Чудовището наречено Моята майка

Чудовището наречено  Моята майка
Здравейте. Ще ви разкажа на кратко историята ми. Момиче съм и съм на 16 години, имам си по - голяма сестра, която е на 23. И така още от съвсем ранна възраст усещам, че майка ми ме мрази и насочва цялата си обич към сестра ми.

Мислех си, че си въобразявам и че просто ревнувам. Един ден обаче случайно дочух разговор, в който майка ми каза, че можело и да бъде различно, ако ме е нямало мен.

Не издържах и влезнах в стаята, попитах я какво има предвид и тогава тя ми каза: Ми какво да имам предвид, казвам просто, че си излишен разход, пък за нищо не те бива.

Много се обидих, но премълчах и този път. Намерих си работа като детегледачка за да не съм излишен разход, не ме питайте как се оправям с училището и работата, ама карай.

След многобройни скандали реших да я попитам направо какъв и е проблема и защо ме мрази толкоз. Тя не каза нищо, а само поклати глава.

Не можех да седя повече в къщи и отидох при баба, единствения човек, който ме разбира и тя ми разказа, че е когато е забременяла с мен е искала да абортира, но баща ми не и е позволил.

Тя се опитвала всячески да абортира, вдигала е тежко и дори се е въргаляла по стълби с надеждата да ме убие. Представяте ли си каква психопатка, но аз пак съм се родила и дори и да не и харесва съм и дъщеря.

Но знаете ли за кое съжалявам най много, за сестра ми защото е точно нейно копие, лицемерно, безчувствено, мислещо се за голяма работа същество.

Еми това е моята история. Поне за сега де, не знам какво да правя оттук насетне, ама знам, че със сигурност няма да се върна у дома. :cry: :cry: [Още подобни истории тук]

Рейтинг

4
Общо 10 гласували
5 4
4 4
3 1
2 0
1 1
Дай твоята оценка:

Коментари (26)

мариана
мариана
19.08.2015 21:33
Гледай напред,общувай с баба си явно тя е разумна жена.Незнам какви са ти отношенията с баща ти не пишеш за него,но не е зле да си поговорите.И помни моето момиче Господ такива ги наказва-рано или късно всичко се връща.Просто не ми го побира акъла да кажа на детето си така,имам 2 деца ,баба съм и съм готова да издера очите на някой който каже нещо лошо за тях.Затова те знаят,че ги обичам безкрайно и те ми отвръщат със любов.Кураж не се давай ще успееш
1
1
м
м
11.07.2015 22:34
Смятам, че в едно семейство жената трябва да определя колко деца да роди. Няма за какво да съдите майка си.
0
15
мариана
мариана
19.08.2015 21:27
Не ръси простотии.Естествено,че всеки трябва да реши колко деца да има,но щом вече си родила не разбирам как една майка може да говори на детето си така.Или и ти си такава майка,че съветваш да не съди своята.Това си е просто една кучка и обикновенно такива умират сами,защото щом и другото и дете прилича на нея безчувстнено животно от нея да не очаква нищо
8
0
Една жена
Една жена
01.06.2015 12:26
История, до болка позната. Но не се случи с мен, а със съпруга ми. Свекърва ми/лека и пръст/ не е искала второ дете, 7 години след първородния и син. И тя скачала и какво не е правила, за да го махне. След като пак родила момче, го кръстила ма майка си, с женско име. Раснал е в сянката и проблемите на големия му брат, спасявал се е сам в живота. Необичан и пренебрегнат. Сама свекърва ми,разказваше как не го е искала , а сега само той я обгрижвал. Историята е многопластова, отношенията между братята, внуците и т.н. Разказвам това, защото тази липса на грижи и обич от страна на родителите на мъжа ми, ни докара много неприятност, защото тръгна да прави бизмес и ни остави на улицата. Не го приемай , като съвет, но бягай, даже в мислите си бягай от тази майка. Не и доказвай колко си ценен човек,




















големи проблеми в семейството ни. Защото той през цялото врме се "доказваше", че не е по лош и заслужава
5
2
92905
92905
12.12.2014 15:51
На теб поне ти е казала, това което мисли. При мен е обратното. Заряза ме когато бях малка, заради новото си семейство, което щяха да съграждат с новият й мъж. Роди им се дете. Аз винаги бях излишна. Дядо ми и баба ми ме отгледаха до 14 годишна възраст, след което и те се отказаха. Останах да живея сама до 17 години в апартамента на баба ми и дядо ми, на близо 200 км. от новото им семейство. Не помня нито нова година да съм празнувала с тях, нито Коледа. След като станах студентка, образованието ми беше поето от майка ми, но никога не е дошла да види къде живея, с кого, в какви условия. Изпрати ме 2 месеца преди започне учебната година с един сак и 100 лв. и уговорка да си търся работа. Парите свършиха, не ме искаха никъде, наложи се да живея на палатка при едни йоги на една полянка, да се къпя с маркуч през тези два месеца. През цялото време винаги ме е убеждавала колко много ме е обичала, а никога не е било така. Започна да изпитва вина за това, което е сторила и ми изпращаше, ако не пари, понякога консерви. Сега съм голям човек, сега съм в затруднено финансово положение и тя отново ми помага финансово, но това е всичко, което може да ми даде. В момента уча второ висше и по всякакъв начин се попитва да омаловажи всичко, което правя. Хвали се навсякъде, че ме издържала, за другото си дете говори или само с уважение и гордост, а стане ли въпрос за мен винаги намираме все нещо да не ни харесва. Готова е на всичко, за да смачка и малкото достойнство, което ми е останало. Иначе пред всички трябва да демонстрира неща, които никога не са били истина. Иска целият свят да знае колко е идеална тя и нейното семейство, всяка заплаха за това съвършенство я превръща в ярък неин пазител на тайни и изопачаване на истината. По -добре е да ти бъде казана истината в очите и да те заболи, отколкото целият ти живот да премина в неизказани лъжи, в лицемерно поведение на човек, който се нарича твоя майка, а никога не е бил с теб, никога не те е подкрепял, винаги е намирал нещо лошо в теб. Когато бях малка сравнението беше с ужасният ми баща, който хулеше дори и след смъртта му, не ме допусна до погребението му, защото ме извести, когато бях на 400 км. от деня и часа и мястото. Това унижение понасях в няколкото часа, които посвещаваше на мен, придружава от мъжа си и детето им. Сега съм нарицателно и олицетворение на мъжа й, защото от няколко години е убедена, че той има любовница и е имал и други такива преди време. Анализира ме човек, които до ден днешен ме вижда 2 пъти годишно максимум за не повече от 2-3 дни, сега си играем на здрави и сплотено семейство. Карам Коледа семейният празник, със семейството на мъжа й, благодарение на което аз самата нямах такова от най-ранна детска възраст. Не говоря с тях за всичко това, имитирам спокойно отношение, но всекидневните й нападки и подхвърляния дори сега по телефона не се изчерпват. Ако не й се вдигне телефона праща наши далечни роднини да ме търсят / понеже сме на 200 м. един от друг с тях, а с нея живея на 400 км. разстояние, в друг град. Нямаш право на мнение, нямаш право да го изразиш, защото последват винаги драми, сълзи, обиди колко лош човек си, превръща се в сапунена героиня... Господ бил казал уважавай родителите си. Прав е трябва да се уважават, но когато потъпкват душата ти без грам жал, тогава стой далеч от тях, намали контактите си с тях и се моли да простиш на себе си, че никога няма да ги почувстваш близки, моли се да им простиш, моли се да бъдеш по-добър родител от тях и се моли за тях, защото колкото и да не вярваме вселената е безкрайно справедлива и ако не в този живот, то в следващият всеки получава това, което е заслужил и си плаща за всяко престъпление спрямо всяко живо същество.
4
0
32892
32892
12.12.2014 15:24
На теб поне
1
0
Eli
Eli
11.01.2014 04:54
Да не обичаш детето си е едно, ама да му кажеш, че не е трябвало да се ражда?!!!! Горе главата, а те двете да си ги трошат в стената! Гледай си живота, радвай се на младостта!Щом работиш, събирай си пари, изучи се и един ден ще разбереш ,че всичко се е подредило!
5
0
Владимира
Владимира
19.09.2013 17:43
Здравей, момиче ..колкото и банално да звучи- ние не избираме родителите си. Моята майка почина и съм по същия начин отхвърлена от баща си. Баба ми ме изгледа и е единственния човек, на който съм благодарна. Гледайте се с баба си, остави майка ти. Тя на старини ще разбере грешката си и тогава ти ще постъпиш така както тя е правила с теб.
7
1