш започвах да чувствам някакви искрици , , любов, , НО Живяхме година заедно просто не се получи той положи усилия както и аз но не стана. Изостави ме в труден момент за мен. После пак ме молеше да се съберем.

Не исках да го наранявам повече той има нежна душа. Но след молби на сестра му аз се съгласих. Е мина месец два пак същото пак ме заряза в труден момент. Опитах се да запазя тази искрица която остави той в мен искрица която си мисля че е любов. Но след това и аз май изцяло се затворих. Мина 1. 6 месеца от тогава до сега съм има 2 сериозни връзки но любов няма, нито лъч нито звук, нито иска нито нищо, да ухажват ме мъже харесват ме но аз към тях нула нищо не изпитвам.

Чувствам се сякаш съм оперирана да не изпитвам любов