Чудовището наречено Моята майка

Здравейте. Ще ви разкажа на кратко историята ми. Момиче съм и съм на 16 години, имам си по - голяма сестра, която е на 23. И така още от съвсем ранна възраст усещам, че майка ми ме мрази и насочва цялата си обич към сестра ми.

Мислех си, че си въобразявам и че просто ревнувам. Един ден обаче случайно дочух разговор, в който майка ми каза, че можело и да бъде различно, ако ме е нямало мен.

Не издържах и влезнах в стаята, попитах я какво има предвид и тогава тя ми каза: Ми какво да имам предвид, казвам просто, че си излишен разход, пък за нищо не те бива.

Много се обидих, но премълчах и този път. Намерих си работа като детегледачка за да не съм излишен разход, не ме питайте как се оправям с училището и работата, ама карай.

След многобройни скандали реших да я попитам направо какъв и е проблема и защо ме мрази толкоз. Тя не каза нищо, а само поклати глава.

Не можех да седя повече в къщи и отидох при баба, единствения човек, който ме разбира и тя ми разказа, че е когато е забременяла с мен е искала да абортира, но баща ми не и е позволил.

Тя се опитвала всячески да абортира, вдигала е тежко и дори се е въргаляла по стълби с надеждата да ме убие. Представяте ли си каква психопатка, но аз пак съм се родила и дори и да не и харесва съм и дъщеря.

Но знаете ли за кое съжалявам най много, за сестра ми защото е точно нейно копие, лицемерно, безчувствено, мислещо се за голяма работа същество.

Еми това е моята история. Поне за сега де, не знам какво да правя оттук насетне, ама знам, че със сигурност няма да се върна у дома. :cry: :cry: