Сестра ми е гроба,а аз живея нейния живот!

Сестра ми е гроба,а аз живея нейния живот!
Аз съм момиче на 17г. Родителите ми са разведени. Майка ми е чужбина с ПОРЕДНИЯ си мъж, баща ми е насилник и побойник. Имам. . . имаХ. . . сестра-близначка. Тя се казваше Алексия. С нея носим еднакви лица, но сме коренно различни. Алекс израсна с майка ми, която е банкер в Испания и както и сами можете да се досетите. . . имаше предостатъчно парички, а аз живях с баща ми, който е алкохолик и каквото искара-изпива и накрая мен бие. Алекс беше умна, добре облечена, възпитана, учеше в елитна испанска гимназия, а аз-раздърпана, с липса на възпитание, агресивна, учеща "Двигатели с вътрешно горене" с 24 момчета в клас.

Аз ходех в типичния стил лошо момиче-черна коса, кецове, скъсани дънки, рапърска шапка, дъвка в устата, с железен боен бокс в задния джоб. Движех с лоша компания. Сама си бях шеф. Забърках се с лоши хора. Създадох много интриги. Разбих няколко семейства. Имам присъди зад гърба си-за кражби, побой, хулиганство, вандалство. . . с други думи. . . противообществени прояви. А тя "прекрасната" ми сестричка-гордостта на родата. Завиждах й. Исках да я няма, да не се беше раждала. Тайно се молех да я сгази някой тир в Испания.

Преди 3 години майка ми я прати на гости при мен и баща ми за през лятото, защото много била заета и се притеснявала, че ще й изпусне контрола. Не бях виждала Алекс от години(родителите ни се разделиха когато бяхме на 9 и от тогава дори на снимки не съм я виждала). Тя беше с красиви руси кичури в златистите коси(типична Гери-Никол), маникюр, изкуствени мигли, светло сини лещи за очи, нежен грим и маркови дрехи, а аз-раздърпана и с грим сякаш взет от готик стила. Отново завидях. Завистта изгаряше душата ми. Още щом тя се разходи из квартала събра погледите. Гледаха я с възхищение, а мен-с отвращение. Пожелах да я няма, да умре.

Вечерта с моите приятели отидохме да рисуваме графити на един частен имот. Собственика излезе с няква пушка и започна да стреля на посоки. Всеки побягна накъдето види. Алекс разбрала от някъде какво ще правим и дошла да ме спре. Онзи човек, стреляйки оцелил един мой приятел и. . . нея! Момчето искара късмет-сечмата беше в рамото му, но нея я простреля фатално. Уплаших се и избягах. По-късно се върнах, но открих само Криминална полиция.

Куршума беше за мен, а тя го пое. Тя плати за моите грехове. Няма нужда да споменавам, че осъдиха стрелеца. . . то се подразбира. В деня на погребението се събраха много хора на гроба й. За мен никой нямаше да дойде. В този ден се заклех на гроба й да се поправя. . . да тръгна по нейните стъпки и да живея и за нея. . . Съвестта тежи. . . сърцето боли. . . а дните минават бавно. . . Звучи като лоша приказка, но е ужасна реалност! Това е живота-никога не знаеш какво ще ти поднесе. И моля Ви. . . внимавайте какво си пожелавате. . . може да се сбъдне! ! ![Още подобни истории тук]

Рейтинг

5
Общо 3 гласували
5 3
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари (3)

Звиран
Звиран
10.08.2016 22:35
Сценарии ли пишеш? Какви са тея глупости?
3
6
TheRapQueen
TheRapQueen
12.08.2016 12:46
Пожелавам ти да го преживееш същото или подобно на това,за да видиш дали е сценарии и дали са глупости!
4
3
Пламена
Пламена
10.08.2016 15:28
Не си била ти виновна..тук пръст има съдбата. Добрите хора Господ ги прибира по-рано...ти си оставена тук, за да изкупиш греховете си. Дано си си взела поука.
7
1
Габриел
Габриел
09.08.2016 16:19
Тва,съм го гледала в турски сериал.
4
6
TheRapQueen
TheRapQueen
10.08.2016 23:34
Ами спри да гледаш турски сериали-изкривяват преценката ти за реалност!
И кой е сериала,за да го гледам и аз!Може да взема и някоя друга идея за преживяване на вината!...
4
3