Ezine.bg»Споделени Истории»Любовни връзки и истории»Равносметка след побоища и години страх

Равносметка след побоища и години страх

Равносметка след побоища и години страх
Мислех си, че съм превъзмогнала всичките чувства на гняв и обида, докато не попаднах на този сайт и реших да споделя историята си. Оказа се, че затрупвайки се с работа, борба за насъщния, гледане на деца и всякакви оправдания, оставах този тъй важен разговор със себе си. Защо точно на мене, защо всичката тази болка сполетя мене, търсех вината в себе си и не я намирах.

Четейки коментарите на всички ви (за което искрено ви благодаря, че станахте съпричастни и отделихте минутка от времето си да ме подкрепите), най-накрая в повечето от случаите хората намираха своето спокойствие, своята любов, края в повечето случаи беше положителен, и малка част на хора които са се предали.

Зададох си въпроса защо се получава така. Осъзнавам, че тези, които са успели, просто са приели да се обичат, да обичат себе си, за да могат да позволят на любовта да ги споходи. Замислих се как всекидневено си повтарям, че не заслужавам да бъда обичана, че не съм идеалната, че едва ли някой би се влюбил в мен.

Върнах се назад във времето, когато се криех зад леглото в ъгъла на стаята, пищейки безмълвно, от страха, че ще ни пребие, а после плачейки, казвах на мама, че ще се променя, ще стана добро дете, за да не се карат. Пораствайки се влюбих в мъж по-голям от мене, търсейки подсъзнателно така липсващата ми бащина любов, която по познатия модел се превърна във филма от детсвото ми.

Започнах да вярвам, че това е животът, това виждах от малка до съзряването ми като жена. А най-страшното от всичко е, че днес осъзнавам, че сама съм виновна - човека който избрах, беше моето огледало, на вътрешния ми свят, свят пронизан от страх, и нужда да бъда обичана, но с ясното съзнание, че не го заслужавам.

Такъв е и животът ми днес, самота, огледало на моя вътрешен страх да не остана сама. Не е ли смешно, бягайки от това, от което най-много ни е страх, то с пълна сила ни преследва, и е точно пред очите ни, сякаш всекидневно, да ни напомня какво трябва да променим.

Днес си давам сметка, че ако тръгна със същите убеждения, че някой ще ме нарани, ще ме изостави или няма да ме обича безусловно, то това наистина ще ми се случи, защото смятам, че това наистина е така.

Затова днес 9.9.2013 г. аз в пълното си съзнание и честност пред себе си обещавам, да се обичам безусловно, да бъда такава каквато съм, да правя това което обичам, да се чувствам пълноценна и в разбирателство със себе си, да простя на себе си, че позволих да бъда наранена, както и на всички в живота ми, които бяха моите уроци.
ОБИЧАМ СЕ !
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Коментари (8)

Изпрати
F
F
16.09.2013 23:05
УСПЕХ!
0
0
...
...
14.09.2013 15:46
Най-правилния избор! При мен проработи!Обичам се и заслужавам да бъда обичана!Желая ти успех!
0
0
Таня
Таня
12.09.2013 17:12
Повече от 10 години се уча да се обичам. Направих доста неща за себе си. Вече виждам, че и хората около мен започнаха да ме уважават достатъчно.
1
0
Разум
Разум
11.09.2013 19:23
Преживяла съм го. Всеки има съдба. Сега съм по-щастлива от всякога. Имам Човек до себе си, който ме разбира и обича. Вярвай и твоето щастие е наблизо. Това, което си изтърпяла е път към прекрасните дни, които те очакват.
0
0
:)
:)
10.09.2013 20:19
Разплаках се, докато четях историята Ви. Аз все още не мога да си простя, че позволих да бъда унижавана, мачкана, удряна и пренебрегвана, от страх да не остана сама. Бъдете щестлива с новото си Аз. :)
1
0
music_muse
music_muse
10.09.2013 20:07
Много се радвам за теб! Дано Бог те благослови!
0
0
Sapernicata !!!
Sapernicata !!!
10.09.2013 19:49
Това което сами си причиняваме , никой друг не може ! Малко повече здрав разум и перспектива в бъдеще ! И без да си навираш носа в нечий чужд живот !
1
0
деси
деси
09.09.2013 22:10
късмет,мила
0
0

Рейтинг

4.5
Общо гласували: 6
53
43
30
20
10
Дай твоята оценка: