Щях да умра заради изневярата му, но сега му благодаря

Щях да умра заради изневярата му, но сега му благодаря
Не физическата изневяра е ужасна за жената, а емоционалната. Когато разбереш, че не означаваш нищо за човека до теб и той е готов да те замени с първата срещната, само защото е нещо ново и все още неопитано.

Искам да споделя начина, по който разбрах, че явно вече не съм това, което си мислех, че съм, за мъжа до мен. Бяхме заедно дълги години - повече от пет, което беше страшен рекорд за мен. Преди него се задържах с някой за по два-три месеца и всичко приключваше.

Но той се появи - с коса, руса като лъчите на слънцето, перфектно тяло и очи, които ме пронизваха със сиянието си. Изобщо не забелязвах недостатъците му, които бяха много, но на мен не ми пукаше - нали беше избрал да е с мен!

Живеехме си просто прекрасно - аз чистех, готвех и перях, а когато той се прибираше, бях най-любовно настроената жена на света. Не искаше да работя, за да му осигурявам комфорта, от който имаше нужда. Не обичаше, когато аз излизам с приятелки, затова се отказах от тях.

Това не му пречеше той да не се прибира по цяла нощ, а на сутринта да идва и дори да не ме забелязва. Аз бях тази, която го прегръщах за лека нощ, но дори това не ми даде сигнал, че има нещо. Бях толкова заслепена, че не можех да си представя, че има друга. Та аз му давах всичко! От какво го бях лишила?

Приятелките ми, с които се чувах само по телефона, ми казваха, че са го виждали по клубовете с различни момичета, но аз не им повярвах и дори престанах да им вдигам телефона.

Но семето на съмнението бе хвърлено и много бързо порасна. Още повече, че той, който преди време не можеше да заспи, ако не сме се гушкали поне два часа, сега само ми обръщаше гръб и захъркваше.

Започнах да се вглеждам внимателно в детайлите. Търсех следи от червило по блузите му, но не намирах. Преди да пусна дънките му в пералнята, по навик вадех всичко от джобовете му, но сега вече търсех доказателства за изневярата му.

Не можех да ги открия никъде, вече мислех, че си въобразявам. Една вечер събрах кураж, след като цял ден бях мислила какво да направя, и го попитах дали ми изневерява. А той само се засмя и ми каза, че съм напълно права, но е чудно защо съм разбрала едва сега.

Всичко рухна. Светът, който имах, се срина. Веднага си помислих, че това е краят, и трябва да скоча от покрива на блока, за да свърши всичко това. Той не ме прегърна, не ме утеши, когато плаках. Преоблече се и излезе.

Дали ако не го бях попитала, щях да продължа да живея в измамен свят, в който да съм измамно щастлива? Сигурно да, но днес, когато това вече е зад гърба ми, се радвам, че го направих. Защото до края на живота си щях да бъда просто негова сянка, вярна жена и слугиня, която винаги го чака и само дето не размахва опашка.

Едва се възпрях от желанието за самоубийство, когато разбрах, че любовта на живота ми ме е предала, но днес искам да му благодаря. Защото ако не беше направил това, животът ми щеше да остане сив, дори направо безцветен. Днес вече виждам света розов и открих, че има невероятни мъже. Дори един от тях, според мен, се кани в най-скоро да ми предложи да живеем заедно. Виждам го в очите му... и макар вече да нямам доверие на мъжете, съм готова да рискувам отново.
[Още подобни истории тук]
3.5
Общо 13 гласували
5 5
4 1
3 5
2 0
1 2
Дай твоята оценка:

Коментари (30)

Изпрати
Лили
Лили
13.11.2014 02:26
Скъпа Ина К, и аз имам сходна история на твоята.От това само станах по-силна .Сега имам доста по-млад приятел и той е луд по мен.Продължавай живота си и се забавлявай.Позволи на някой страхотен мъж да те направи щастлива.Успех!
8
0
ПЕШО
ПЕШО
02.11.2014 19:27
Старата народна мъдрост гласи..."Искат ли ти путка...давай"
0
11
nora
nora
08.06.2014 04:07
Отвори си едно шампанско и се радвай, че вече не си с този човек
12
1
Миро
Миро
01.06.2014 21:06
Аз да кажа и аз нещо. Не само за жените емоционалната изневяра е тежка!!!
5
1
то
то
19.05.2014 15:03
евала
2
1
оптимиста
оптимиста
19.02.2014 22:57
Важното е човек да не спира да опитва, независимо колко боли, когато паднеш.
6
0
Ина К.
Ина К.
04.02.2014 04:03
А бихте ли ми казали аз как да продължа.Познавах го дълго време-6години,живяхме заедно преди да се омъжа.Всичко беше приказка и си мислех ,че съм голяма късметлийка.На няколко пъти ми предлага да се омъжа за него и накрая приех-2008г.Той беше този който настояваше а аз мислех ,че не е толкова важно. 2011г.ми откриха рак на гърдата и приказката свърши.Сега е 04ч.сутринта,той е някъде с приятелката си, а аз плача в къщи сама.Гледам сайтовете за работа в чужбина и се чудя дали ще се справя с работата там.Имах заделени средства,които се стопиха от както се разболях до сега.Нямам пари даже за развод.Моля се Господ да ми помогне да замина,защото трябва да оцелея,знам че трябва да продължа,но не знам как ,не виждам светлината.Имам чувството ,че ще психясам.Не мога да спра да плача,не защото имам още някакви чувства към него,а защото се чувствам излъгана,обидена,унижена,опустошена....Понякога си мисля,че може и да съм виновна за нещо, и затова да съм се разболяла. Искам да помоля ,ако някой прочете това което съм написала- да се помоли за мен,не с името ми/то не е истиско/.Просто се помолете за мен-да имам силата и волята да оздравея, наистина да замина някъде на работа и да не ме боли така душата.....Благодаря!
25
1
Stefka
Stefka
12.03.2014 09:38
Скъпа приятелко! Не се предавй!!!
На мен ми се случи почти същата история.Тогава и аз исках да умра,,но нямах кураж да го направя! Само си съсипах здравето-отслабнах драстично,дори водата повръщах.Само кафе ,цигари и сълзи.Бях се превърнала в призрак.
Няма да ти казвам че ще е леко,че няма да боли,че ще мине бързо!!!!Много ще те боли а времето ще спре за теб. Но не се предавай!!! Просто трябва да събереш сили и да преминеш през този период от живота си.Изживей си мъката-плачи ,ядосвай се ,ругай. Така ще станеш по-силна. Сега имаш нужда само от това ,за да се пребориш с новото изпитание в живота си.Явно Господ ни праща тези УРОЦИ не случайно. И не търси вината у себе си. Ти нямаш вина,че си добра!!!Просто трябва сама да си даваш кураж и да вярваш,че не си на този свят само зада страдаш,че тепърва ти предстои да бъдеш щастлива!!! ЧЕ НАЙ-ХУБАВОТО ПРЕДСТОИ!!! НЕ ЗАБРАВЯЙ,ЧЕ РАКА Е БОЛЕСТ НА ОБИДАТА И МЪКАТА,ТЯЛОТО ТИ РЕАГИРА НА ВЪНШНИЯ СВЯТ!
ИСКРЕНО СЕ НАДЯВАМ И СЕ МОЛЯ ДА ОЗДРАВЕЕШ!КУРАЖ!!!
15
1
Д.Б.
Д.Б.
06.02.2014 21:56
Ина,здравей!Аз вярвам и знам,че ще оздравееш и че ще дойдеш в чужбина!Човешкото тяло има способността да се самолекува-намери книгата на Луиз Хей-'Излекувай живота си".Можеш да я свалиш безплатно в спиралата.нет.Намери филма "тайната"-гледай го!Намери и научи техниката за емоционална свобода и лечебните кодове.Има много информация в гугъл.Но ако ми дадеш имейл-ще ти пратя информация.И игнорирай всички негативни хора около теб!Направи крачката и аз ти обещавам,че ти ще бъдеш НОВ ЧОВЕК,ПЪЛЕН С ЖАЖДА ЗА ЖИВОТ,живот,който е пълен с непознати,нови,красиви емоции!Целувам те!
13
3