Нямам мотивация за живот и не виждам смисъл в нищо! Какво се случва?

Здравейте,
ще започна с пояснението, че пиша това не толкова за съвет, колкото просто да споделя неща, които нямам с кого да споделя.

Накратко историята ми е, че преди известно време се преместих в нов град и апатията, която изпитвах към всичко доста се засили. Преди имах приятелка с която да си споделям да си обменяме гледни точки и мнения и като цяло да се успокояваме една друга, но сега когато и делят толкова километри се чувствам още по-зле. Цялата депресия започна още преди около година и половина, преди бях позитивен, оптимистичен и щастлив човек, и за седмица просто всичко се промени.

Една сутрин просто се събудих в лошо настроение и впоследствие просто се превърна в една продължителна апатия. Нямам желание относно връзки, кариера, развитие и т. н. , всичко го виждам по изключително песимистичен начини, не намирам смисъл в нищо и нямам и желание за нищо. В този град съм, но не искам да съм тука, като цяло не искам да съм никъде искам да съм си затворена в нас далеч от социализация.

Преди излизах в големи компании, срещах се с много хора, но откакто изпаднах в това състояние си ограничих до максимум социалните контакти и с доста хора просто престанах да говоря, а сега нямам желание за нови запознанства приятелства или още повече влизане в интимна връзка.

Пробвам с момчета да си пиша да излизаме, да прекарваме време заедно, но просто губя интерес и винаги намирам някакъв минус в човека (аз не съм идеална и не се мисля за такава) и просто не мога да приема недостатъците на хората, които в повечето пъти дори не са значими и големи, но достатъчни за да ме накарат да приключа всичко с този човек.

Това не се е случвало 1-2 пъти. Интимност не съм имала с никого, откакто съм в това състояние на може би депресия (дори не знам, как да го нарека).

Като цяло нямам мотивация за живот и не виждам смисъл от него, не се смятам за достатъчно умна и способна за каквото и да било. Просто знам, че до края на живота си ще работя посредствена работа за никакви пари (но просто нямам цел и мечта за нещо повече) ще се омъжа за човек, който не обичам и няма да мога да понасям в 99 % от времето.

Това е представата ми за живота и така погледнато той няма смисъл. Плаша се, че вече все по-често ме връхлитат тези мисли и все по-често се чудя дали има за какво да живея и дали изобщо искам да живея.