Любовта убива

Любовта убива
Здравейте. Моята история едва ли ще е нещо ново, което не сте чували вече.

Влюбих се в съвсем неподходящ човек, с който вече сме разделни, но още не мога да го преживея.

Всичко започна преди две години, когато заминах на почивка на море с една моя приятелка.

До този момент не бях изпитвала любов, която да ме обсебва и винаги съм се чудила на хора, които ми разказват за някоя трагична любов и че не могат без даден човек.

Обичала съм, но не до степен, в която да влизам в истерия. Странно ми е било как някой може да се убие от любов. Като незаменими хора няма, пък и с времето чувствата малко или повече се променят.

Винаги съм си мислила, че трябва да си много слаб характер за да си посегнеш на живота, камо ли заради друг човек.

Но също така тайничко съм си мислила, какво ли е да обичаш някой повече от самия себе си. Може би ако имаш дете, да, но това е друго.

И така...Пожелах си да срещна човек, който да ме разтърси из основи. Исках да почувствам нещо силно и желанието ми не закъсня.

Внимавай какво си пожелаваш!

Заминахме с моята приятелка и още на първата вечер, като излезнахме да вечеряме ни заговориха две момчета. Бяха добре изглеждащи, симпатични и забавни.

Ние бяхме отишли да се забавляваме и все пак очаквахме да си намериме компания, с която да излизаме. Така и стана, разбрахме се с въпросните момчета да излезнем и на другата вечер.

Така продължи и следващите две седмици. През деня на плаж, вечер обикаляхме заведенията, навсякъде сядахме на най–хубавите места. Двамата си бяха от там и познаваха всички в града. Така, че нямахме проблеми никъде с нищо. Беше много забавно, изкарахме си най-страхотното лято до този момент.

Стана 15 август и моята приятелка реши да се прибира. Беше приета в университет и трябваше да се подготвя.

През времето, което излизахме с двете момчета, усетих че едното силно ме привлича, но никога не съм правила първата крачка и тогава не я направих. Въпросното момче също не ми показа ясно, че му харесвам, макар и да го усещах.

Просто такава му е тактиката явно, не знам, а може би и той е свикнал да е пасивен в началото. Знаех, че ме харесва, защото все гледаше с мен да говори, когато е по - шумно, а неговият приятел ходеше при моята приятелка.

Не знаех какво може да излезе, но исках да остана повече време с него.

Така моята приятелка се прибра, а аз реших да остана още седмица две.

Той ми предложи да остана в тяхната къща, че има достатъчно място и може да остана колко искам и няма никой да ме притеснява.

Моите родители възразяваха, казваха ми да се прибирам, но аз отказвах, даже се скарах жестоко с майка си, за което сега много съжалявам. Бях пълнолетна и можех да правя каквото искам с живота си и да ходя където искам.

Не исках да слушам никой, интересуваше ме само как ще се развие между нас. Като се преместих в тях, нещата веднага се ускориха и той ми призна, че от първият момента като ме видял, не е могъл да откъсне очи, но се притеснявал да не ме изплаши, затова и с нищо не ми показал.

Беше много романтично, заведе ме през нощта на плажа, всичко беше много красиво, беше най–прекрасната вечер в живота ми. От този момент знаех, че искам да остана с него. Това и направих. Казах на родителите ми че оставам там.

През първият месец всичко беше супер. Разбирах се със семейството му, мисля че и те ме харесваха. Излизахме, постоянно бяхме заедно по 24 часа в денонощието. През следващите месеци, лека полека тази идилия обърна посоката на 180 градуса и постоянно излизаше нещо ново.

Почнах да се чувствам доста самотно, защото всичките ми близки и приятели бяха далеч от мен и рядко ги чувах. Все пак бях в чужда къща, което също ме подтискаше, трябваше да се съобразявам постоянно с другите и не смеех да изкажа мнение. Виждах и промяна в моя приятел.

Вече не беше онова засмяно и забавно момче, беше съвсем друг човек, човек който не познавах. Взимаше ме с него като му излезе някаква работа и не ме оставаше да си поема дъх, нямах никаква свобода.

В началото това ми харесваше, след това почна да ме дразни. Беше твърде обсебващо. Стана по - нервен, започна да ми крещи за някакви глупости, на моменти не знаех защо ми крещи, като нищо не правих. Спрях да му споделям как се чувствам, за да не се нервира излишно.

Не издържах това положение и му казах, че искам да си намеря работа, да правя нещо и да се чувствам полезна. Той почна да ме упреква, дали ми липсвало нещо и тем подобни истории, но виждаше, че не се чувствах добре и се съгласи.

Почнах работа в едно заведение, където работих близо месец. Накара ме да напусна от там, защото не му харесвал охраната дето работеше там, бил ме свалял. А този дори и аз не го харесвах, просто моя приятел беше много ревнив и не искаше да общувам с други мъже.

От времето когато моята приятелка си бе тръгнала, до този момент бяха минали шест месеца. Казах му, че ако напусна работа се прибирам в нас. Че не издържам повече и няма да остана. А аз съм такава, че като кажа нещо с риск да загуба го правя. Характер.Така и стана.

Напуснах и се прибрах при нашите. Казах му, че не късам с него, но не мога да остана повече там. Ако иска да е с мен той трябва да дойде. В продължение на две седмици говорихме всеки ден по телефона.

Каза, че не може без мен и ще опита там. Дойде и продължихме още няколко месеца така. Само, че този път той бе този, който се чувстваше подтиснат. Нещата не вървяха, беше мъка и за двамата.

Не само мястото, къде живеем беше проблема, като че ли цялата ни връзка се крепеше на нещо, което се клати. Обичахме се много, но се и задушавахме взаимно.

Дойде момент, в който той трябваше да се прибере при семейството за две седмици, имаше да свърши нещо.

Знаех, че ако си тръгне няма да се върне. Можех да го спра, но исках почивка. Тази връзка ме бе изтощила, не виждах нищо напред, невиждах бъдеще.

Той замина и на следващата седмица като трябваше да се върне ми каза, че няма да дойде, ако го искам аз трябва да отида. Аз му отказах, няма да преживея пак този ужас и решихме да поддържаме връзка от разтояние.

Продължи около шест месеца, видяхме че така няма да стане. Последният път когато го чух беше април месец. Знаехме, че между нас не може да се получи.

Беше силно емоционална връзка, но липсваше комуникация. Сякаш си говорехме на различни езици и никой не разбира другия. Беше пагубно и за двамата и много изтощително.

Минаха пет месеца от както не сме се чували. Най - лошите в моя живот. Месеци, в които нямах апетит, отслабнах с 7 кг. Излизах с приятели, които се опитват да ме разсмиват.

Говорихме, че той не е за мен, което и сама знаех, само не разбирам ако е така, защо толкова трябва да боли. Не мога да свикна с мисълта, че повече никога няма да го видя.

Не знам кога ще ми мине, но се надявам да е по-скоро. Това чувство ме убива.[Още подобни истории тук]
3.5
Общо 2 гласували
5 0
4 1
3 1
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари (12)

Изпрати
ох
ох
02.08.2014 21:07
Егоисти !!!!!
1
0
Болка
Болка
15.12.2013 01:45
Любовта не убива, убива те факта, че искаш нещо, което аз виждам че не е Любов, а желание да бъдеш с някой,който не е това което ти искаш да бъде. Вероятно и ти не си това, което той иска да бъдеш.
Боли, но продължаваш, нямаш друг избор и така е най-добре и за двама ви.Продължаваш напред, нали?Обещай си го,моля!
3
0
Plam
Plam
19.11.2013 17:12
Радвам се, Гогу... След време го разбираме това, но чак когато излезем от филма. И като си го преживял веднъж, гледаш да си го напомняш дори следващия път когато отново си във филм :) Това ти помага и във самата връзка, да ги овладееш тия чувства, щото винаги необузданите чувства завършват с крах :) Ще се справиш. Хората винаги се страхуват и страдат,защото си мислят че трябва да го забравят тоя човек и да спрат да го обичат. А това не е нужно, просто трябва да премахнат огорчението, но не и любовта си. Няма нищо по-хубаво от това да обичаш някого, без значение дали дори ще го виждаш или не...
3
0
Gogu
Gogu
19.11.2013 01:09
Отговора на "ПЛАМ" са едни от най-хубавите думи, четени в този форум. Благодаря ти. И аз преживявам тежки дни и имах нужда от тези редове : )
1
0
Plam
Plam
18.11.2013 16:48
Хей , виж... преживяла съм две подобни връзки, една от които ужасно пагубна... Там агонията ми продължи 3 години.. и аз не ядях, не спях. Причиних си много здравословни проблеми и много емоцонални, от които супер трудно се спасяваш, че даже все си остава нещо. Но виж...Важното е да искаш да го пуснеш това чувство. Не любовта, а болката. Всичко идва от въпроса не че си загубила нещо, а че го смяташ за толкова велико,че не искаш да го пуснеш. Вярно е,че спецификата на подобни връзки има огромно влияние. Коренно различни са... Попадаш в един абсолютно друг свят и си потъваш в него, осъзнавайки колко уязвим и чуплив ставаш.И в такива моменти правим една основна грешка- избираме нещото пред себе си. Не трябва никога да има нещо,което да слагаме пред себе си...Защото каквото и да е това нещо, един ден ще страдаме точно него.
И точно защото избираме нещото предсебе си, то започва да придобива повече стойност, отколкото всъщност има. Да, тъжно звучи, но е така. Струва ни се уникално различно, неповторимо и неземно. Такива виждах чувствата си/ни преди. Тогава не исках да го повярвам, но това е илюзия...Нали знаете онези триизмерните картички, които като си малък ти е толкова тъпо като разбереш че са просто хартия... Та и тук е така...
Избери себе си, избери живота... Онова от което се страхуваш не е реално. Няма да изгубиш нищо и никого. Не целя да те обнадеждавам, но дори не знаеш какво ще стане с живота ти утре.. Животът е толкова уникален, толкова изненадващ. Просто вярвай в това. Не знаеш дали утре няма да срещнеш отново този човек.. НЕ си мисли по човешки ,че сега щом не са нещата както на теб би ти се искало, няма да бъдат дори по-добри. Понякога пъзелът се разбърква, за да се нареди по-добре. Позволи на животът да те изненда.. да ти поднесе подарък. Дай му шанс... Използвай този момент, но не срещу себе си. Излез, виж слънцето, виж красотите на света :) Натрупай отново положителни емоции..помисли си акво си обичала преди, освен него, и го нарпави. Танци, рисуване, плуване... Ако щеш, кажи си, правя го заради него, дори ей така детински да звучи. НЕ се поддавай на тая илюзия... Любовта не си отива просто така. НАкрая се оказва ,че сме си страдали без въобще да има смисъл. Страдаме си от страх, от опасения, от глупости. Аз смятам,че той те обича... А за любовта няма време и пространство. Бъди себе си и обичай живота си... Дори тогава вероятността животът ти отново да ти даде този мъж , дори по по-правилен начин, е по-голяма. Че кой живот, ако работи за твое добро, ще ти даде нещо , от което ще страдаш. :) Млада си и всичко е пред тебе.. освободи се от страховете, обичай си го това момче, вярвай, и обичай и себе си. И бъди спокойна!
Съжалявам за дългият пост :)
3
2
Н
Н
18.11.2013 09:53
Трябва ти нова любов тя ще излекува това парещо чувство от изгубената любов това е от опит
2
1
Бранимира
Бранимира
18.11.2013 09:37
Когато една връзка не те кара да бъдеш себе си , тя е обречена. Когато човек е намерил половинката си той се чувства добре, усмихва се, щастлив е, а не подтиснат и тъжен. Твоята връзка е всичко друго, но не и любов. Да не говориш с този, да не говориш с онзи, тук да не работиш, там да не работиш, после ще започне да ти казва и какво да не обличаш, как да се държиш.....Лелееее, докога ще издържиш на това? Опитай се да го забравиш и ще видиш, че когато най-малко очакваш, ще срещнеш мъж, който да е точно за теб, ще те обича и ще те иска такава, каквато си, без да те променя. Ще видиш, повярвай! Късмет и много усмивки ти желая от сърце!
8
1