Ezine.bg»Споделени Истории»Бременност»Бременна съм, а с него вече не сме заедно

Бременна съм, а с него вече не сме заедно

Бременна съм, а с него вече не сме заедно
Здравейте, пиша Ви с надеждата да ми дадете съвет, защото наистина не зная какво да правя. Аз съм момиче на 19 години, тази година бях абитуриентка, но по стечение на обстоятелствата отложих кандидатстването си за следващата година. Преди известно време открих, че съм влюбена в един мой приятел, който живее с приятелката си от 2 години.

Мислех, че е просто някакво детско увлечение, но когато разбрах, че и той е влюбен в мен, моите чувства започнаха да се задълбочават. Започнахме да се виждаме само двамата, да излизаме. . Осъзнах, че го обичам и от една страна бях много щастлива като виждах, че той също много ме обича, а от друга бях нещастна заради това, че лъже приятелката си, че аз съм Другата жена.

Никога не заговорихме за общо бъдеще или за възможността да остави приятелката си заради мен, но аз и така бях доволна на тези откраднати мигове. Моля Ви, не ме съдете за това. Много пъти съм си заповядвала да спра да се виждам с него, защото наранявам и себе си, и приятелката му също. Но просто не можех. Обичам го.

Случи се обаче така, че преди известно време се скарахме, аз се бях ядосала много и му казах повече да не ме търси. Видях колко му стана гадно, цяла вечер седеше със забит поглед в една точка. . абе общо взето се сдуха. А не е такъв по принцип. Не показва чувствата си. Само че е инат, а също и аз. Когато на следващия ден се замислих и осъзнах, че донякъде не съм била права, ме заболя от това, което му бях казала.

Но съм си инат и не можех да си призная грешката. Той също е инат и макар, че виждах колко му е гадно, също не се опита да говори с мен. Продължихме да се виждаме в общата ни компания и да си разменяме по някоя и друга дума - все пак не можехме така изведнъж пред всички да спрем да си говорим и да се избягваме - другите щяха да забележат, че има нещо, но явно ината застана между нас и така и не поговорихме и не се сдобрихме.

Усетих, че става нещо странно със тялото ми - прекалено голяма сънливост ме беше налегнала, боляха ме яйчниците, нямах никакъв апетит, но не обърнах внимание. Когато обаче ми закъсня с 3 дни направо се побърках. Направих си тест и ИЗНЕНАДА ! ! ! Теста се оказа положителен! Изпаднах в ужас.

Докато бях с него, пиех Новинет, контрацептиви, и не очаквах нищо такова - мислех, че се предпазвам, но явно не. Сега незная какво да правя. Ако му кажа се страхувам, че ще ме обвини, че съм го направила нарочно, за да го задържа и ще стовари цялата вина върху мен, въпреки че не е такъв човек, но имам такова усещане.

Мислех и над възможността да не му казвам нищо, а да направя аборт, но ако разбере може да се ядоса, че не съм му казала. . . наистина незная какво да правя. Моля Ви, дайте ми някакъв съвет!
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Коментари (27)

Изпрати
....
....
24.09.2013 15:42
Момиче,едно ще ти кажа със сигурност - недей да правиш аборт! Направих тази грешка преди и това ме измъчва всеки Божи ден.За щастие, Бог беше милостив към мен и ми даде отново шанса да бъда майка, да ми е живо и здраво детенцето, което имам сега.Щом казваш, че го обичаш и той теб, поговорете си, разберете се в чувствата си и си отгледайте детенцето. Ще видиш, че това е най-голямото щастие, което можеш да изпиташ и никога, нито за миг няма да съжаляваш, че си го родила. Повярвай ми! Каквото било-било! Направили сте грешка (спрямо приятелката му), но оттук нататък имате шанса да постъпвате правилно. Кажи му възможно най-скоро! Успех ти желая. Ще се радвам да разбера какво сте решили :)
6
0
Desislava
Desislava
24.09.2013 13:27
Кажи му
2
0
...
...
23.09.2013 01:40
Ти най - добре първо порастни! Можеш да криеш връзката си с него и да нараняваш приятелката му, защото го ОБИЧАШ, а нямаш смелост да му кажеш, че си бременна!? Естествено, че трябва да му кажеш и да вземете решение двамата заедно, все пак не си само ти виновна. Най - накрая поемете отговорност за действията си!! И ако наистина го обичаш няма да си такъв инат, аз също съм инат, но когато обичам се примирявам с ината си!
1
0
Анджелина
Анджелина
23.09.2013 01:08
Кажи му и сама вземи решение!Има право да знае ,но само това.Няма смисъл да те съдят ти сама се измъчваш достатъчно,убедена съм.Факта ,че има приятелка и е бил с теб не говори да става за добър мъж,камоли баща.
0
0
bebo
bebo
22.09.2013 20:50
Момиче , самият факт че си има приятелка и ти си знаела, но въпреки това си била с него..извинявай , но не знам що за човек трябва да си. Да найстина и твоята не е лесна , но нямаще ли за теб друг мъж? Как ще се почувстваш ти , ако твоят приятел си има друга ?!?
0
0
Милена
Милена
22.09.2013 12:50
Първо искам да ви поправя - половината нападнахте въпросния мъж, а в действителност той не е лош човек - уважава ме, изслушва ме, помага ми когато имам нужда, и най-важното е има чувства към мен. Сега отново сме заедно, сдобрихме се. Няма как да пренебрегна факта, че той пръв ме потърси, а както вече казах е огромен инат и не очаквах изобщо да го направи, а и аз бях тази, която сложих край на връзката ни. Когато дойде при мен след сдобряването ни просто легна, прегърна ме силно и обсипа лицето ми с целувки, а след това си останахме прегърнати и гледахме телевизия - с него не е просто с*кс. Много съм щастлива с него и го обичам страшно много. На няколко пъти бях на косъм да му кажа, че съм бременна, но нещо все ме спира. Не мога да събера смелост - страхувам се от реакцията му. Вярно е, че не съм готова да бъда майка и се замислям всъщност искам ли да го раждам, но също така се страхувам и да направя аборт. Не съм сигурна. А колкото до него - макар да клоня към аборт знам, че ако той предложи същото това ще ме нарани. И аз незная какво да правя и най-вече как да му го кажа.
0
0
Desislava
Desislava
21.09.2013 23:25
Знам, че това да си бременна е нещо голямо и значимо и ти се иска да му кажеш, но ти го познаваш и можеш да прецениш реакцията му. Но аз на твое място не бих му казала и бих направила аборт. Нещата между вас ми се струват обречени. Той е мамил приятелката си с теб. Вас в настоящият момент нищо не ви свързва.Дори и да я зареже и да се съберете ти кога ще бъдеш спокойна, че не лъже теб с друга?! Не, че в живота има нещо сигурно, но поне да не залагаме на очевидно губещи карти... От друга страна на 19 си доста млада да станеш майка. Току-що си завършила, едва ли имаш финансовата възможност за отглеждането на бебе. Дори и да имаш какво? Ще си поделите детската стая ли? Редно е да имаш дете след като си намерила човек, които да те уважава и да може да поеме отговорност за теб и за детето и най-малкото да ви издържа, а не да легнете (ти и бебето) на ръцете на родителите ти.Но все пак всеки е индивидуален и може това дете да осмисли живота ти. Ние тук колкото и съвети, и мнения да даваме избора е само твой. Успех ти желая от все сърце!
0
3
Кокиче
Кокиче
21.09.2013 22:01
Твоята история толкова ми напомни на моето минало, че няма как да подмина и да не добавя коментар. Аз също забременях на 19, не бяхме в особено добри отношения с бащата на детето, но му казах. Трябвах му 4 месеца да реши дали иска да живее с мен и детето, аз твърдо бях решила да го задържа. В крайна сметка живяхме заедно 10 години, бяхме щастливи. После той си намери друга жена, мен ме остави и се ожени за нея, но никога не се отказа от сина ни. Моята история обаче не свършва до тук. Когато станах на 27 цикъла ми започна да закъснява, да не идва с месеци, наложи се на няколко пъти да ми го предизвикват с инжекции и в крайна сметка се оказа, че повече деца не мога да имам. Не мога да си представя как щях да преживея, ако тогава бях направила аборт. Мисълта ми е, че дори и сега да решиш да махнеш бебето, дори и процедурата да е успешна, никога не знаеш какво ще се случи след 5 или 10 години. Живей сега! Ако чувстваш, че е правилно да родиш- направи го, ако сметнеш, че не искаш това дете- направи аборт. Но със сигурност трябва да кажеш на бащата на детето, отговорността и решението трябва да е взаимна. Успех!
1
0
анонмно
анонмно
21.09.2013 20:49
Съвета е да му кажеш,най-малкото длъжна си.Децата ги правят двама мила.Седнете и си поговорете сериозно,едно дете е голяма отговорност,ти си само на 19г.Той на колко е?
Можеш да си замълчиш или да говорите и да вземете решение за аборт.Но трябва да знаеш,че има вероятност при усложнение никога да не станеш майка.
Да родиш и да отгледаш детето си като самотна майка,според мен невъзможно,освен ако нямаш подкрепата на родителите си.
Или двамата да се стегнете и ако както казваш се обичате да създадете дом на това дете,то не носи вина за грешките на родителите си.
Всяка възможност има своите плюсове и минуси,съвета ми е да изберете най добрата и за двамата.
Пожелавам ти успех и дано успееш да вземеш най-правилното решение.
0
0
sv
sv
21.09.2013 20:15
Ще те посъветвам преди да решиш каквото и да било, да се посъветваш с гинеколог, дали изобщо можеш да задържиш плода, при положение, че си забременяла докато си пиела противозачатъчни. Успех.
1
0

Рейтинг

4
Общо гласували: 4
52
40
32
20
10
Дай твоята оценка: