Той умира, а аз съм бременна
АнонименНовак
Здравейте 
Аз съм момиче на 23г. от София, но вече 4 години живея и уча в Мюнхен, Германия.
С приятеля ми се запознахме още в училище. Името му е Даниел и сме заедно вече 5 години. Той е всичко, което някога съм искала - добър, нежен, чувствителен, толкова красив. Както всяка нормална двойка понякога се караме, но след не повече от 10 минути и на двамата ни минава.
Винаги съм вярвала в истинската любов, но след като го срещнах вече смело мога да заявя, че човек може да се влюби истински само веднъж. През тези 5 години сме се разделяли за кратко, всеки е опитвал с нов партньор, но просто с никой друг не се получава.
Проблемите ни започнаха още от началото. Той загуби баща си и брат си. В резултат от това започна да излиза всяка вечер, да пие, да се друса. Това беше много труден период и за връзката ни. Почти цяла година нямаше и следа от момчето, в което се влюбих.
Изчезвал е, не се е прибирал с дни, но аз реших да не го оставям и да му помогна. Родителите ми, ми повтаряха да го зарежа, защото бил наркоман, алкохолик.. Но с моя помощ и помощта на приятели Дани се съвзе. Ходеше на лекар, взимаше успокоителни и т.н и най-после спря с алкохола и наркотиците.
Помислих, че най-накрая всичко ще бъде наред, докато не започна да припада. Отидохме на лекар и откриха, че е болен. В момента, в който ми казаха, животът ми сякаш свърши. И тогава започнаха постоянните срещи с лекари, събиране на пари за операции, консултации, терапии, изследвания..
След това го пратиха при специалисти в Германия. Това е причината, поради която дойдох да уча тук. Вече 8 месеца е в болница в Берлин. Много рядко го пускат да излиза някъде. Лекарите казаха, че няма какво повече да се направи за него и му остават от 5 до 9 месеца.
Преди 2 месеца помолих да го пуснат за малко и излязохме. Прекарахме 2 страхотни дни и точно преди да се върнем в болницата той ми каза, че е време да продължа, но без него.
Най-много ме боли от това, че той иска да се разделим. Знам, че го прави за да ми е по-лесно след това, но аз искам да остана с него до края. Не отговаря на смс-ите ми, не ми звъни, не иска да отивам при него.. Затваря се в себе си и не ме допуска.
Скоро разбрах, че съм бременна. Не знам какво да правя..
Нямам възможност да гледам сама дете, не знам дали да му кажа, знам само, че ако го направя ще го натъжа, ще го заболи.. Не искам да го оставям, нямам желание и да продължавам с някой друг.
С него изживях моята приказка, с него е първият ми път, с него съм просто щастлива.. пиша това със сълзи на очи. Бог ме дари с най-прекрасния човек, какъв е смисъла да ми го отнема?!
Аз съм момиче на 23г. от София, но вече 4 години живея и уча в Мюнхен, Германия.
С приятеля ми се запознахме още в училище. Името му е Даниел и сме заедно вече 5 години. Той е всичко, което някога съм искала - добър, нежен, чувствителен, толкова красив. Както всяка нормална двойка понякога се караме, но след не повече от 10 минути и на двамата ни минава.
Винаги съм вярвала в истинската любов, но след като го срещнах вече смело мога да заявя, че човек може да се влюби истински само веднъж. През тези 5 години сме се разделяли за кратко, всеки е опитвал с нов партньор, но просто с никой друг не се получава.
Проблемите ни започнаха още от началото. Той загуби баща си и брат си. В резултат от това започна да излиза всяка вечер, да пие, да се друса. Това беше много труден период и за връзката ни. Почти цяла година нямаше и следа от момчето, в което се влюбих.
Изчезвал е, не се е прибирал с дни, но аз реших да не го оставям и да му помогна. Родителите ми, ми повтаряха да го зарежа, защото бил наркоман, алкохолик.. Но с моя помощ и помощта на приятели Дани се съвзе. Ходеше на лекар, взимаше успокоителни и т.н и най-после спря с алкохола и наркотиците.
Помислих, че най-накрая всичко ще бъде наред, докато не започна да припада. Отидохме на лекар и откриха, че е болен. В момента, в който ми казаха, животът ми сякаш свърши. И тогава започнаха постоянните срещи с лекари, събиране на пари за операции, консултации, терапии, изследвания..
След това го пратиха при специалисти в Германия. Това е причината, поради която дойдох да уча тук. Вече 8 месеца е в болница в Берлин. Много рядко го пускат да излиза някъде. Лекарите казаха, че няма какво повече да се направи за него и му остават от 5 до 9 месеца.
Преди 2 месеца помолих да го пуснат за малко и излязохме. Прекарахме 2 страхотни дни и точно преди да се върнем в болницата той ми каза, че е време да продължа, но без него.
Най-много ме боли от това, че той иска да се разделим. Знам, че го прави за да ми е по-лесно след това, но аз искам да остана с него до края. Не отговаря на смс-ите ми, не ми звъни, не иска да отивам при него.. Затваря се в себе си и не ме допуска.
Скоро разбрах, че съм бременна. Не знам какво да правя..
Нямам възможност да гледам сама дете, не знам дали да му кажа, знам само, че ако го направя ще го натъжа, ще го заболи.. Не искам да го оставям, нямам желание и да продължавам с някой друг.
С него изживях моята приказка, с него е първият ми път, с него съм просто щастлива.. пиша това със сълзи на очи. Бог ме дари с най-прекрасния човек, какъв е смисъла да ми го отнема?!
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Коментари (124)
Изпрати
Безкрайно много се извинявам ако греша,но това ми се вижда като измислица.Причината-човека е на легло от толкова време,а ти успя да забременееш.КАК?От скромните ми медицински познания това е съвсем леко...Невъзможно.
6
0
той ще се прероди в детето....сигурна съм....
2
1
Няма нищо лесно в живота,както няма и нищо,с което даден човек да неможе ида се справи.В тази ситуация аз съветвам момичето колкото и е трудно,колкото и да и е болно за любовта на живота и трябва именно заради тази любов да продължи напред,защото както го казах и по горе няма лесно в живота,но също така няма и много трудно,защото колкото и да е голяма трудноста пред която сме се изправили ако сме достатъчно силни ще се справим с нея.И най-важното никога ама никога не се предавай,защото това е най-слабото място на човека.:)
2
0
Понякога живота си прави лоши шеги с нас ,но според мен това дете е знак пратен ти от Господ и трябва да го приемеш.Детаца са Божи дар!
3
1
Уажсно тъжно...Ако детето би се родило здравичко по-добре си го задръж.Според мен не е случайно,а и щом обичаш приятеля си той винаги ще е до теб живеейки в детето.Не знам,лесно се дава акъл отстрани,но аз наистина смятам че не е случайно...Успех!!!
3
0
Трудна работа...най-добре искай съвет от лекари за това има ли възможност детето да е увредено от баща си.Ако няма проблем роди си го и си го гледай,трудно е да,но няма нищо по-хубаво от новия живот и ако го махнеш цял живот ще плачеш и ще съжаляваш,че не си донесла частица от твоята любов с този мъж на този свят.Ако има проблем с детето тогава нека лекарите ти направят изследвания,да видят плода добре ли е,ако има проблеми колко сериозни са те и единствено в краен случай,ако наистина детето ще е болничко от раждането си тогава вече можеш да мислиш,казвам само да мислиш,защото аз съм твърдо против абортите.Да може и смъртта понякога да е милостива,но в случая детето има право на живот,какъвто и да е той.Кои сме ние та да го осъждаме на смърт,замислете се когато давате съвети за аборти много ви моля.Колкото до приятеля ти,ясно е защо страни,грижа го е за теб и не иска да го гледаш как умира.Колебая се какъв съвет да ти дам,ако му кажеш за детето може да му направиш последните месеци едни от най-хубавите в живота му,знаейки,че ще остави нов живот след себе си,и ще имаш частица от него в това дете.От друга страна,не го познавам като човек,но мисля,че щом го е грижа за теб,не би реагирал лошо на новината.Така или иначе щом му е писано да си ходи,не може да е егоист и да не се радва,че ще остави нов живот.Желая ти искрено успех с решението и ти съчуствам от сърце.
7
0
Всички дават съвети колко е благородно да се роди това дете, но никой не се замисли, че в момента, когато е заченато, бащата е неизлечимо болен и е в болница. Щом лекарите са казали, че му остава малко живот, това значи, че има лошо заболяване. От тук следва, че пие много силни лекарства а може би минава курс на химио и лъче терапия. Като давате мозък да го роди това дете, замисляте ли се дали то ще се роди здраво от всички тези лекарства? Ако историята е истинска, а не е плод на фантазия или както някой по-долу е казал, че не е от сега и е пързалка, най-доброто, което момичето трябва да направи е най-напред да говори с лекуващите лекари на приятеля и и ако е безопасно за детето, тогава да каже на приятеля си. Ако не е, най-добре е да направи аборт без да разгласява на никой и да продължи напред без да съжалява, защото, ако реши да го роди на въпреки, ще си съсипе живота и ще има жив гроб цял живот.Знаете как се отглежда увредено или болно дете!
6
0
Започнала си нещо с този човек, явно го обичаш имай смелостта да завършиш това което си започнала и да задържиш това което остава, защото това е всъщност е всичко което имаш!
3
1
Тази история в абсолютно същия вид я имаше преди 4 месеца във форума на космополитън, за мен лично е пързалка, а вие, хората с големи сърца, плачете пред мониторите като я четете. За справка
1
1
Не ми излезе линка, но можете да копирате заглавието на статията в гуугъл, ще ви излязат всички форуми, в които историята е пусната на 1-ви септември с абсолютно същия текст и "живот от 5 до 9 месеца"
0
2
Мила моя това е дар от бога запази детето и му кажи! Сигурна съм, че ще се зарадва много, а и това е единственото нещо, което може да ти остави след себе си! Запази детето и ще видиш, че постъпваш правилно това е част от теб и него слети в едно... дано да съм ти помогнала успех!
3
0
Рейтинг
3.9
Общо гласували: 66
521
422
317
26
10
Дай твоята оценка:
