Продължава да ме наранява, но не мога да се откажа от него

Продължава да ме наранява, но не мога да се откажа от него
Нали любовта, говоря за истинската любов, е вечна, винаги и завинаги? Обичаме се, истински. Но той си тръгна. . . Връзката ни беше дълга 3 години, беше връзка от разстояние. Виждахме се няколко пъти в годината, всяка вечер се чувахме, бяхме си единствени. Беше трудно, но в моментите в които бяхме заедно, бяхме най-щастливите хора на света.

Дойде моментът, в който щяхме да заживеем заедно, но по това време имахме проблеми и много се карахме. Той каза, че караниците ни са му в повече и че се чувства зле и ме остави. Замина без мен. Нарани ме и не го осъзнава. Потърсих го първа, казахме си, че се обичаме, каза, че повече няма да ме изостави. И след няколко дена го направи.

Родителите му го накараха да избира между мен и това да си хване багажа и да се махне от тях. Той ме остави, отново. И ме обича още. Какво да направя. Не мога, не искам да се откажа.

Продължава да ме наранява, но не мога да се откажа от истинската любов. А боли ужасно много, болката е задушаваща, непосилна за превъзмогване. Ще се върне ли при мен някой ден? [Още подобни истории тук]
4.3
Общо 4 гласували
5 2
4 1
3 1
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари (8)

Изпрати
Нина
Нина
07.12.2015 08:28
Започни едно - мъжът обича ли те няма да има нещо,което да го спре да е с теб.Това не е връзка.Намери си момче от твоя град и гладете. Успех !!! :)
1
0
Годжи
Годжи
16.01.2014 19:12
Момиче наистина искам да ти помогна със съвет , ама като от силния пол няма да ти помогна мн. пък това че той не е мъж (да нарани теб) може само него да го ядосва
0
0
2434
2434
21.09.2013 11:46
Естествено, че не те обича, на думи всеки може да ти предложи света, но на действия всичко ти става ясно. Опичай си акъла.
1
0
Без Име
Без Име
21.09.2013 11:00
Прочетох внимателно както споделеното от теб, така и коментарите. Незнам дали ще се вслушаш и ще обмислиш това, което ще ти напиша, но поне е истинско и е за добро.
Така ... като за начало искам да споделя, че аз съм преживял абсолютно същото като теб, че даже и по-лошо. Даже в първия момент просто на шега ми мина през ума "Това да не е моето момиче ... моята история...". Излишно е да повтарям казаното от теб, но все пак ще се спа на няколко много важни неща - "Връзката ни беше 3 години; връзката ни беше от разстояние; Виждахме се много рядко - няколко пъти в годината; Всяка вечер се чувахме, че даже и посред нощ; Когато се видехме и двамата бяхме най-щастливите, въпреки, че виждането ни беше доста трудно. - Това не е твоята, а моята част от миналото, но просто то ни съвпада."
Един ден най-неочаквано тя просто реши връзката ни да приключи, въпреки че я болеше страшно много и ме обичаше страшно много. Колко ли не се опитвах да оправя нещата, постоянно я търсех и мислех дали нещо немога да направя за да се съберем. Години наред след раздялата ни не е имало ден в който да не мисля за нея, по стотици пъти на ден и да я обичам, въпреки че тя отдавна реши да си тръгне от мен - ЗАВИНАГИ! Тази болка не изчезва нито с разстоянието нито с времето. Винаги ще ме боли че изгубих това момиче!

Сега ето го и съвета ми към теб. Ако не искаш да живееш сама в свят пълен с илюзии, които сама си създаваш - че ще се върне при теб, че всичко ще е както преди, тогава просто те съветвам да продължиш напред. Колкото и трудно да е, колкото и да те боли за него, за всички хубави моменти които сте имали заено. Запази ги в себе си, НО ПРОДЪЛЖИ НАПРЕД. Ще си спестиш много болки и страдания, много самоизмъчване. Едно ще ти кажа - ако наистина е писано с този човек да бъдете заедно и щастливи, то непременно ще се случи. Продължиш ли напред можеш да намериш ново щастие, нова обич.
Пожелавам ти успех!
2
0
Angelo
Angelo
20.09.2013 17:17
Това, което ще ти напиша знам, че няма да ти хареса. То е мой личен опит и можеш спокойно да не се вслушаш в него. От друга страна е възможно да ти помогне. За това:
Запитай се защо твоите страхове и слабост, не ти пречат. Според мен, защото ти обичаш истински... Тогава, как мислиш, защо на него му пречат?
Аз преживях нещо подобно. Разбрах, че не можеш да предизвикаш по-голяма любов, нито да промениш човека в по-смел. Това си зависи само от него. Щом не успява да се пребори със страховете си, означава, че не му достига любов. Може някой ден да се влюби истински и тогава, естествено ще стане смел в постъпките си, но това не може да бъде предизвикано или извоювано от теб. Напротив, сега, колкото повече ти му показваш, любовта си, толкова повече той ще бяга. Опитай се да оставиш нещата да се случват от само себе си. Имай търпение и изчакай, без да правиш или показваш нищо повече. Напълно възможно е тогава ролите ви да се разменят и той да предприеме действия да бъде с теб. Въпреки, че има опасност това да е само от нараненото му его и отново да не достига любов. Не знам. Просто се запитай струва ли си. Най-вероятно ще срещнеш човек, с когото чувствата ще са взаимни и няма да се чувстваш наранявана. Имам усещането, че хората, които нараняват, трудно се променят, да не кажа, че не се...
2
0
Elena
Elena
20.09.2013 16:18
Благодаря за съвета.А на въпроса защо чакам...Защото го обичам, защото въпреки всичко той е невероятен човек и винаги се е грижил за мен,защото знам,че ме обича,просто допусна страховете и слабостта да му повлияят.С него бях истински щастлива. И най-важното-защото съм сигурна, че искам с него да изживея дните си.
1
0
Росица Стоянова
А защо ти трябва да чакаш да му скимне да се върне при теб?
1
0