Приятелят ми иска бебе, но аз не съм готова

Приятелят ми иска бебе, но аз не съм готова
Аз съм момиче на 19 год. от София. и имам връзка с приятеля ми от 3 години. Той е на 26 и е доказал безкористтната си обич към мен не веднъж. Даже наскоро осъзнах че в него откривам и бащината закрила, която ми е липсвала (аз не познавам биологичният си баща, а доскоро живеех този с когото отраснах).

Едва изтърпях да стана пълнолетна и избягах от родителите си, които се държаха мн. лошо и унизително с мен, а и по всякакъв начин спираха връзката ми с него. На Никулден вече живеехме при родителите му, а наскоро те ни купиха страхотен 2 стаен апартамент, които ремонтираме, тъй като родителите му видяха, че връзката ни наистина е сериозна, а не някоя детинщина, имайки напредвид мойте години.

Аз съм адски щастлива и не мога да се нарадвам на новият си спокоен живот! ! В последно време обаче приятелят ми ми говори за създаване на семейство и то от трима! ! ! Иска да правим любов без да се пазим и аз го разбирам все пак всеки иска това, аз също много и напоследък се улавям ,че мисля за това постоянно.

Но малко се тревожа как ще го приемат всички, ако стане наистина, дали ще се справим (финансово не сме зле, неговите родители са напълно зад нас, въпреки че моите не ме и поглеждат вече ) Аз вътрешно наистина го искам и се чувствам доста по зряла от връстниците си, не обичам дискотеките и купоните.

Нагледах им се (а и нямам мн. време тъй като работя вече ) и след трудният живот, който имах, съм отговорна (отгледах второто си братче така че съм на ти" с детските работи ) Но все пак искам съвет : как да постъпя?

Ако му кажа, че искам да изчакам, че ме е страх, че ще ме разбере погрешно понеже е мн. чуствителен на тази тема. а след като ми го каза директно, мн. го иска (все пак сме си първите и той мн държи на мен )

Дайте ми обективен и искрен съвет! ! ! благодаря :


[Още подобни истории тук]

Рейтинг

4.3
Общо 3 гласували
5 1
4 2
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари (14)

 mariq
mariq
04.10.2013 10:59
Скачай и не му мисли, щом ти харесва животът с този човек. На 19 години не си малка за семейство. Жена ми беше на 17 години, когато се взехме и вече над 30 години сме заедно. Взехме се, после учихме, деца гледахме, а сега сме вече баба и дядо. Не му мисли, време ти е за семейство.
0
0
щастлива и бременна
щастлива и бременна
01.10.2013 09:42
Привет мила. Нормално е да се терзаеш за тези неща. аз съм почти на 30 години, бременна съм и понякога все още се притеснявам. Все се чудя дали ще се справя, защото съм наясно, че една малка грешка и мога да съсипя живота на малкия човек. Всички мои приятели казват че щом осъзнавам това- значи съм готова и няма какво да му мисля.
Моят съвет е да не се бавиш. Няма да си вечно млада, а с годините се увеличават всякакви рискове от вродени аномалии при бременност. Стойностните неща в живота не са купоните и дискотеките (поне според мен). Стойност има семейството, любовта, грижата, споделянето. Едно малко човече може да ти даде всичко това.
Все пак подреди приоритетите си, поговори с приятеля си. Разберете се в крайна сметка, ако смятате че вече сте едно семейство говорете смело за бъдещето си. Помислете дали искате само едно детенце, или повече. Ако става въпрос само за едничко- може и да се позабавите малко, но ако искате повечко дечица може би наистина е време да се заемете с тази задача. И не се плаши, бебетата не винаги идват от първия път. Аз въпреки страховете си чакам моя син вече 6-7 години. Нищо не пречи да опитате, България има нужда от повече дечица по детските площадки. Успех, и не се плаши. И аз разчитам изцяло на свекъра и свекървата за всички финансово въпроси (жалко, но факт). Старая се да пестя и сама да купувам някои неща за бебо, и успях доста да събера от близки и познати с вече поотраснали дечица. Начини за справяне с финансите има, а радостта от очакването на малкия човек е несъизмерима с нищо друго. Смело напред.
0
0
27г мъж
27г мъж
20.09.2013 11:03
Моят съвет е да отстояваш своите желания, а не да приемаш чужди наредби. Нормално е като всяка жена да носиш в себе си мисията да станеш майка и да имаш такива пориви, но ако това не е съкровеното ти желание нещата няма да се получат. Слушай своя вътрешен глас, следвай своя собствен план, мечта за развитие. Ти си силно момиче, не е лесно да се отделиш от родителите си още като дете на 18г. Имаш достатъчно отговорност и характер да решаваш за себе си. Ако проблемът е в разминаването на мненията с приятелят ти, има си достатъчно тактичен начин да му обясниш без да го губиш - все пак си жена трябва да имаш чувство за чар и финес. Ако бях аз на 19г нямаше и да се замислям за дете, но човек се лъже, докато е млад.
0
0
Svetleto
Svetleto
19.09.2013 14:03
Всеки може да ти даде съвет от неговата гледна точка, какво е преживял, или защо той е направил така.Аз още нямам деца, но повечето от съученичкте ми родиха на по 18-20 години.Еднствения въпрос който трябва да си зададеш преди да имаш дете от някой е - ако този човек го няма на кого мога да разчитам, защото когато си сам с дете много хора ще ти обърнат гръб и ще ти кажат да се оправяш сама.Звучи грубо, но много хора се събуждат в един прекрасен слънчев ден на 30 години без трудов стаж с 2 деца.
0
0
СисиАнна
СисиАнна
17.09.2013 20:22
някога жените са раждали на 20 и са се справяли така и ти ще можеш но просто си уплашена не се чувстваш готова на такава отговорност едно е твое собствено дете друго е по малкия ти брат но ти няма да бъдеш сама човекът който е до теб ще ти помага
0
0
313
313
17.09.2013 13:47
Според мен на 19 години си още млада за дете. Да, може да сте финансово обезпечени, може да имате свой дом, мъж до себе си, но Вие сте на 19 години. Изчакайте още малко, поживейте си ( в рамките на нормалното), а после мислете за деца. Не бързайте за никъде, защото след това най-хубавите Ви години няма да се върнат. Не казвам, че да имаш дете е нещо ужасно, но се изисква много отговорност, жертви, пренебрегваш себе си в името на детето си. Просто изчакайте да пораснете още малко и всичко ще се нареди от самосебе си.
0
0
Лили
Лили
17.09.2013 11:06
Мило момиче! Аз съм с моя приятел от 7 години (в момента съм на 23г.) и много се обичаме и разбираме. Живеем отделно в наш апартамент от 2 години. И въпреки това смятам, че ми е още рано за дете, нищо че съм завършила тази година университета (сега записах магистратура) и работя по специалността. Искам първо да си поживеем, да попътуваме, да поработим, да натрупаме опит и тогава вече, живот и здраве, да си направим детенце.
Моят съвет към теб е да поизчакаш поне още малко.Нанесете се в новия апартамент и поживейте малко отделно от другите. Повярвай ми, едно е да живееш с някой при родителите му, а друго - да сте си само двамата. Тогава вече ще видиш, дали наистина се разбирате с твоето момче и ще разбереш за себе си, дали ти е време за детенце.
Пожелавам ти успех, каквото и да решиш! :)
0
1