Преяждам до степен повръщане - искам това да спре!
АнонименНовак
МОЛЯ ВИ СЕ ПРОЧЕТЕТЕ ГО! ! 
Здравейте! Аз съм момиче на 16 години. Имам сериозен (за мен проблем) И искам съвет от вас. Та, миналата година по това време почнах да попрекалявам с храната и всякакви вкусотийки и качих няколко кила.
После се осъзнах и си върнах старото тегло. Преди близо 6 месеца пак почнах така да прекалявам с храната. Идва седмици в които цяла седмица оставам сама вкъщи тъй като баща ми е в чужбина, а майка много често я пращат на командировки. Когато остана сама ям повече от обичайното, преяждам до такава степен, че ми става лошо и ми се повръща (но никога не съм повърнала).
Така е цяло лято, по цял ден съм вкъщи (понякога сама, понякога с майка), не излизам никъде. Имах много приятели, но спрях да излизам с тях и те вече не ме викат с тях. Първоначално естествено ми се молеха доста, но аз почти винаги им отказвах, та те спряха вече. По цял ден мисля за храна.
Не съм гладна, не ми се яде (уж), но аз продължавам да мисля за храна и се тъпча с каквото ми се падне (сладко, солено, горчиво). Понякога усещам как това нещо не ми се яде но продължавам да го ям. Все едно някой ми казва изяж го изяж го.
Когато мама е вкъщи гледам тайно да се тъпча, защото тя вижда колко много килограми качих и естествено за мое добро ми казва да се ограничавам. И аз мисля така, вече ме е срам да изляза някъде. Когато излязам имам чувството, че все ме гледат и ми се присмиват.
Аз бях слаба и всички ми се възхищаваха. Казваха, че съм красива. Как да кажа точно не знам обаче бях от тези обожавани момичета. Обличам се стилно и т. н. Но сега изгубих самоуверреността си.
Искам да спра да ям но някакси отвътре нещо ме спира и не мога. Моля ви се дайте ми съвети. Какво да направя. Искам всичко това да спре. Искам си увереността искам си приятелите искам всичко да се оправи.
Здравейте! Аз съм момиче на 16 години. Имам сериозен (за мен проблем) И искам съвет от вас. Та, миналата година по това време почнах да попрекалявам с храната и всякакви вкусотийки и качих няколко кила. После се осъзнах и си върнах старото тегло. Преди близо 6 месеца пак почнах така да прекалявам с храната. Идва седмици в които цяла седмица оставам сама вкъщи тъй като баща ми е в чужбина, а майка много често я пращат на командировки. Когато остана сама ям повече от обичайното, преяждам до такава степен, че ми става лошо и ми се повръща (но никога не съм повърнала).
Така е цяло лято, по цял ден съм вкъщи (понякога сама, понякога с майка), не излизам никъде. Имах много приятели, но спрях да излизам с тях и те вече не ме викат с тях. Първоначално естествено ми се молеха доста, но аз почти винаги им отказвах, та те спряха вече. По цял ден мисля за храна.
Не съм гладна, не ми се яде (уж), но аз продължавам да мисля за храна и се тъпча с каквото ми се падне (сладко, солено, горчиво). Понякога усещам как това нещо не ми се яде но продължавам да го ям. Все едно някой ми казва изяж го изяж го.
Когато мама е вкъщи гледам тайно да се тъпча, защото тя вижда колко много килограми качих и естествено за мое добро ми казва да се ограничавам. И аз мисля така, вече ме е срам да изляза някъде. Когато излязам имам чувството, че все ме гледат и ми се присмиват.
Аз бях слаба и всички ми се възхищаваха. Казваха, че съм красива. Как да кажа точно не знам обаче бях от тези обожавани момичета. Обличам се стилно и т. н. Но сега изгубих самоуверреността си.
Искам да спра да ям но някакси отвътре нещо ме спира и не мога. Моля ви се дайте ми съвети. Какво да направя. Искам всичко това да спре. Искам си увереността искам си приятелите искам всичко да се оправи.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Коментари (12)
Изпрати
Намери си приятели.
0
1
Проблема ти не е свъурзан с някаква нужда на организма, а е психологически. Намери си приятели, излизай с тях. Намери си хоби, може да е спорт - за да ти помогне да си върнеш теглото по-бързо, може и да е нещо друго, ако не харесваш спорта. Според мен ти лиспва човешки контакт и от там ЩАСТИЕ в живота - а в такива моменти сме склонни да го търсим в алтернативни, бързодостъпни източници - и така някои хора прекаляват с храната, други с алкохола, трети даже започват да вземат наркотици ... Ако имаш възможността да се видиш с психолог, също те съветвам да го направиш, защото си стигнала до доста изострено положение на проблема според мен.
1
0
Уф и аз така от време на време но се опитвам да контролирам проблема като ям постоянно нещо по леко като храна и пия много вода опитай се в най-добрия случаи да спреш газираните напитки, хляба и пърженото яж примерно кисело мляко и се раздвижвай повече.
0
0
Същата работа съм и аз в момента. Намери си някакво занимание, което да те накара да забравиш за ядене. Не са малко. Филми, сериали, игри, все има нещо, което да ти е интересно.
0
0
Мило момиче, твоят проблем е свързан предимно с психиката. Самотата, липсата на социални контакти още повече задълбочават проблема ти. Вземи се в ръце - намери си занимание и започни сериозно да спортуваш. Спорта не само помага за добрата физика,но и лекува психиката. След време ще усетиш как се пристрастяваш към него. Колкото по-добре изглеждаш, толкова повече ще ти се иска да спортуваш. Сподели с родителите си и ако все пак не успееш да се пребориш, непременно потърси компетентна помощ. Успех!
1
0
Благодаря, ви много! Сега първоначално мисля да споделя проблема си с майка и да се запиша някъде и да започна някакъв спорт.Ако няма промяна в състоянието ми тогава ще се обърна към психолог.
PS: мери това за дневника ми допадна! не бях се сетила. Благодаря :)
PS: мери това за дневника ми допадна! не бях се сетила. Благодаря :)
1
0
Здравей, мило момиче. Твоят проблем е наистина сериозен, но имаш реален шанс да го разрешиш. Според мен ти се чувстваш изоставена от семейството, липсва ти бащиното присъствие и подкрепа, липсва ти и майка ти, а когато е при теб не можеш да споделиш как се чувстваш. Намираш утеха само в храната, но и това усещане е измамно. Това, което ти предложила да опиташ е следното: добре помисли как се чувстваш, изповядвай се на лист, води си дневник за начина, по който се чувстваш. Когато и двамата са вкъщи, поговори с тях, разкажи им за емоциите си, не ги обвинявай, че ги няма вкъщи, помоли ги да ти помогнат. Потърсете заедно помощта напсихолог, който се занимава с хранителни разстройства. Казвам това, защото ако не потърсите професионална помощ, скоро състоянието ти би могло да стане болимия. Ако не откликнат на твоя зов, помоли ги поне за консултации с психолог, пред когото да споделяш за самотота си и другите вълнения, които те тревожат на тази възраст. Пожелавам ти успех. За воденето на дневник ще ти трябва много постоянство, вглеждай се в себе си, в чувствата си, в реакциите си. Бъди силна! Всичко е в твои ръце.
1
1
Според мен този проблем не е за диетолог,до психиката е. Хората ,които имат подобни проблеми водят неспокоен ,изпълнен с стрес живот.Доколкото разбрах не излизаш много навън,явно ядеш защото ти е скучно,без да го осъзнаваш ,което е наистина много често срещано. Моят съвет е да се поразровиш в интернет и да разбереш повече за здравословното хранене и да откриеш от къде идва твоят проблем.Най-лесният начин да направиш това е да гледаш филма "Гладни за промяна" наистина ще ти е от полза. А иначе за здравословно меню базата е : закуска - (знам,че повечето биха предложили овесени ядки,но е научно доказано ,че хората ,които консумират повече белтъчини сутрин ,отслабват повече!)белтъчини (примерно омлет), плод,семена/зърна (въглехидрати-филийка пълнозърнест хляб) ;снак- млечен продукт и плод (примерно йогурт Веда с малко боровинки) ;обяд -зеленчуци ,протеини (месо,сирене) ,зърна (въглехидрат-боб,сладки картофи и подобни) и плод ; снак - млечен продукт и зеленчук ; вечеря - протеини ,зеленчуци ,семена/зърна,като ориз (не прекалявай с тях!) Надявам се да съм помогнала!
0
0
Здравей, бих ти препоръчала да споделиш с майка ти този проблем и да отидете на диетолог. Той ще ти каже какво е добре за теб. Мисля, че там ще те притеглят, ще ти вземат кръв и ще ти препоръчат специална диета, която да спазваш. А също искам и да ти кажа отново да си върнеш приятелите и да излизаш с тях, за да си запълваш свободното време. Надявам се да съм ти помогнала. :)
0
0
Според мен проблемът ти не е с храната, а с психичната нагласа. Колкото повече свободно време имаш, толкова повече се тъпчеш, не мислиш за нищо друго освен за ядене. Това е проблема и ако искаш да го разрешиш намери си някакво друго основно занимание, което да измести постоянното хранене. Запиши се на спорт, посещавай някакви клубове, ангажирай се социално, бъди заета максимално време и в никакъв случай не си носи храна с теб! Ако и това не помогне, потърси лекарска помощ. Не позволявай храната да се превърне в единствения ти начин на живот. Времето е пред теб имаш цел живот да бъдещ щастлива и самоуверена! Успех!
0
0
Рейтинг
4
Общо гласували: 2
51
40
31
20
10
Дай твоята оценка:
