Ezine.bg»Споделени Истории»Гореща Тема»Има ли граници в отношенията

Има ли граници в отношенията

Ива БорисоваИва БорисоваНовак / Автор
Има ли граници в отношенията
Има ли граници в отношенията, които трябва да спазваме? А във вербалната комуникация ?

Какво всъщност е вербална комуникация:

„Съдържанието на вербалната комуникация зависи от количеството изказани мисли. Може да се произнесат много думи, но да се каже много малко.“

Обратна връзка - когато приемащият се превръща в предаващ информация.

Какво трябва да споделяме и какво да премълчим, за да не подлагаме връзката си на риск?

Отношенията между двама души са наистина сложни, за да бъдат разгадани. Мъжете трудно разбират жените - какво искат, като от своя страна дамите дават разнородни сигнали.

Основателят на психоанализата Зигмунд Фройд, се е опитвал през целия си живот да разбере жените и така и не успял. Твърди се, че на предсмъртното си ложе, Фройд продължавал да си задава въпроса: „Какво искат жените?”

Толкова ли сложно сме устроени ние жените. Когато се радваме и казваме, че сме щастливи – наистина ли го мислим или просто това е поредното заблуждение.

Трябва ли да внимаваме като говорим прибързано ?

„Казана дума, хвърлен камък”

Когато човек е под напрежение казва неща, които в действителност не мисли или напротив - мисли, но не се осмелява да ги каже, в друга ситуация.

Къде трябва да спрем и кога трябва да кажем какво мислим ?

Когато сме с близки приятели и някой от тях сподели нещо, което не одобрявате, бихте ли си дали мнението моментално или бихте премълчали, за да не „го” обидите?

Тази ситуации от типа на разминаване на мненията сред близки приятели е често срещана. Понякога ни се налага да се съгласим дори и да не одобряваме дадена постъпка. Това разбира се го правим с цел да не засегнем даден човек.

Но не е ли малко лицемерно, като скриваме истинското си мнение? - Когато например след това отидем и го споделим пред друг приятел, че всъщност не поддържаш това мнение.

Дали наистина мислим, това което твърдим или е моментно изказване, провокирано от различни причини.

Понякога е по-добре да замълчим, за да не ни разберат погрешно. Тук идва и въпроса: Дали сме истински приятели, ако трябва да премълчим това което мислим или просто трябва да го кажем в по подходящ момент.

Можем ли да се изразяваме правилно?

Съдържанието на речта се определя от яснотата и дълбочината на мисленето на говорещия. Важно за ръководителите е - те да умеят да излагат главното, като отделят второстепенното.

Случвало ли ви се е да кажете неща за които после да съжалявате?

Какво трябва да споделяме и какво да премълчим ?

Има ли граници в отношенията?

Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Коментари (5)

Изпрати
999
999
21.11.2011 08:33
„Мъжете трудно разбират жените - какво искат, като от своя страна дамите дават разнородни сигнали.”

Това, което неизменно искат жените е да властват над мъжа.
ПРОТИВОРЕЧИВИТЕ сигнали, от типа „харесвам те – не те харесвам”, са главното им средство за „парализиране” на жертвата в арсенала на „дамските” манипулации.

Общо взето, примитивна, жалка, история, в която безграничните възможности на взаимността във любовта се жертват в една гнусна битка за власт. Злоупотребявайки с влиянието си над мъжа, жената също губи не по-малко, губи мъжа, любовта и живота. Еми, честито на победителките!
0
1
Естир
Естир
17.10.2011 19:34
Какво искаме жените - да ни обичат, това е! Това, от което се нуждаят и мъжете, толкова е просто, а е толкова трудно за осъществяване понякога.
1
0
Маура
Маура
27.08.2011 09:43
Аз съм смятам, че човек трябва да си казва мнението, имайки готовност да се аргументира и евентуално да осмисли и доводите на другия. Лицемерие е да не си съгласен с някого, а да премълчиш какво мислиш, пък после да кажеш на друг, че еди кой си не е прав. Човек е редно да премълчава, когато има опасност да не е тактичен и да обиди другия. Например на някакво събрание аз давам идея, и искам да видя кой ме подкрепя или отрича, а се сблъсквам с абсолютно лицемерие под формата на мълчание и псевдо загриженост "да не ме обидели", а в същност после разбирам за коментари, че не съм била права и т.н. Истински достойният човек не се плаши да бъде искрен и да има мнение, а когато трябва е тактичен и дипломатичен. Например не можеш да обсъждаш килограмите на някой пред друг, който също има наднормени такива!
0
0
мадридката
мадридката
06.08.2011 14:21
За да бъдат отнощенията между хората открити и честни е много сложна тема.
Първо трябва да се научим да изслушваме човека срешу нас, без да мислиме за досадата, която
разказва или казва. Уважавай човека, незвисимо кои е. Бъди честен и му покажи грешките за да знае твоето мнение, без значение дали ще му хареса.
Защото истинските приятели са тези, които могат да ти кажат грешките ти и да ти помогнат да ги преодолееш, а не да ти ги спестят и да злословят зад гърба ти. Такива хора не са приятели, това са интересчии или псевдоприятели.
0
0
Ина
Ина
04.07.2011 16:31
Разбира се, че има граници в отношенията. В много ситуации човек трябва да си спести всякакво мнение и коментар. Всички хора сме различни и това ни прави строго индивидуални. Случвало ми се е да си разваля отношенията с близък приятел само защото съм казала какво мисля.
За жалост или не - човек не може всичко да споделя. Има неща които трябва да оставим само за себе си. А доколкото жените: Днес едно ни прави щастливи, утре друго и ние не знаем какво искаме.
0
0

Рейтинг

3.8
Общо гласували: 6
53
41
30
22
10
Дай твоята оценка: