Харесвам го, но си има приятелка....

Харесвам го, но си има приятелка....
Запознах с това момче преди 4-5 месеца на рожден ден на обща приятелка. Тогава аз си имах приятел, но връзката ми с него беше доста особена.(Постоянни скандали, много ме ревнуваше и т.н.)

Въпросното момче (Наско) също си имаше приятелка, но при него нещата не стояха така. Още като дойдох той и приптелите му почнаха да си говорят за мен "-За мен е! "-Не за мен е!" абе типични момчешки глупости, аз се направих, че не съм чула, защото се засрамих.

След малко алкохол Наско дойде при мен и ми каза в прав текст, че ме харесва, че не му пука че и двамата сме "заети" и че иска да е с мен. В началото му се дърпах, но след известно време "се оставих сърцето да ме води" (хехе колко чийзи звучи).

Цяла вечер не се отлепихме един от друг, говорихме, танцувахме, целувахме се, сядахме сами на терасата и си приказвахме, дори си легнахме в едно легло. Той не искаше секс от мен, сам ми го каза.

Когато лежахме ми каза много хубави неща, които вече не помня. Едното от тях беше, че се е влюбил във мене, но аз само му се изсмях, защото приписвах думите на изпития алкохол. И така де.. рожденният ден свърши, както и отношенията ми с Наско(поне така си мислех аз).

На следващата вечер той ме потърси аз сериозно се замислих дали да му вдигна, но реших, че това ще е грешка (имаше си приятелка от 6 месеца все пак). На следващия ден мислих само за него и за всички неща, които ми наговори, на по следващия той ми звънна пак и запоянахме да се виждаме. Беше прекрасно.

Нямах търпение да дойде въпросният час, за да го видя и да го прегърна. Разхождахме се по улиците хванати за ръка изобщо не се криехме от никой. Представяше ме на приятелите си като "Най-красивото момиче".

А аз се чувствах като най-щастливиата на света. (Тук е момента да отбалежа, че не съм от тези, които се влюбват лесно. Даже бих казала, че все търся някой "перфектен", все намирам недостатъци на всички момчета и колкото и да са добри ги отблъсквам. )

Всичко продължи известно време, много малко време.... След последния път в който се видяхме той ми звънна пиян(беше на имен ден) и ми каза колко много ме харесва и как се ядосва, че не може да зареже приятелката си.(Забравих да кажа, че тя е побъркана крава, която при всеки негов опит да се разделят заплашва със самоубийство.)

Няколко дни след този разговор му звънях да се видим няколко пъти, но той все беше зает. Малко по малко усетих какво става и ссе отдръпнах с надеждата той да ме потърси, но това така и не се случи... Всичко това се случи преди 4 месеца, а аз все още мисля за него.

Знам, че няма НИКАКВА надежда и затова не му се натрапвам и не го търся изобщо, но всичко това ми тежи толкова, защото не искам да споделям с приятелки(няма да ме разберат, пък и в малък град като Разград нещата се разчуват бързо) Исках просто да си излея душата някъде)

ИЗВИНЯВАМ СЕ ЗА ДЪЛГАТА ИСТОРИЯ И ЗА ПРАВОПИСНИТЕ СИ ГРЕШКИ!!! Приятен ден на всички!! [Още подобни истории тук]

Рейтинг

4.5
Общо 6 гласували
5 3
4 3
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари (11)

vilsan
vilsan
08.09.2013 23:28
Не го търси не му се натрапвай щом като няма желание. Не оставяй тъгата и отчаянието да те завладеят .
3
0
Анонимен!
Анонимен!
05.09.2013 17:30
За мен,от който и ъгъл да го погледнеш,не е правилно да си с друг,докато си вече с някой...поне прекъсни пълни контакти,защото няма нищо по-болезнено от това,да се живее в лъжа,докато си била на рожденният ден...твоя приятел те е мислил и мога да ти кажа,че ревността е породена от голямата любов,той не просто те ревнува а те обича и си те иска само за себе си..просто казано,той те обича!..а ти си флиртувала с друг зад гърбът му.
Жените понякога не разбират същността на това,когато един мъж ги ревнува...той не ревнува за кеф ей така..то е породено чувство от любовта..вие жените не ревнувате така,както нас мъжете..понеже много много редки са случаите,когато една жена тръгне да сваля,за разлика от мъжете..ето за това,ние се притесняваме и ви мислим.
1
3
една щастлива жена
една щастлива жена
29.08.2013 13:26
Милата, ти сериозно ли? Вероятно съм доста по-голяма от теб, но наскоро и аз бях в подобна ситуация. Човекът, когото обичах и за когото давах живота си се оказа че ме лъже с друга жена. По-точно лъжеше нея с мен, понеже връзката им бе започнала две години преди нашата. Няма да описвам подробности, но на мен обясняваше че тя е лабилна, заплашва да се самоубие ако не си вдига телефона, и ако категорично я зареже. На нея обясняваше че аз съм някаква луда, влюбена в него до безумие, и само му преча и досаждам. Дойде момента истината да излезе на яве, и разбира се аз го разкарах от живота си. След няма и месец той разкара нея, и сега сме женени и чакаме бебе. В малък град като твоя- тя вероятно е разбрала, и той просто е направил своя избор. Гледай напред, и всичко ще се подреди.
0
0
Maria  Toncheva
Maria Toncheva
01.08.2013 17:37
Не бива това да те притеснява. Трябва да знаеш, че каквото и да се случва си има причина и е за добро... Ако наистина трябва да бъде в живота ти ще бъде :)
2
0
Росица Стоянова
Росица Стоянова
01.08.2013 17:33
Според мен не се занимавай с него, а си намери някой друг :)
0
0
Елена Тодорова
Елена Тодорова
01.08.2013 16:59
тестсадасд асдасдасдасдасд
0
0
cvetelina
cvetelina
24.07.2013 08:18
ако наистина държиш на него изчакай да видиш какво ще стане.но само ако той наистина е твоето момче.
0
1