Нашите тайни
АнонименНовак
Вие някога да сте се замисляли, че хората които познавате, близките ви и дори хората, с които се разминавате по улицата, не са точно това което показват. Всеки крие нещо. Дали е тайна от миналото, дали е история от която се срамува или пък фетиш, предпочитание, интереси, спестена истина и т.н.
Замислих се върху това, докато наблюдавах една дама на средна възраст с черна и семпла рокля. Въпросната госпожа изглеждаше обикновено. Като лелките, които постоянно срещаме забързани да изкарат поне част от прехраната на многолюдно семейство. Без прическа, без грим, но явно поне работеща в офис.
Та тази дама както си вървеше в този прозаичен вид спря, облегна се леко на една кола, огледа се крадешком и си вдигна роклята. След което се наведе и си оправи чорапите със силикон, на която гледка аз си изпуснах цигарата. Уникално противоречив образ.
Шах. Вдигна ги, пусна роклята и продължи, все така обикновена, незабележима женица, за която можеш да предположиш, че носи кюлоти.
Малко по-късно същия ден, аз отново си стоя и си пуша кротко пред сградата, в която работя и чувам оперна музика. Лее се над всички останали шумове и неизбежно привлича вниманието ми. Естествено реших, че е от нечия кола и с голяма доза уважение потърсих с поглед този инелектуалец.
Пак шах! Тази класическа музика извираше от огромен камион, пълен с пръст или нещо такова и шофьор /слушателя/, за когото можеш да предположиш, че освен до гнусна сръбска чалга, до друго в живота си не се е докосвал. Въпросният беше гол до кръста, мръсен и потен, но очевидно извисен.
Тези два примера в разстояние на няколко часа ме озадачиха много. Замислих се дали не живеем като на филм, в който 50 годишната ни чистачка сваля престилката и се оказва с кожено бельо. Дали големият шеф, който се прави на мъжкар по цял ден не пълзи на четири крака като се прибере и кара жена му да е строга господарка.
Или пък най-готиния колега в офиса, за който девойките са готови на всичко само да получат оферта, колкото и груба да е тя, всъщност не си ляга с малки момченца.
Е това може би са малко по-силни примери, но има хиляди малки неща които спестяваме.
Веднъж за да не нараним, друг път за да не ни наранят, или пък просто от срам. Мисля си колко ли много неща не знаем за хората около себе си. За съжаление, може би точно тези неща биха ни дали възможността да ги опознаем по-добре. Или има неща, които е по-добре никога да не разбираме.
Как бихте се почувствали, ако гаджето ви каже: „Обичах предишния си приятел много повече от теб” или „Преди бях проститутка, но откакто те срещнах нещата са различни”. Ако тайните са неща свързани с миналото - добре, но ако става дума за настоящето.
Дали можем да кажем, в този ред на мисли, че познаваме хората? Дали дори от себе си не скриваме по нещо за да можем единствено да представим пред другите по-приемлив или бляскав образ? И въобще при условие, че имаме толкова тайни и никога не разбираме за чуждите такива, можем ли да твърдим, че се познаваме ?
Можем ли да си вярваме и да разчитаме на хората до нас?
„Колкото повече ни заплашват, толкова по-малко обичаме. Интересно, излиза, че да обичаш някого без условия, означава, че не те интересува кой е той и какво прави!
Излиза, че безусловната любов е същото като безразличие!” Ричард Бах ("Едно")
Източник: http://noangelswithoutwings.blogspot.com/
Замислих се върху това, докато наблюдавах една дама на средна възраст с черна и семпла рокля. Въпросната госпожа изглеждаше обикновено. Като лелките, които постоянно срещаме забързани да изкарат поне част от прехраната на многолюдно семейство. Без прическа, без грим, но явно поне работеща в офис.
Та тази дама както си вървеше в този прозаичен вид спря, облегна се леко на една кола, огледа се крадешком и си вдигна роклята. След което се наведе и си оправи чорапите със силикон, на която гледка аз си изпуснах цигарата. Уникално противоречив образ.
Шах. Вдигна ги, пусна роклята и продължи, все така обикновена, незабележима женица, за която можеш да предположиш, че носи кюлоти.
Малко по-късно същия ден, аз отново си стоя и си пуша кротко пред сградата, в която работя и чувам оперна музика. Лее се над всички останали шумове и неизбежно привлича вниманието ми. Естествено реших, че е от нечия кола и с голяма доза уважение потърсих с поглед този инелектуалец.
Пак шах! Тази класическа музика извираше от огромен камион, пълен с пръст или нещо такова и шофьор /слушателя/, за когото можеш да предположиш, че освен до гнусна сръбска чалга, до друго в живота си не се е докосвал. Въпросният беше гол до кръста, мръсен и потен, но очевидно извисен.
Тези два примера в разстояние на няколко часа ме озадачиха много. Замислих се дали не живеем като на филм, в който 50 годишната ни чистачка сваля престилката и се оказва с кожено бельо. Дали големият шеф, който се прави на мъжкар по цял ден не пълзи на четири крака като се прибере и кара жена му да е строга господарка.
Или пък най-готиния колега в офиса, за който девойките са готови на всичко само да получат оферта, колкото и груба да е тя, всъщност не си ляга с малки момченца.
Е това може би са малко по-силни примери, но има хиляди малки неща които спестяваме.
Веднъж за да не нараним, друг път за да не ни наранят, или пък просто от срам. Мисля си колко ли много неща не знаем за хората около себе си. За съжаление, може би точно тези неща биха ни дали възможността да ги опознаем по-добре. Или има неща, които е по-добре никога да не разбираме.
Как бихте се почувствали, ако гаджето ви каже: „Обичах предишния си приятел много повече от теб” или „Преди бях проститутка, но откакто те срещнах нещата са различни”. Ако тайните са неща свързани с миналото - добре, но ако става дума за настоящето.
Дали можем да кажем, в този ред на мисли, че познаваме хората? Дали дори от себе си не скриваме по нещо за да можем единствено да представим пред другите по-приемлив или бляскав образ? И въобще при условие, че имаме толкова тайни и никога не разбираме за чуждите такива, можем ли да твърдим, че се познаваме ?
Можем ли да си вярваме и да разчитаме на хората до нас?
„Колкото повече ни заплашват, толкова по-малко обичаме. Интересно, излиза, че да обичаш някого без условия, означава, че не те интересува кой е той и какво прави!
Излиза, че безусловната любов е същото като безразличие!” Ричард Бах ("Едно")
Източник: http://noangelswithoutwings.blogspot.com/
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Коментари (9)
Изпрати
Ама какви цветни коментари само.... и в крайна сметка разбирам,че авторката се опитва да каже едно ,но всеки го интерепретира по свой собствен начин.
0
0
СОВИТЕ НЕ СА ТОВА КОЕТО СА (както се казваше в филма Туин Пийкс )....филма който много ми харесва е "отчаяни съпруги" ...там всички се представят за едни а всъщност са други.. и всеки крие някаква тайна...
е и в живота е така.. всеки си има своята тайна свое минало.. примерно в града където живея има един "клошар" който като го видиш мръсен мазен не къпан мирише...но човека има пари да те купи и продаде. има на центъра 3 магазина под наем жилище в което живее и 2 апартамента под наем..нали не проси или нещо такова просто е в ужасен вид изглежда ужасно като минеш покрай него по добре да си с противогаз.. купува си неща хапва си разхожда се из града не прави проблеми.. но .. не е това което изглежда..
е и в живота е така.. всеки си има своята тайна свое минало.. примерно в града където живея има един "клошар" който като го видиш мръсен мазен не къпан мирише...но човека има пари да те купи и продаде. има на центъра 3 магазина под наем жилище в което живее и 2 апартамента под наем..нали не проси или нещо такова просто е в ужасен вид изглежда ужасно като минеш покрай него по добре да си с противогаз.. купува си неща хапва си разхожда се из града не прави проблеми.. но .. не е това което изглежда..
0
0
ИЗключително многоми харесва начинът ви на писане. Беше удоволствие да прочета тези редове, както и на друга Ваша публикация. Имате моите адмирации и уважение
1
0
Всеки има своите малки и големи тайни. Не можеш да разголваш душата си пред всеки срещнат. Колкото повече знаят хората за теб от толкова повече могат да се възползват или да използват това срещу теб. Жалко, но факт! Хората са зли и в днешно време не можеш да имаш вяра на никой!
0
0
Хората са различни,но защо смятате ,че това са тайни които те крият?
Например мъжът на жената,спомената от вас със сигурност знае с какво бельо е,а и да не знае ще разбере когато жена му се прибере.А приятелите на шофьора сигурно знаят,че той е почитател на класическата музика и му подаряват дискове,за да ѝ се наслаждава докато си върши работата,макар и потен и мръсен (шофьорският занаят, за жалост не позволява перфектна хигиена и коментари от рода на " това е кощунство за изкуството" не са на място).
Идеята ми е ,че който трябва да знае вашите навици и предпочитания ги знае.А за другите вие сте просто един страничен човек ,когото не го засяга кой какво бельо е сложил днес или каква музика обича да слуша.
Вашите наблюдения са интересни,но не си мислете ,че сте открили голяма тайна-хората имат тайни и нищо не е такова каквото изглежда.ДА,всеки е различен и светът на всеки е различен.
Звучи като нападка,но не е ,извинете ако коментара ви се струва леко жлъчен.
Например мъжът на жената,спомената от вас със сигурност знае с какво бельо е,а и да не знае ще разбере когато жена му се прибере.А приятелите на шофьора сигурно знаят,че той е почитател на класическата музика и му подаряват дискове,за да ѝ се наслаждава докато си върши работата,макар и потен и мръсен (шофьорският занаят, за жалост не позволява перфектна хигиена и коментари от рода на " това е кощунство за изкуството" не са на място).
Идеята ми е ,че който трябва да знае вашите навици и предпочитания ги знае.А за другите вие сте просто един страничен човек ,когото не го засяга кой какво бельо е сложил днес или каква музика обича да слуша.
Вашите наблюдения са интересни,но не си мислете ,че сте открили голяма тайна-хората имат тайни и нищо не е такова каквото изглежда.ДА,всеки е различен и светът на всеки е различен.
Звучи като нападка,но не е ,извинете ако коментара ви се струва леко жлъчен.
0
0
Реакцията, която събудихте в мен е, че съм очарована и дано наистина живеем в такъв свят, в който нищо не е такова каквото изглежда, така е по-цветно.
А и как да сме такива каквито сме като ще ни сметнат за луди ? При тези обществени норми не можем да се развихрим. Ако всички мислеха като Вас, светът щеше да е едно по-красиво място, по-истинско и по-щастливо, но уви. Все още има някой който да каже, че да слушаш класика гол до кръста и потен е неуважение, а не надникват в същността на нещата и не казват: ах, този човек, когото животът е подредил по един начин, всъщност живее различно от всеки средностатистически превозвач.
Ако това мислене не се промени, няма никога да можем да бъдем каквито сме.
А и как да сме такива каквито сме като ще ни сметнат за луди ? При тези обществени норми не можем да се развихрим. Ако всички мислеха като Вас, светът щеше да е едно по-красиво място, по-истинско и по-щастливо, но уви. Все още има някой който да каже, че да слушаш класика гол до кръста и потен е неуважение, а не надникват в същността на нещата и не казват: ах, този човек, когото животът е подредил по един начин, всъщност живее различно от всеки средностатистически превозвач.
Ако това мислене не се промени, няма никога да можем да бъдем каквито сме.
0
0
Значи е по-уместно да се занимаваме с въпроса, дали някоя жена носи кюлоти или чорапи със силикон, което е много по-навътре в личната сфера на човека, отколкото пушенето? Нямам нищо против, тровете се с цигарите колкото си искате, но личната сфера на хората се нуждае от повече респект. Може някой да ходи изобщо без никакви гащи и да спи с по 20 нови партньора на денонощие, но това си е негов проблем, а не мой.
0
0
Никого не съдя. Просто разсъждавам по темата, че ние на практика не познаваме хората около нас. А личните Ви преценки за пушене и т.н. са крайно неуместни. Благодаря за коментара все пак! Идеята е да се събуди реакция.
0
0
Вие нямате ли си също тайни и тайнички, за които би било най-добре никога да не излизат на яве? Освен това много пушите и прекалено гледате другите хора - обърнете очи и към себе си и изследвайте по-подробно и себе си. От пушенето ще получите лош тен и бръчки. Освен това не мисля, че човек може да бъде много "извисен", щом като слуша оперна музика гол до кръста, мръсен и потен - това за мене по-скоро е неуважение към този вид изкуство. Извисен ли е според Вас онзи, който например гледа картини на стари майстори, докато седи на тоалетната? Колкото до любовта - това е една мистерия и колкото са различни хората по характери и култури, толкова различна е и любовта им. Във всеки случай би било добре, ако любовта се развие в посока взаимно уважение и житейска симбиоза, а на ревност, инстинкт за притежание, безразличие или финансови интереси, както всъщност става в повечето случаи.
0
0
Рейтинг
4.4
Общо гласували: 5
53
41
31
20
10
Дай твоята оценка:
