Изповед на един мъж

Някои неща не се забравят, явно и ти няма да забравиш това момиче. Може и никога да не изпиташ толкова силни чувства към някоя друга. Но благодари на бога, че си познал любовта, защото много хора не знаят какво е това.

Бастуни. .. сте всички тука...

Тоя студент има и друг акаунт където е жена,само,че сега не ми се търси статията.Май историите в сайта са измислени.

И при мене е така. На 31 съм. Преди 2 години ми се наложи да се преместя в малък крад. Момичето с което бях от почти 5 години дойде с мен. 1 година по- късно ме заряза. Вече не сме заедно 1 година, но аз неспирам да мисля за нея и да я обичам. Мога да откача. Почти всяга вечер съм безсмъртен,но това не ми помага. Времето му е майката. И нас ще ни угрее някой ден.

Слушай Студенте, я си отговори сам на въпроса - ти защо не можеш да забравиш това момиче - защото още я обичаш или защото още не можеш да преживееш начина по който те е напуснала и болката, която ти е причинила с това??? Аз отговора го знам, но трябва ти сам да разбереш този отговор и после ще ти е по-лесно и ще знаеш какво да правиш!!!

Бил си ранен в най-дълбоката и нежна част на влюбената и доверчива душа...Какъв шок си преживял...не можеш да повярваш отново-за да не страдаш пак...Не се отдавай изцяло при следващата връзка-играй си на любов...на шега...не вземай нещата много на сериозно...като артист-роля...може да се получи...влагай чувство за хумор...успех!

хей мен и аз имам нещо подобно. Като бях на 14 луднах по едно момиче, сънувах я във всяка вечер в която не съм бил мислил за нея поне 5-6 часа. това беше преди 10 години. Сега съм на 23 и си нямам на идея къде е, каква е, дали е жива изобщо. Ама пак мисля за нея, въпреки че в ума ми тя е още като дете. Посъветвал съм се с поне 5-6 психолога за това. Нищо не помага. Никога не съм имал любовна връзка все още. Смятам го за странно, наистина. Мисълта че съм вече на 25 и не съм имал и връзка нито веднъж ме плаши, но просто не съм изпитвал чувства достатъчно сили за да се нарекат любов.Ще дойде ден в които ще ми мине.Знам , поне от части какво ти е и е трудно, да обичаш някой. Но аз не съм бил във връзка с нея. Тя първо влезе в контакт с мен и беше явно че се интересува. Харесвахме еднаква музика, мислихме по горе-долу сходен начин и най-важното, чувствах я като тази която може да ме допълни като човек.Но така се стече, че се появи някакъв надувко богаташ, а тя беше млада тогава не му устоя . Бяха 2 месеца уж "заедно", после тя беше толкова ядосана, че почти спря да контактува с хората, дори и с мен, въпреки че рядко изобщо се виждахме, колкото и да се опитвах да я виждам повече. И това то. От лятото на 8-9 клас се видяхме в Русе на Дунава за последен път . Тя ми каза само едно здрасти и аз и казах здрасти... и толкова. След това замина за някъде не я видях повече.
Тъпо...
И твойта не е лесна, дръж се.Живота верно си е тъп, ма пък е само един. Тей че живей колкото се може по добре, па като усетиш че е време да напуснеш играта , му се усмихни, тегли му 2-3 псувни (Ако не чувстваш, че е нужно, недей) и направи нещо като за край.

Южен Вятър-Как тихичко си капеха листата

Само това мога да ти кажа....
Забрави я!

Нещо май си измисляш.Как така си бил в казармата?От много години няма казарма.

аз напълно те разбирам, тежко и трудно се преодолява тази болка........аз бях на 17 когато се влюбих за първи път след раздялата........ минаха години ,много години бях на 36 когато за втори път се влюбих...и запомни за всеки човек е различно при някои минава за месеци на мен ми трябваха години......кураж