Здравейте.
Дълго мислех и накрая реших да пиша. От 2 месеца се чуствам сама, неразбрана, искам да отида някаде далече от проблемите, но уви не мога. Всеки ден си слагам маска на лицето, защото не искам никой да разбере, колко съм слаба в последно време.
Преди бях по-щастлива, но сега изпитвам едно гадно и странно чуство, което ме кара да мисля, че смъртта е единственото решение на проблемите. Ако се замислите наистина е така.
Колкото и да бягаш от от хората, дори и да се опиташ да живееш нов живот в друга държава и с нови приятели, спомените ще те връщат в миналото. Не съм решила да се самоубивам и няма да го направя.
Просто искам да попитам, дали вие някога сте се чуствали така и ако сте, кажете ми какво да направя. Не съм човек, който може да говори свободно за проблемите си пред приятели и близки, крия всичко в себе си и може би това е проблема.
Мислих, че с времето всичко ще се оправи, но този път не е така. Вече не знам, какво да правя, но знам, че ми е нужен съвет. [Още подобни истории тук]
Дълго мислех и накрая реших да пиша. От 2 месеца се чуствам сама, неразбрана, искам да отида някаде далече от проблемите, но уви не мога. Всеки ден си слагам маска на лицето, защото не искам никой да разбере, колко съм слаба в последно време.
Преди бях по-щастлива, но сега изпитвам едно гадно и странно чуство, което ме кара да мисля, че смъртта е единственото решение на проблемите. Ако се замислите наистина е така.
Колкото и да бягаш от от хората, дори и да се опиташ да живееш нов живот в друга държава и с нови приятели, спомените ще те връщат в миналото. Не съм решила да се самоубивам и няма да го направя.
Просто искам да попитам, дали вие някога сте се чуствали така и ако сте, кажете ми какво да направя. Не съм човек, който може да говори свободно за проблемите си пред приятели и близки, крия всичко в себе си и може би това е проблема.
Мислих, че с времето всичко ще се оправи, но този път не е така. Вече не знам, какво да правя, но знам, че ми е нужен съвет. [Още подобни истории тук]
аз винаги съм вярвала, че тези моменти от живота ни са временни ако си с позитивно мислене, че всичко накрая ще се оправи винаги ще е така. Поне при мен е така тези моменти идват отново и отново и си отиват, но ала аз чакам и се опитвам да бъда силна и ги чакам да отминат.