Дали той е човекът за мен..?

Здравейте,
Ще ви споделя моята история и бих се радвала да ми дадете някакъв съвет. С приятелят ми сме заедно от почти 3 години. В началото, когато се запознахме той имаше доста финансови проблеми, живееше заедно с майка си, едвам успяваха да си плащат наема и сметките и редовно ги заплашваха, че ще ги изгонят от квартирата, ако се забавят още малко с наема.

Тогава си мислех, че това е просто някакъв период за семейството му и че когато се справи с това и си стъпи на краката всичко ще е наред. Времето минаваше, но нещата не се оправяха, а се влошаваха. По това време приятелят ми беше безработен от месеци. В крайна сметка започна работа, но много ниско платена и положението не се промени много, скоро след това започнаха съкращения във фирмата, в която работеше и той загуби работата си.

Финансовото му положение постоянно се влошаваше и последва поредица от нови спадове в живота му. Няколко месеца по-късно започна нова работа, от която беше уволнен, не по негова вина, както той твърдеше. Виждах как затъва все повече и повече. Помагах с каквото мога, но въпреки всичко, това повлия много негативно на отношенията ни, тъй като той ставаше все по-изнервен, заради нарастващите му финансови затруднения. Разбирах го и въпреки това си мислех: "Е, той е мъж все пак, трябва да се справи сам и да излезе от ситуацията".

През цялото това време той затъваше все по-дълбоко в банкови кредити, заеми от приятели и познати, като теглеше един заем и погасяваше друг и така се въртеше в един порочен кръг. Съвсем скоро се оказа, че трябва да му се направи скъпоструваща операция, което беше върхът на всичко, тъй като за кратък период от време трябваше да бъде намерена голяма сума пари. Отношенията ни се влошиха още повече, защото започнаха обвинения от негова страна, че не получава подкрепа от мен, че не съм достатъчно съпричастна, че вместо да съм до него в трудните моменти, аз пътувам и се забавлявам с приятели.

Наистина започвам да изпитвам съмнения дали изобщо трябва да съм с този човек. Отношението му към мен, като изключим обвиненията е страхотно, сигурна съм, че ме обича, прави доста компромиси, за да е с мен и всичко това е страхотно, но проблемът е, че аз съм на възраст, на която се замислям за деца и семейство. Знам, че той би могъл да бъде страхотен и грижовен баща, но не искам такова бъдеще за децата си, не искам живот, изпълнен с лишения и мизерия. Не знам какво да правя, защото не искам да се окаже, че съм си губила времето и изведнъж се окажа на такава възраст, на която ми е късно да създам семейство.

Когато погледна напред и се опитам да видя бъдещето си с него, виждам само мизерия и борба за оцеляване, а не мисля, че има нещо лошо в това да искам един хубав живот за себе си и за бъдещите си деца. . .

Дали правилното решение е да оставя този човек, който е затънал в проблеми и да продължа напред, или да му помогна да ги реши и да остана с него. . Вече не знам кое е правилно и кое не. . И най-лошото е, че всички тези негови проблеми ме товарят и не искам да съм част от тях. . Ще съм ви благодарна да си кажете мнението по въпроса.