Направо съм съкрушен вече ...

Здравейте . На 23г. съм и живея в Пловдив
От 2 месеца се разделих с последната ми приятелка която странно но за парви път беше по малка от мен с доста години. Разликата ни беше 7 години

Запознах се с нея в едно заведение което тяхните бяха взели , и съответно ме помолиха да им свържа Саунд системите и разни ей такива джунджурии От там трагна цялата работа , и тогава се влюбих в това момиченце (за мен винаги ще си е момиченце) просто ей така . . . от пръв поглед ! Още като я видях и сърцето ми взе да тупти толкова бързо , имах чувството , че направо ще изскочи. Беше лятото на 2011 . . . Нищо не стана през това време в което се виждахме , много пъти и предлагах тогава , но странно защо тя не ми даваше никакъв отговор , даже я беше срам да ми каже нещо . . . След около 2 месеца излизания и събирания спряхме да се чуваме и да се виждаме

Мина се година и тя ме потърси по телефона плачейки . . Е за първи път се почувствах гадно изпитвайки нечия болка . . . Звучеше много кофти по телефона каза ми защо плаче , но няма да споделя От там на сетне започнахме всеки ден да се чуваме по телефона , по скайп си говорихме , стояли сме по часове с телефоните и сме заспивали с тях . . . Бях много щастлив само и единствено защото си говорим по цял ден . . След около месец започнахме да се виждаме. Дойде и коледа и както казват хората , че на Коледа се случват чудеса така и моето чудо се случи, но този път с разликата , че тя ми предложи , а аз на мига се съгласих изобщо не се замислих . .

Прекарахме много хубаво Вечерта на 25 декември. Всичко беше прекрасно в началото: Говорихме си по цял ден и цяла нощ , виждахме се доста често , в седмицата почто всеки ден . . . Мина се време и започнахме да се караме , спорихме за неща които са безмисленни , но си мислех и продължавам да си мисля , че това за една връзка е нормално . . Започнахме да се караме и то не от моя страна , за първи път в живота ми ми викаше не жена а момиче и аз мълчах . . . Много странно се почувствах, но не можех да и повиша тон , защото толкова много я обичах и продължавам да го правя , че и сърце не ми даваше да и викам . . . Тя беше на 16 год. едвам сега влизаше в време на пубертет и знаех, че ще бъде много трудно...

Винаги я разбирах , но тя и така не ме разбра , опитваше се но не можеше За пръв път обичах толкова много човека до себе си , че бих дал всичко за нея ! Последните месец преди да се разделим , адски много се карахме . . . Имах рожден ден , а тя дори вечерта не ми се обади. Стана ми много гадно. Но на другия ден все едно, че нищо не е било. Казваше ми , че много ме обича, че никога няма да ме зареже заради някой друг . . говори ли сме на теми в бъдеще почти всеки път . .

Оказаха се празни приказки . . Последните дни тя ми се обади и ми каза , че иска да се разделим а причината била , че много сме се карали . . е никога не бях плакал за момиче , но този път се разплаках и затворих телефона . . . Беше много по различно от всички момичета с които съм бил . . Направих много опити да ми даде един шанс , за да и докажа, че греши но уви. На 3-я ден тя вече беше с друг човек, който само да вметна е на 30. . Тогава вече чашата преля и направо ми идеше да хвана пътя и да тръгна на някъде. Едвам си стоях на краката, всичко в мен все едно умря изведнъж . . .

А след последния разговор в който и се обадих и исках само да и кажа , че искам поне да си останем приятели тя ми каза следните думи които са цинични "Да ти е. . майк. . . След всичко това и казах , повече да не ме търси на този етап, а да ме потърси тогава когато разбера кой съм какъв съм и за какво съм , и когато тя си даде сметка дали това което казва е така



Вече втори месец ме измъчва всичко, винаги мисля за нея , заспивам вечер с мисълта за нея , събуждам се сутрин и отново мисля за нея , по-някога даже и не спя . . . Знам , че трябва да я забравя , но искам отново да я спечеля . Незнам какво да правя , всеки казва , че времето ще покаже , но на мен времето нищо не показва и нищо не се променя . . . Моля Ви помогнете