На какъв живот ще обрека детето си
АнонименНовак
Здравейте.На 21 години съм, живея в чужбина. Преди половин година срещнах настоящия си приятел и благодарение на страхотна химия и привличане, както и огромна доза безразсъдство в момента очакваме дете. Отношенията ни се рзвиха бързо в насока за изграждане на съвместно бъдеще, но какво ме мъчи...
Половин година по-късно няма и помен от първоначалните любовни трепети, те са заменени от непоносимост. След месец оставаме без дом, условията, в които живеем в момента са абсолютен кошмар, краткосрочните планове, които бяхме направили, за да заменим къщата,която делим с други хора за самостоятелно жилище, се изпариха като въздушни кули...
И вместо да правим всичко по силите си, за да си осигурим нормални условия на живот, той прекарва по-голяма част от времето си като спи, а аз очевидно в он-лайн пространството. Това, което ме побърква е неговото очевидно нехайство.
И двамата работим, аз вече на половин работна седмица, а той нощно време... Каза, че ще си потърси друга по-добра работа, че ще успеем да съберем пари да се изнесем, а накрая нищо...Разбирам, че животът и на двама ни минава през големи промени, но той предпочита да бяга от проблемите и да обвинява съдбата и лошия късмет при всяка спънка.
Когато се преместих при него проявих разбиране към условията и хората, но всичко премина границите на търпимото. Не спя нормално, плача остоянно и изпадам в нервни състояния, а той предпочита да бъде пасивен. Ненормално ли е, че искам да видя и усетя мъжка подкрепа в този момент. Той да усети и осъзнае, че бременна е непростимо да ме оставя да изживявам това. Той казва, че разбира и съжалява и до там.
Не знам до кога ще издържим така. Осъзнавам колко неприятен ми е станал и колко отрезвително действа реалността. Питам се с този човек ли трябва да остана и градя бъдеще, което просто не провиждам. Той ли ще дава пример и възпитава нашето дете. Искам да намеря решение, но се чувствам в безизходица. Той е също толкова объркан, а какво могат двама объркани да създадат...
Нямам никого тук, нито семейство, нито приятели, а неговото семейство засега стои встрани, въпреки, че говори всеки ден с тях са абсолютно безполезни. Сега той ще отиде на работа, а мен ме очаква поредната безсънна нощ, в която съквартирантите му ще будуват, пият и вдигат шум, а аз къде да отида?
Половин година по-късно няма и помен от първоначалните любовни трепети, те са заменени от непоносимост. След месец оставаме без дом, условията, в които живеем в момента са абсолютен кошмар, краткосрочните планове, които бяхме направили, за да заменим къщата,която делим с други хора за самостоятелно жилище, се изпариха като въздушни кули...
И вместо да правим всичко по силите си, за да си осигурим нормални условия на живот, той прекарва по-голяма част от времето си като спи, а аз очевидно в он-лайн пространството. Това, което ме побърква е неговото очевидно нехайство.
И двамата работим, аз вече на половин работна седмица, а той нощно време... Каза, че ще си потърси друга по-добра работа, че ще успеем да съберем пари да се изнесем, а накрая нищо...Разбирам, че животът и на двама ни минава през големи промени, но той предпочита да бяга от проблемите и да обвинява съдбата и лошия късмет при всяка спънка.
Когато се преместих при него проявих разбиране към условията и хората, но всичко премина границите на търпимото. Не спя нормално, плача остоянно и изпадам в нервни състояния, а той предпочита да бъде пасивен. Ненормално ли е, че искам да видя и усетя мъжка подкрепа в този момент. Той да усети и осъзнае, че бременна е непростимо да ме оставя да изживявам това. Той казва, че разбира и съжалява и до там.
Не знам до кога ще издържим така. Осъзнавам колко неприятен ми е станал и колко отрезвително действа реалността. Питам се с този човек ли трябва да остана и градя бъдеще, което просто не провиждам. Той ли ще дава пример и възпитава нашето дете. Искам да намеря решение, но се чувствам в безизходица. Той е също толкова объркан, а какво могат двама объркани да създадат...
Нямам никого тук, нито семейство, нито приятели, а неговото семейство засега стои встрани, въпреки, че говори всеки ден с тях са абсолютно безполезни. Сега той ще отиде на работа, а мен ме очаква поредната безсънна нощ, в която съквартирантите му ще будуват, пият и вдигат шум, а аз къде да отида?
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Коментари (7)
Изпрати
Ние също живеем в чужбина.Имаме две деца,и като семейство минахме през много тежки моменти,последиците от които още лекуваме.Моят съпруг също изпадна в подобно инертно състояние,но вместо да спи,ходеше за риба......Изисквайки от него повече активност крещях,плаках,докато един ден той си взе багажа и си тръгна....Останах с две деца,малко работа и много проблеми....Сега нещата са добре,ние не сме същите,но правим всичко възможно децата да растат щастливи.Не се нервирай.Ние жените сме по-силни,и дори в болката можем да успокоим.Ти си акумулатора за равновесие.Когато се успокоиш и намериш подхода,ще видиш как всичко ще се подреди,и тази неприязън ще се смени с това чувство,което те е накарало да го допуснеш до себе си.Превърни химията в кротка радост,повтаряки си,че след лошото идва хубаво и работейки всеки ден върху това.Не детето,а ти можеш да промениш нещата.Желая ти успех и много спокойствие.Всички двойки преминават през трудности,ни ако върввят заедно в една посока,ще излязат от бурята без илюзии,но заедно,не двама а трима...четирима...Повярвай,заслужава си усилията!!!
5
1
Благодаря ви за отговорите, мили дами! Детето ме крепи и няма да се откажа от него, а ще се боря за двама ни. С бащата имаме да извървим дълъг път, заедно или не надявам се да направим най-доброто от ситуацията. Надявам се нещата да се наредят и след време като погледна назад, да оценя какво имам. Отново благодаря!
5
2
здравей... съвети много ...но решението е твое... ТИ БИ ЛИ ИСКАЛА ДА СИ НА МЯСТОТО НА ТОВА ДЕТЕ ? идваш на този свят без да има семейство на което да се радваш ? АБОРТА Е нож с две остриета ( може после да нямаш дете ) сама реши и бъди СИЛНА В ИМЕТО НА ДЕТЕТО .... ЩЕ СЕ СПРАВИШ АКО СИ УПОРИТА ( И ПОМНИ по добре сама .... отколкото да живееш с безразличен човек )... успех
0
2
плачейки и изпадайки в нервни кризи вредиш на детето и по този начин нищо не можеш да промениш,погледни от позитивната страна на нещата независимо колко ти е трудно в момента.....поговори с твоя приятел,ако нещата не се променят се изнеси от там,потърси помощ от различни институции,ще ти помогнат и ще те подкрепят като самотна майка и за нищо на света не съжелявай,че си бременна,децата са най-голямата радост и смисъла на живота...няма да си нито първата,нито последната майка,която отглежда детето си сама.....промени начина си на мислене,вдигни гордо глава,усмихни се и си спомни,колко много хора са готови да дадат мило и драго за да имат деца и за нищо на света не се самосъжелявай,когато видиш личицето на малкото си ангелче ще разбереш за какво точно говоря....сигурна съм,че се справиш!
4
1
Скъпо момиче,
не знам как попаднах на тази страница, но твоят разказ много ме засегна. Аз съм на 38 години, живея също като теб в чужбина.
Когато биах на 18 забременях и то заради спукан презерватив. Бащата бе един барман в една дискотека в София. Единственото което типът имаше да ми каже, когато му съобщих новината бе: "сигурна ли си, че е от мен?"
Абортирах по незабавна реакция на майка ми. До ден днешен се питам какъв ли щеше да бъде живота ми, ако бях дала живот на това създание. Толкова много обичам децата, а ето че 20 години по-късно още не съм срещнала подходящия мъж, с който бих си представила да имам деца. Ако тогава ми бяха дали време да помисля, може би щях да го родя.
Това което се опитвам да ти кажа, че в твоя случай решението лежи изцяло в твоите ръце. Явно е, че този мъж, или по-скоро това момче не е принца на бял кон, пък и не се старае много за да бъде. Тук просто май няма вече много място за любовни излияния а трябва да се вземе решение, което ще даде нова посока на живота ти. Но не губи повече енергия да чакаш нещо от бащата. Незрялото му и безотговорно държание по-скоро ще те дърпат надолу и затова по-добре ще ти е да си сама - със
или без бебчо.
Не знам в коя държава живееш, но дори и в държави от 3-тия свят има организаций, които помаган на изпаднали в нужда жени. Разтърсисе възможно най-скоро в Интернет! Потърси също някой помощен център за сами майки с деца. Да знаеш, че там ще намериш повече помощ и съчувствие отколкото при твоят партньор.
Не се отчайвай!! По думите ти чувствам, че си умно и управно момиче! Убедена съм, че ще се справиш със ситуацията! Независимо какво решение ще вземеш (стига да не е вече късно), давай! Това е твоят живот и всяко изживяване го прави по-богат, стига да го държиш в ръцете си!
Нека Бог да ти е на помощ и да те озарява много светлина по пътя ти!
Със сестринска обич,
В.
не знам как попаднах на тази страница, но твоят разказ много ме засегна. Аз съм на 38 години, живея също като теб в чужбина.
Когато биах на 18 забременях и то заради спукан презерватив. Бащата бе един барман в една дискотека в София. Единственото което типът имаше да ми каже, когато му съобщих новината бе: "сигурна ли си, че е от мен?"
Абортирах по незабавна реакция на майка ми. До ден днешен се питам какъв ли щеше да бъде живота ми, ако бях дала живот на това създание. Толкова много обичам децата, а ето че 20 години по-късно още не съм срещнала подходящия мъж, с който бих си представила да имам деца. Ако тогава ми бяха дали време да помисля, може би щях да го родя.
Това което се опитвам да ти кажа, че в твоя случай решението лежи изцяло в твоите ръце. Явно е, че този мъж, или по-скоро това момче не е принца на бял кон, пък и не се старае много за да бъде. Тук просто май няма вече много място за любовни излияния а трябва да се вземе решение, което ще даде нова посока на живота ти. Но не губи повече енергия да чакаш нещо от бащата. Незрялото му и безотговорно държание по-скоро ще те дърпат надолу и затова по-добре ще ти е да си сама - със
или без бебчо.
Не знам в коя държава живееш, но дори и в държави от 3-тия свят има организаций, които помаган на изпаднали в нужда жени. Разтърсисе възможно най-скоро в Интернет! Потърси също някой помощен център за сами майки с деца. Да знаеш, че там ще намериш повече помощ и съчувствие отколкото при твоят партньор.
Не се отчайвай!! По думите ти чувствам, че си умно и управно момиче! Убедена съм, че ще се справиш със ситуацията! Независимо какво решение ще вземеш (стига да не е вече късно), давай! Това е твоят живот и всяко изживяване го прави по-богат, стига да го държиш в ръцете си!
Нека Бог да ти е на помощ и да те озарява много светлина по пътя ти!
Със сестринска обич,
В.
6
0
Здравей, не слушаи този който е писал преди мен, ясно се вижда че е някое комплексирано младежче боло то момче или момиче не е от никво значение, аз те съветвам да помислиш добре дали обичаш приятеля си и ако да седни и говори сериозно с него, ако ли не просто се върни в Бг и живей с близките си те ще ти помогнат винаги, да трудно е да си самотен родител но не е невъзможно :) УСПЕХ!
2
2
Ами абортирай, какво друго да ти се каже. След като е на бачкаторска работа, явно няма кой знае какви амбиции. Баща ми е мързелив (а е висшист, та представям си твоя принц) и майка ми цял живот го чака да стане по-отговорен. Е, сега аз плащам за това. Та, ако искаш един ден детето ти да чака да си вземе безполезната дипломка, за да се махне от вкъщи и да не ви се обади повече, стой си с бармана или там какъвто е.
Впрочем, ако го родиш детето, гледай да си много добра в секса, защото ще трябва да намериш някой мухльо, който да го гледа. И се примири, че най-вероятно ще е нисък, дебел и с очила.
Впрочем, ако го родиш детето, гледай да си много добра в секса, защото ще трябва да намериш някой мухльо, който да го гледа. И се примири, че най-вероятно ще е нисък, дебел и с очила.
1
11
Рейтинг
5
Общо гласували: 1
51
40
30
20
10
Дай твоята оценка:
