Докога тази ревност

АЗ също съм на 50 год и имах същият проблем това ме накара да намразя съпругът ми .В последствие на всичко това се влюбих в друг мъж.Разведох се и отидох да живея с него.изгубих си работата и приятелите .Ръспилях си децата,не мога да се радвам на внуците,страдам много за това.На нито един празник не се радвам вече.Защото празниците са за семейството,а аз нямам такова,за което мн съжалявам.Болката е мн по-голяма от ревността която имах от съпругът ми.Мъжът с който живея не може да замени всичко това което имах преди.ЗА всяка една майка децата са на първо място.
Моят съвет е помисли първо какво губиш,когато печелиш?????????

Виж скъпа, аз сега съм на 47 год. На 40 оставих съпруга си. Имах същият проблем и мога ди ти кажа, че това си е чиста болест, не ревност. Няма да се промени никога. Освен, че се карахме, той вдигаше и ръка да ме бие. И на края не издържах и си заминах след 18 год. Не искам да те съветвам да последваш моят пример защото е много индувидуално, но все пак, ако не си решила вече, не се изоставяй в ръцете на съдбата защото съдбите си малко или много ги определяме и ние. Недей да мълчиш, говори, заплашвай, ако трябва и ако наистина няма ефект заминавай си, ако смяташ, че можеш и сама. Годините нямат значение. На 50 или на 20. Чувствата, гордоста и достойнството не се променят. Много целувки.

Това, което описваш не е само ревност, то е чувство за собственост и обсебване. Аз се омъжих на 20 г. за първата си любов и нещата бяха точно такива и миналата година се разведох. Сега се чувствам свободна и дори щастлива. Това, че си на 50 не значи нищо. Животът е пред теб, живей го както на теб ти харесва.

Да бе, ще го напускаш и може би ще бъдеш по-щастлива с приятелките си ? Не е ли по-добре да се радваш, че те ревнува, отколкото да се отнася с безразличие ? Защото мъжете на тия години точно това правят. Трябва да си щастлива, защото малко са тия, които на 50 години още са влюбени в жена си или изобщо им пука за нея. Децата ви са големи, сега е време да се радвате на живота. Но не си мълчи, а споделяй с него какво чувстваш и какво искаш. А аз съм на 51.

Я разучи дали през годините ти е бил винаги верен ? Понякога се оказва, че най-големите ревнивци просто се страхуват жените им да не правят същото, на което са способни те - да изневерят.

Явно така е свикнал, то човек ако е бил цял живот ревнив, няма как да се промени изведнъж. Но това, че сте толкова време заедно, означава, че се обичате, независимо от ревността.

Просто поговори с него, човек улегва с годините. Не може заради такава глупост, да хвърлите толкова години на вятъра.

Разбира се, ревнува този, който обича. Но,явно съпруга ти доста прекалява. Опитай да поговориш с него. Ако не те разбере, по-добре се разведете. Не го оставяй да те подтиска и ограничава. Все пак не сте сиамски близнаци. И ти имаш право на личен живот. Отстоявай го.

В една песен се казваше, че ревнува този, който се страхува, да не би да загуби това, което не заслужава. Аз мисля, че има много видове ревност, породени от различни мотиви. Като цяло ревнивият човек има комплекси и допуска, че партньорът му може да хареса други и да го изостави и изпада в паника, защото не може да се справя с живота си самостоятелно. Любовта означава преди всичко доверие и уважение, според мен ревността е доста грозна проява на егоизъм и няма място в една успешна връзка. В другите страни има семейни терапевти и те помагат при подобни проблеми. В България ще трябва да се справите сама с проблема си - говорете с мъжа си, кажете му, че Вие сама сте избрала да бъдете с него толкова много години, че ако това не е така, отдавна сте щяла да го напуснете заради друг, че го обичате, уважавате го и му имате доверие и очаквате същото и от негова страна. Според мен всеки един човек, дори и да е женен, има право на малко свое лично пространство - срещи с приятелки, спорт, козметични процедури, фризьор, музика и т.н. Пълната задушаваща близост убива не само човека психически и физически, но и връзката като цяло - тоест бъдете заедно с мъжа си, но не се отказвайте да бъдете и самостоятелно мислеща личност с достойнство.