С пренебрежението си той ме убива

Безразличието от мъжа ти идва от друга жена в живота му. Тя му давабвсичко явно и той няма нужда от теб.
Стъпи си на краката, просто намери подкрепа в близки и го напусни. Какъв е този човек, че няма да зачита празниците ви? Моля ти се осъзнай се и продължи напред - това е моят съвет.

Оххх като чета коментарите тук, ми настръхва косата... аз цял живот до сега се боря да постигна това от което по-вечето жени се оплакват и все не успявам. Има много несправедливост в този живот :)

До болка ми е познато. И при мен беше същото. Имаше, не жена, а много жени. Нищо не можех да направя. Опитвах какво ли не, без успех. Нямах финансова възможност за развод. Стисках зъби, докато си стъпя на краката и да мога да се издържам сама. Безразличието ме убиваше бавно, имунната ми система беше се сринала. Самочувствие нямах, увереност също. След като се разведох се успокоих и съм една успяла жена. Десет години след развода, бившия въздиша по мен и е казал, не на мен, на други близки хора, че много съжалява. Вече това няма значение. Важното е, че аз и детето сме добре.
Стигне ли се до тук мисля, че няма оправяне. От мен един съвет, горе главата, не се унизявайте. При мен разговорите бяха невъзможни, не се получаваха. Когато поисках разговор, той казваше, пак за кавга ровиш. И аз предпочитах да мълча, да не се ядосвам. Желая Ви успех. Не се оставяйте да Ви мачкат.

Маги сякаш е разказала моята история и си е направила моя извод след развода. :) За съжаление такива неща се случват всеки ден. Може твоят случай да не е такъв. Имаш право на истината обаче!

И аз бях в същото положение преди няколко години. След десет годишно съжителство дълго време не намирах смелост да говорим за това, но накрая не се търпеше вече. И се разделихме. В крайна сметка причината беше жена, разбира се! Но мога да кажа, че ми направиха голяма услуга. Сега съм по-щастлива от всякога! Ако не можете да се разберете, по-добре навреме да се разделите. Най-добре за всички.

моето положение е почти като твоето 10 години брак,дете но разлика че ежедневно ме обижда не ме подкрепя в нови начинания напротив мачка ме че не съм била способна и съм била тъпа не издържам но заради детето го търпя,да не говоря че не обръша никакво внимание на детето само критикува че не съм го научила на нищо,та от опит ти казвам че няма става по добре по лошо да мъжете са свине и те приемат за даденост а като има дете си мислят че сме вързани за тях това е горчивата истина,опитах да поговоря с него с добро да се разберем че така неможе да продължава а той ми вика като не ти харессва се изнасяй сиреч няма да се променя така че не бил купил подарък и че ни подарил цвете са бели кахъри има и по сериозни неща пожелавам ти да не ти се случват

Напълно подкрепям коментара преди моя.

Според мен 10 г. не са чак толкова много години брак. Според мен е добре да поговориш с него. Има мъже, които просто са си такива, не подаряват, не отбелязват дати, просто не са романтични, но въпреки това, те уважават и обичат. Но все пак всичко си е до човек. Аз съм омъжена от 15 г. имаме две деца, и да ти кажа така се бяхме оставили на течението, че почти не си обръщахме внимание в къщи, подминавахме се. Аз се прибера от работа, бързам да сготвя нещо за вечеря, после да обърна внимание на децата, приготвяне за сън на децата, докато пооправя след това, стане 11 ч. време и аз да си легна. А с мъжа ми си говорехме в малкото време преди вечеря, и то ако има да обсъдим нещо по-важно. Ако не, всеки си мълчи, върши си работата. Той уморен и той ляга по - рано от мен да спи. И това ти казвам всеки божи ден години, години наред. И той си е малко мълчалив, аз нямам време за него, покрай другите задължения. А иначе той е много добър човек, но и той като твоя мъж не е от романтичните и досетливите, обича ме, уважава ме. И да ти кажа в един момент, осъзнавам, че просто времето си върви, и че ние губим много. Като видиш колко нелепости стават покрай нас, сутрин излезеш и не знаеш дали ще се прибереш жив и здрав. И реших аз да променя нещата, поне да се опитам. Аз бях тази, която започна все по - често да му казвам, че го обичам, да го гушкам, ей така без причина, да го целувам като се прибера от работа, сутрин също, да му правя малки подаръчета, изпращам му забавни картички по ел.поща, разнообразявам по всякакъв начин всеки ден живота в къщи, купувам си по еротично бельо, а вечер като си легнем го карам да се чувства желан мъж. След време той се отпусна и той започна да се държи по същия начин с мен, кара ме да се чувствам желана. И смятам да продължавам в същия дух. Понякога си крадем събота и неделя и отиваме в някое хотелче в Родопите, разхождаме се, чувстваме се различно, много е готино. Все някой от двама трябва да направи нещо по въпроса, за да не се превърне бракът в отегчителен и задължителен хомот. Опитай и ти, сигурна съм, че ще имаш успех, и нещата ще се променят много. Иначе едно и също омръзва. Мисля, че ние жените сме тези, които трябва да направят нещо, а пък и не може да чакаш някой друг да ти направи живота хубав, ти трябва да опиташ, длъжна си да опиташ, не да хленчиш и да чакаш. Опитваш всичко възможно, за да бъдете щастливи.
Целувки и успех.