Бременна съм, а с него вече не сме заедно

Бременна съм, а с него вече не сме заедно
Здравейте, пиша Ви с надеждата да ми дадете съвет, защото наистина не зная какво да правя. Аз съм момиче на 19 години, тази година бях абитуриентка, но по стечение на обстоятелствата отложих кандидатстването си за следващата година. Преди известно време открих, че съм влюбена в един мой приятел, който живее с приятелката си от 2 години.

Мислех, че е просто някакво детско увлечение, но когато разбрах, че и той е влюбен в мен, моите чувства започнаха да се задълбочават. Започнахме да се виждаме само двамата, да излизаме. . Осъзнах, че го обичам и от една страна бях много щастлива като виждах, че той също много ме обича, а от друга бях нещастна заради това, че лъже приятелката си, че аз съм Другата жена.

Никога не заговорихме за общо бъдеще или за възможността да остави приятелката си заради мен, но аз и така бях доволна на тези откраднати мигове. Моля Ви, не ме съдете за това. Много пъти съм си заповядвала да спра да се виждам с него, защото наранявам и себе си, и приятелката му също. Но просто не можех. Обичам го.

Случи се обаче така, че преди известно време се скарахме, аз се бях ядосала много и му казах повече да не ме търси. Видях колко му стана гадно, цяла вечер седеше със забит поглед в една точка. . абе общо взето се сдуха. А не е такъв по принцип. Не показва чувствата си. Само че е инат, а също и аз. Когато на следващия ден се замислих и осъзнах, че донякъде не съм била права, ме заболя от това, което му бях казала.

Но съм си инат и не можех да си призная грешката. Той също е инат и макар, че виждах колко му е гадно, също не се опита да говори с мен. Продължихме да се виждаме в общата ни компания и да си разменяме по някоя и друга дума - все пак не можехме така изведнъж пред всички да спрем да си говорим и да се избягваме - другите щяха да забележат, че има нещо, но явно ината застана между нас и така и не поговорихме и не се сдобрихме.

Усетих, че става нещо странно със тялото ми - прекалено голяма сънливост ме беше налегнала, боляха ме яйчниците, нямах никакъв апетит, но не обърнах внимание. Когато обаче ми закъсня с 3 дни направо се побърках. Направих си тест и ИЗНЕНАДА ! ! ! Теста се оказа положителен! Изпаднах в ужас.

Докато бях с него, пиех Новинет, контрацептиви, и не очаквах нищо такова - мислех, че се предпазвам, но явно не. Сега незная какво да правя. Ако му кажа се страхувам, че ще ме обвини, че съм го направила нарочно, за да го задържа и ще стовари цялата вина върху мен, въпреки че не е такъв човек, но имам такова усещане.

Мислех и над възможността да не му казвам нищо, а да направя аборт, но ако разбере може да се ядоса, че не съм му казала. . . наистина незная какво да правя. Моля Ви, дайте ми някакъв съвет! [Още подобни истории тук]
4
Общо 4 гласували
5 2
4 0
3 2
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари (27)

Изпрати
бж
бж
22.11.2015 16:16
Роди го и да видим ако доиде да пита доиде ако не не детето виновно ли е че то си глупава
0
1
Amy
Amy
22.07.2015 19:17
Трябва да му кажеш! Той има право да знае! Може да се ядоса първоначално,но ще му мине рано или късно. И според мен не прави аборт. Рано или късно ще съжаляваш! По-добре да го гледаш с помощта на родителите си,от колкото да мислиш цял живот как е можело да изглежда детето ти.
6
0
Томова
Томова
19.07.2015 17:56
Детето е обща отговоност и двамата заедно трябва да решите съдбата му.
5
2
Милена
Милена
05.10.2014 11:45
Нищо лошо не ти се е случило - какво по-хубаво от това да чакаш бебе? Ако родителите ти те подкрепят - не се колебай да родиш това дете. Ще срещнеш и други мъже. И запомни от мен - когато един мъж обича една жена, той обича и децата й. Горе главата моето момиче! Светът не свършва с един мъж!
11
7
м
м
10.06.2015 18:50
Хубаво нещо е реалността!
2
2
йгътхйдд
йгътхйдд
21.06.2014 14:08
Задръж си детето,това е опасно,после може да не мобеш да имаш деца,това е най-хубавото нещо на света,не прави грешката да го махаш и му кажи .
7
5
Ани
Ани
03.01.2014 12:13
Най-добре направи аборт. Още ти е рано за деца, имаш тепърва да учиш, да работиш и да създадеш семейство. Не си готова нито финансово, нито емоционално да станеш майка. Ако родиш това дете, то повече ще ти тежи и ще ти пречи да се развиваш, отколкото ще те радва. Кажи на бащата, за да не ти е съвестно, но не му позволявай да повлияе на решението ти, каквото и да е то.
10
16
k.n
k.n
02.12.2013 21:24
Не прибързвай с решението да правиш аборт.Обсъдете го двамата това засяга колкото теб толкова и него.Абортът е нещо,за което може да съжаляваш цял живот.
13
1