Ezine.bg»Споделени Истории»Семейни Истории»Родителите ми ме изгониха заради това,че съм различен.

Родителите ми ме изгониха заради това,че съм различен.

Родителите ми ме изгониха заради това,че съм различен.
Здравейте, не съм много сигурен дали това е правилната категория, но е свързано със семейството ми.
Първо да се представя казвам се Престан от България съм, но майка ми е решила името ми да не е българско..и честно казано аз си го харесвам..на 19 години съм и от средата на Февруари месец 2012 живея и уча (1 семестър) в САЩ.

Моят проблем започна когато бях на 10. Тогава започнах да се чувствам странно в компанията на момчета..започнах да се интересувам повече от тях от колкото от момичетата а повярвайте ми в класа ми имаше много хубави момичета.. Тогава си казах не може да е истина...трябва да се поправя..започнах да излизам само с момичета..но не..Проблемът ми ескалира когато бях на 14. Имах няколко приятелчета, които вече бяха правили секс...и започнаха да ми се подиграват...Тогава осъзнах,че вече не съм нормално момче..привличаха ме момчета (продължава да е тъка) и исках всичко това което "приятелите" ми казваха, че са правили с момичета - аз да го правя с хора от моя пол..

Когато бях на 15 се срещнах с едно момче в маршрутката..седнах до него и започнахме да си говорим..оказа се, че и двамата живеем в един район..пътувахме дълго, а през това време обсъждахме живота на различните..тогава разбрах, че и той е като мен...Когато слязохме на спирката..си разменихме номерата на домашните телефони и се прибрахме...След няколко дена му се обадих и му казах да дойде в нас...той дойде и да го кажем просто от малко сок който бях сипал в чаши всичко мина в един бурен следобед..Беше болезнено но и неповторимо и много хубаво..След това излизахме, но както всички знаем всичко хубаво си има край...

ИИИ ето я кулминацията на проблема ми..преди 2 години родителите ми ме хванаха в едно заведение да се целувам с едно момче..тогава баща ми дойде..започна да вика...скарахме се и тогава той ме удари и ме обиди по най-грозния начин...каза ми да ставам веднага..И аз нямах избор и станах и тръгнах с него и майка ми..През целия път не проговорих...а то и нямаше как защото те вървяха на 2 метра от мен преносно казано). Когато влязохме вкъщи баща ми ме блъсна и аз естествено загубих равновесие, но не паднах..Отново започна да ми вика...да ме обижда...а майка ми седеше до него и плачеше...Аз не казах нищо просто си мълчах ..не се чувствах виновен за нищо просто съм такъв..На другия ден, когато се върнах от училище..видях, че майка ми е в стаята ми..когато влязох я видях да плаче над албумите ни..седнах до нея и и казах, че аз с нищо не съм по различен от това което бях..единствената разлика е, че харесвам момчета, а не момичета..Тя стана и ми каза, че това не е нормално и, че ако искам да остана в този дом трябва да се поправя..Аз и отвърнах, че няма как да стане това. Тогава тя извади от шкафчето за обувки ключа за стария ни дом и ми каза, че е по добре да съм там...Този дом беше във Варна..а аз съм от Добрич по принцип, а сега съм в САЩ..Че така де, нямах избор и се изнесох...Сега съм на 19 уча кино режисура в Холивуд много съм щастлив имам си приятел от 1 година почти но ми липсва семейството...не съм ги виждал от както се изнесох във Варна - тогава само майка ми идваше от време на време, а иначе ми пращаха по пощата пари..Сега си идвам в България, но не ги притеснявам защото не искам проблеми..,но винаги когато съм в България им казвам..но само до там..

Искам да кажа нещо - моля ако има родители в този сайт и ако попаднете на тази история замислете се, моля ви, върху това, че може би детето ви е хомосексуално, но просто не ви споделя от страх да не го отблъснете..Говорете с него, но не се мъчете да го поправите..

Благодаря, предварително на всички, които ще прочетат тази история.

И ако коментирате без обиди моля..всеки си живее живота както иска
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Коментари (5)

Изпрати
Дани
Дани
20.02.2014 02:43
Има доста такива родители! Мойте са по същият начин,но аз винаги съм разбирала хомосексуалистите и съм ги подкрепяла! Подкрепям и теб :) Не им се сърди,сигурно така са възпитани (старата школа) :) Един ден ще те потърсят,колкото и да им е трудно сега! Ще осъзнаят грешката и всичко ще се оправи! Ти се гледай живота,щастието и ученето и нещата ще се подредят ;)
8
0
Ирина
Ирина
14.09.2013 18:06
Здравей :) Не мисля, че ти си сбърканият в ситуацията - сбъркани са хората, които не приемат другите и ги делят, независимо дали е според сексуална ориентация или каквото и да било друго. Също така смятам, че ти си много повече човек от всички, които обиждат и говорят против другите. Познавам едно бисексуално момиче, хора, вярвайте ми, няма по-хубаво нещо от това да окажеш подкрепа, особено когато по-близките (родители например) са я отказали.
5
1
Роси
Роси
10.09.2013 02:16
Няма нищо лошо в това да харесваш момчета.Само не знам защо вашите са се държали толкова ужасно.Не са постъпили добре само това знам.
4
0
МК
МК
31.08.2013 10:53
Че ти си перфектен за кино индустрията. А както имате и пари, няма от какво да се оплакваш. Сега си гей, а ако бяхте бедни, щеше да си обикновен педал.
2
11
ина
ина
09.01.2013 14:23
Здравей, Престане!
Като чуя такива истории като твоята, ми става много, много тъжно. За това, че все още е пълно с хора, които си мислят, че хомосексуалността е някакво извращение, престъпление, мода дори, перверзия. Много често се поставя на едно равнище с педофилията и сексуалното насилие, които са престъпления, и то страшни. За жалост точно твоите родители са се случили такива. Пълно е с такива хора, особено в България. Мога да сравнявам, защото от 15 години живея в друга държава.
Според мен ти си постъпил правилно, опитал си се да обясниш на родителите ти, че ти си нормален човек, с нищо не си по-различен от другите синове и дъщери. И ти учиш, по-късно ще работиш, и ти искаш да бъдеш щастлив, да бъдеш обичан и да се чувстваш добре. И че сексуалната ориентация не може да се "поправи" или излекува. Много добре си описал в разказа си, как си разбрал, че си хомосексуален.
От една страна шокът, който са изпитали родителите ти, е обясним. Не са очаквали, че точно техният син ще се окаже хомосексуален. Да прибавим това, че болшинството от по-възрастните хора доста се влияе от това, какво мислят околните за него. (На всички познати синовете им си имат приятелки/жени, само нашият е с мъж. Срам и позор!)
Лошото за мен е, че дори след опита за разговор, те не само, че не опитват да проявят разбиране и да се поставят на твое място, но дори те изгонват! Какво по-важно може да има за един родител от това, децата му да са щастливи? Да се реализират в живота! Да намерят любовта и един ден да имат партньор в живота! Аз, като майка на две деца, не мога да си представя и не мога да разбера как е възможно да осъждаш детето си, пък и който и да е друг човек, затова, че е различен от болшинството.
Една идея е: напиши им писмо. Обясни още веднъж, писмено, подробно това, което чувстваш. Кажи им още веднъж, че ти си си ти, нормален млад мъж, който обаче не може да се влюби и не изпитва сексуално влечение към отсрещния пол и че за това нямаш вина. И че ако се "поправиш", както те го наричат, т.е. си хванеш приятелка, може да се сравни със ситуацията да накараш хетеросексуален мъж да живее и спи с друг мъж. Кажи им, че семейството ти липсва и че се надяваш и ги молиш да помислят.
Не знам дали ще има някакъв успех. Мога само да ти пожелая майка ти и баща ти да проявят здрав разум, да послушат сърцето си и да постъпят като истински родители: обичащи и мъдри. Със сигурност ти също им липсваш.
Ако ли не... Опитай да намериш мястото си в живота, живей така, както смяташ за добре и не се обръщай назад. Не се срамувай и не се обвинявай за това, че си по-друг от другите мъже. (Пък те какви са, това е друга тема;)) Желая ти успех!
6
0

Рейтинг

4.5
Общо гласували: 10
56
43
31
20
10
Дай твоята оценка: