Да се омъжа ли за него

Преди година и аз имах приятел с който ходихме 3 години. Той искаше да се оженим и да имаме деца, да си седя в къщи и да ги гледам. А аз мечтаех за кариера и пътувания. Исках да видя света, исках да опитам и изживея много неща. И последното, което исках е да се поробя, точно това представляваше неговата мечта за мен. Още тогава разбрах, че искам мъж авантюрист до мен, мъж с който да сме на една вълна. Не че не искам брак и семейство, но просто да го отложа за след някоя друга година. И се разделихме, върнах му пръстена и всеки по пътя си. Надявам се той да срещне домошарката за която мечтае, а аз авантюриста който търся. Така, че имаш ли съмнения... значи не си готова. Когато наистина го поискаш, тогава се омъжи.

Щом задаваш този въпрос значи не си готова, изчакай да го поискаш истински..., а ако той те остави, значи не държи на теб. Още си твърде млада имаш време.

Здравей,много е трудно това решение с брака,аз се омъжих преди 2год. и почти всеки ден съжалявам за това си решение,моя мъж ме обича,но не ми го показва всеки ден,а и понякога ме кара да се чувствам гадно.Преди брака всичко беше,по-хубаво,а след брака сякаш се отпусна,гледа да си показва мнението за всичко,да мрънка постоянно независимо,че вижда как не одобрявам това му поведение.Говорила съм си с него,не спирам да му споделям,но почти няма смисъл,защото много често повтаря една и съща грешка.Засега сме заедно,много търпелива съм и искам да се опитам всячески да запазя брака си,най-лесното е да се разделим,но ако се реша на тази крачка да знаеш,че със сигурност няма да се колебая дори и за миг.Затова не слушай никой,вземи решението си сама,защото и да сбъркаш поне да не те е яд,че си слушала някой друг.Късмет

Премисли го много добре и след като не се чувстваш готова по-добре не го прави. Ако те обича и държи на теб достатъчно ще те разбере и ще изчака. Не знам от колко време сте заедно, но брака е изключително сериозна стъпка и много неща след като я направиш се променят. Аз бях готова да се омъжа на 21 и го направих. Бях толкова заслепена от любов, че не успях да видя че връзката още тогава има проблеми. А той искаше семейство, да. И какво? Сега 2 години по-късно се развеждаме и дори не си говорим...

След всичко друго казано остава единствено да добява, че съвместното съжителство ще ви избистри ума, ще ви отвори очите и ще ви даде отговора на въпроса. Истината се ражда точно тук. Дайте си време, бидейки заедно. Живейте под един покрив, а отговорите ще дойдат сами.

Мога само да ти кажа при мен какво стана. Когато се омъжих, бях малко по-малка от теб сега, а мъжът ми отиваше към 30-те. Бяхме ходили преди това повече от 5 години и се познавахме много добре, за това реших, че няма какво повече да чакам и се оженихме. Имали сме тежки моменти, коя двойка не ги е имала, но съм била и безкрайно щастлива, защото чувството, че не си сам, че като се прибереш вкъщи, ще си само с него и че това ще е за винаги, е прекрасно. Ако наистина го обичаш, ако за теб това е Мъжът, не знам какво чакаш!

Както ти казах, имала съм и много тежки моменти, в които съм съжалявала, че се омъжих, защото, също като теб, и аз имах колебания когато той ми предложи. Винаги са ми казвали, че трябва да си не 100, а 200% сигурна, че го искаш, иначе не го прави. Фактът, че имаш някакви колебания, казва, че може би не трябва да го правиш.
Аз в момента не съм от най-щастливите, но това е индивидуално. Вече имаме 3 години брак, скоро ще станат 10 години откакто сме заедно, а чувствам, че връзката ни е изчерпана. Но в други моменти си казвам, че сигурно няма по-щастлив човек на земята от мен.
Тъй че, мила, направи го само ако си 200% сигурна и в никакъв случай не допускай той да те притиска и да ти поставя условия. Решението ти трябва да е напълно твое и не трябва да се страхуваш от това, че може би не го искаш.

Уважаема, госпожице. Бих казала, че това е много лично решение и съветите са най-грешното нещо в тази ситуация. Всеки има различни виждания за брака. Това си е ваше решение изцяло за такава стъпка. Едно съвместно съжителстване с дадения човек може да ви покаже дали сте готова да направите голямата крачка за брак. Преди всичко не си правете илюзии, че брака е нещо като даденост за всеки. Желая ви успех и мъдрост за да подходите разумно към решенията си.

Мила госпожице, Вие Сте още твърде млада. Но щом като самата Вие не се чувствате достатъчно зряла за омъжване, според мен не го правете насила, под натиска на Вашия приятел.
Вземете го под лупа, какво печели, има ли хубава професия и заплата, дали ще може да издържа семейство и дете (деца), ако Вие останете без работа, как се държи с родителите си и с другите хора, честен човек ли е, свидлив ли е, разточителен ли е, има ли желание и възможности да помага в домакинството или не и т.н. Някои мъже се държат в кухнята като слон в стъкларски магазин и не искат нито да се научат на нещо, нито да могат да свършат нещо самостоятелно както трябва. Не е ли възможно известно време да живеете в едно домакинство с Вашия приятел и да го опознаете по-добре в ежедневието, докато нещата се изяснят за Вас ? В бракът нещата се променят доста в повечето случаи за съжаление в лоша посока и все повече става въпрос за пари и за права и задължения, отколкото за чувства.