Колкото повече – толкова повече
Ива БорисоваНовак / Автор
„Колкото повече, толкова повече! Има само едно нещо, което е по-хубаво от гърненце с мед… и това са две гърненца с мед. ...“ из Философията за живота на мечо Пух .
Четейки тези редове си мисля, че често това е истина за всеки от нас. Хората явно са устроени така, че никога да не им стига това, което имат. Мисля си, че в това се корени идеята на прогреса и развитието. Стигнали сме до това ниво благодарение на нестихващите ни желания за „още и още”.
Някъде прочетох, че когато човек спре да мечтае започва да остарява.
Мечтите ли са това, което определят жеалнието ни за живот?
Това ли е наистина нещото, което ни движи напред?
Замисляме ли се, дали във всяко едно отношение, да имаш повече е по-добре. Често се оказва, че колкото повече материални блага имаме, толкова повече разходи по тях има. Нужно ли ни е това всъщност?
Но в крайна сметка неволята учи или както се казва „Дупе знае две и двеста.”
Можем със секс, но можем и без. При повечето хора първото е за предпочитане, но ако дълго време не ни се случва, започваме да свикваме, а с времето ставаме и лениви. И обратно ако често изпитваме любовни ласки искаме все по-често да ги изпитваме. И от този пример става ясно двупосочността на желанията – важно е да имаме в повече, но в коя посока?
И ако искаме все повече се питаме - върти ли се всичко около количеството или по-скоро около качеството? А за вас кое е по-важно?
Аз например не мога без сладко. Имаше време преди години, когато си хапвах значително количество шоколад на ден, а можех и още.
Ако разгледаме комерсиалната страна на нещата ще видим, че много хора си мислят, че не искат например да имат много пари, а само колкото да живеят нормално. Но се питам, ако имат толкова колкото искат, дали пък няма да поискат и повече? И все пак...човек си мисли, че ако има определена сума „Х“ би си живял добре. Защо обаче като достигне до въпросната сума, вече разбира че може да има повече и фантазията продължава да работи.
Според вас трябва ли всеки сам да си налага мярка и да търси златната среда?
Или трябва да грабим с широки шепи, колкото можем повече от живота.
И наясно ли сме какви точно нужди имаме и искаме да покрием с желанията си?
Четейки тези редове си мисля, че често това е истина за всеки от нас. Хората явно са устроени така, че никога да не им стига това, което имат. Мисля си, че в това се корени идеята на прогреса и развитието. Стигнали сме до това ниво благодарение на нестихващите ни желания за „още и още”.
Някъде прочетох, че когато човек спре да мечтае започва да остарява.
Мечтите ли са това, което определят жеалнието ни за живот?
Това ли е наистина нещото, което ни движи напред?
Замисляме ли се, дали във всяко едно отношение, да имаш повече е по-добре. Често се оказва, че колкото повече материални блага имаме, толкова повече разходи по тях има. Нужно ли ни е това всъщност?
Но в крайна сметка неволята учи или както се казва „Дупе знае две и двеста.”
Можем със секс, но можем и без. При повечето хора първото е за предпочитане, но ако дълго време не ни се случва, започваме да свикваме, а с времето ставаме и лениви. И обратно ако често изпитваме любовни ласки искаме все по-често да ги изпитваме. И от този пример става ясно двупосочността на желанията – важно е да имаме в повече, но в коя посока?
И ако искаме все повече се питаме - върти ли се всичко около количеството или по-скоро около качеството? А за вас кое е по-важно?
Аз например не мога без сладко. Имаше време преди години, когато си хапвах значително количество шоколад на ден, а можех и още.
Ако разгледаме комерсиалната страна на нещата ще видим, че много хора си мислят, че не искат например да имат много пари, а само колкото да живеят нормално. Но се питам, ако имат толкова колкото искат, дали пък няма да поискат и повече? И все пак...човек си мисли, че ако има определена сума „Х“ би си живял добре. Защо обаче като достигне до въпросната сума, вече разбира че може да има повече и фантазията продължава да работи.
Според вас трябва ли всеки сам да си налага мярка и да търси златната среда?
Или трябва да грабим с широки шепи, колкото можем повече от живота.
И наясно ли сме какви точно нужди имаме и искаме да покрием с желанията си?
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Коментари (2)
Изпрати
Всеки трябва сам да определи своите граници. Не трябва да се оставяме по течението :)
1
0
Има една приказка, че битието определя съзнанието. Хората, които са на една малка заплата са наясно какво искат. Да се изкара месеца и да оцелеят, както се казва. Тези хора живеят донякъде интересно, защото непрекъснато пресмятат откъде да купят нещо по - евтино и как да намерят пари за непредвиден разход. Такива люде не ходят на театър, не купуват книги, при тях духовното е сбито някъде дълбоко в душата, много често и незнаят какво означава и думата пари става най-важната в ежедневието им. А, има и друга част от обществото, при които парите се изкарват в повече и съответно могат да си позволят да "ценят" духовните стремежи на душата. Но, в домовете им винаги има кожена гарнитура, плазмен телевизор, добра кола и т.н. Тези хора, тогава когато си осигурят добър стандарт на живот, тогава започват да говорят, че парите не са най - важното. Така е наистина, но когато ги имаш! Когато не стигат, те са най необходимото! Аз говоря, като човек, който от десетки години, за пръв път имам парични проблеми! Винаги съм развивала теорията, когато бях добре финансово, че материалното не е най важното. Знаех, че винаги можех да си купя каквато храна искам и затова предпочитах здравословната, а не да се угоявам. Когато ми откраднаха луксозната кола и в даденият момент можех да си позволя обикновенна такава, разбрах че трудно можеш да свикнеш един път като си усетил лукса да паднеш на сламата както се казва. Парите не са най - важното, но когато ги нямаш не можеш да живееш качествено, не можеш да ползваш добра медицинска помощ, не можеш да си задоволяваш основни потребностти. Защото, в нашето общество всеки говори за пари, за престиж, за власт. И живата реалност е, че те преценят по това какъв стандарт на живот имаш, колко престижно е това което работиш, даже по абсурдното дали ти е модерен мобилният телефон! Няма ги духовно и морално извисените хора от преди 20 години, тогава хората нямаха много пари, но им стигаха. Сега когато си такъв човек, те използват и нищо повече.
1
0
Рейтинг
4.2
Общо гласували: 6
53
41
32
20
10
Дай твоята оценка:
