Обявявам кастинг. Търся дамата на своето сърце!

Обявявам кастинг. Търся дамата на своето сърце!
Пиша с цялото си Сърце за пореден път. Изливам себе си и всичко, което чувствам.
Нуждая се от Жена с която да ми отпочине душата, такава, която може да обича и да бъде вярна на човекът до себе си.

Изпитвам нужда да зная, че съм приет и обичан, нужда от споделеност и взаимно доверие.
Вече не искам еднакви "принцески", нито връзчици от ден до пладне. Искам истина и честност.
Нали това е връзката в крайна сметка - свързаност между двама души, синхрон между две сърца, отдадени едно на друго ?

Аз все мечтая за тази любов - непорочна и чиста, красива и приказна, като тази в любовните романи.
Станах на почти 30 години в преследване на тази мечта, мечтата да споделя живота си и себе си с жена, която гледа в моята посока.

Дали я има или не, това не знам и вече съм започнал да се съмнявам. А това е лошо, знам, но е факт.
Винаги съм бил всеотдаен, добър и с чисти намерения, никак не ми се нравят игричките в любовта, експлоатациите, замените и лъжите.

Винаги съм държал на уважението, разбирателството, милото отношение и най-вече - на верността. Да си верен човек, това значи много, то е всичко. Само човекът с характер, който е наясно със себе си може да бъде и е верен.

Какво съм получавал обаче? Получавал съм лъжи, изоставяне, предателства и болка. За всяко подобно нещо съм бил съсипан с месеци наред, след поредното разочарование.
На моменти си мисля дали съм за този свят или може би за някакъв друг, та не намирам това, което търся и не получавам, каквото давам.

Нима любовта може да се дели на презразсъдъци и празни условия? Нима е игра?
Когато даваш надежда на някое човешко същество че ще го обичаш и че ще си с него във всичко, а после го изоставиш, изневериш и прочие, отнемайки му тази надежда, какво правиш всъщност? Мисля, че го убиваш. . . Обричаш го на страдание. Този човек вече няма да е същият. По твоя вина.

Не мога да постъпя така с което и да е живо Създание на Земята, Сърцето не ми го позволява.
Да се обичаме. . . Какво е това всъщност? Мисля, че това е преди всичко да се приемаме на 100 % каквито сме, без да търсим в другия каквито и да било външни украшения и стереотипи. Просто Любов, заради самата Любов.

Дали човекът е беден, богат, слаб, силен, с проблеми или без проблеми - ти просто заставаш до него и го обичаш, просто защото е Той, защото го има. Това е обичта. . .
Ако заставаш до някого само когато той е добре и има всичко, но си отиваш от него когато е зле и няма нищо, това обич ли е? Това е интерес, вид използване. Така го виждам.

И когато си с някого, същевременно да се оглеждаш за други, да търсиш външно внимание, това отново е несъзнателност. . . защото при първия удобен случай, ако някой друг те привлече по някакъв начин с нещо, ти ще тръгнеш подир него и ще изоставиш човека с когото си, който ти се е доверил. Това е знак, че нямаш уважение към Себе си, какво остава да имаш такова към някой друг.
Ето такива "Любови" съм имал до момента и такива жени съм срещал - обичащи, но само на думи и само в началото, след това нищо. . . И отново същото.

Вече тази абсурдна пиеса ми е омръзнала, да губя хора ми е дотегнало. Как ми се иска да срещна земна, обикновена и любвеобвилна жена, която просто ще застане до мен и няма да ме предаде. Такава, която ще каже "Ето ме, искаш или не, аз съм тук и оставам с теб! "

Искам да срещна жената с която да съградя своята приказка, да и дам от своя рай и заедно да минем през всички превратности и сезони на живота. . Искам до себе си жена с която да остарея. . .
Да, животът ми не е рубрика, а доста труден. Като всеки добър човек, и моята съдба не е лека. Преминал съм и още преминавам през какво ли не. Но и не мисля, че това има значение. Да обичаш един такъв мъж явно е трудно за повечето жени. . . Много по-лесно е да отиваш с някакви подобия, грубияни и садисти, които нямат елементарно уважение. . . Но истинския и чувствен мъж, той всява респект, излъчва чистота. Затова и повечето се плашат от такъв мъж. . . Може би защото осъзнават дълбоко в себе си, че не могат да отговорят на неговата душевност. . . .
Тъжно е. Тъжно ми е в душата.
Да имаш толкова любов и обич в сърцето си, а да няма човешко същество, на което да я дадеш. Просто е тъжно. .
Е, изповядах се. .

Послепис. . .

Живея в северозападна България. Годините са ми 28. Ще се нарека с инициали И. К.
Ако някоя си ме познае и усети, че има какво да си кажем, може да ми пише на и-мейла, както и на Скайпа. .

Имейл: Prestigiotobg@gmail. com

Скайп: Azsumbre123

. . . . .[Още подобни истории тук]
0
Общо 0 гласували
5 0
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари (2)

Изпрати
silvira
silvira
01.10.2017 22:08
Има един универсален съвет за мъжете, които искат жена. Бъди уверен в себе си и възможностите си и не играй ролята на жертва. В момента ти правиш точно това, което не трябва. Очевидно е, че си в много труден период, но не бива да го демонстрираш.
7
0
Пламена
Пламена
28.09.2017 16:54
Успех!
3
0