Друга забременя от него

stoikastoikaНовак
Друга забременя от него
Здравейте! Дълго се колебах, дали да споделя своята история. В крайна сметка реших да я напиша и дано малко по-срамежливите и страхливите си вземат поука от моята история. Ето я и нея.

Влюбих се на 13 години. Бях дете, което за първи път изпитваше истински чувства. Любовта ми към въпросното момче беше споделена, но имаше един голям проблем. Той ходеше с най-добрата ми приятелка. И това беше причината да го отбягвам първоначално. След около половин година той замина да учи в друг град и рядко се прибираше.

Разбира се аз и той бях ме много притеснителни. След време се появи ревност от моя страна. Реших да изпитам чувствата му, като се направих, че си имам приятел. Той разбира се реагира остро и реши да ми го върне. И така проблемите в нашата връзка започнаха. Разделих ме се без много шум и премълчах ме истината един от друг.

След около година, той започна да се държи странно. Обличаше се нетипично за него, общуваше със странни хора. В крайна сметка разбрах, че се е опитал да стане по-отворен, по-отпуснат, но разбира се не се получи. Но през това време спря да идва в магазина в който работех. Отказах се вече да се боря, след 2 неуспешни опита да говоря с него, реших, че ме мрази.

След половин година, той отново започна да идва в магазина. Правеше интересни неща, опитваше се да спечели вниманието ми, без да ми говори. Бях на 7-то небе от щастие, но не можах да повярвам, че той отново се интересува от мен. През тази 1 година станах ме много близки с майка му и половината от роднините му. Те знаеха за нас и нашите чувства, но се надяваха нещата да се оправят.

Когато нещата тръгнаха да се оправят и почти се бях ме сдобрили, той се оказа женен и с дете. Просто в работата, където работеше една опитна девойка го примамила и напила и той разбира се направил работата. Родителите му бяха в шок, аз също. Хората незнаеха, как да се държат с мен.

Аз гледах да ги избягвам, както мога. Но те правеха всичко възможно, за да се чувствам, както част от тяхното семейство. Това ми се отрази много зле. Сънувах го всяка нощ, за това реших да заспивам възможно най-късно, за да се преуморя и да не го сънувам.

Моля ви, дай те ми съвет, какво да направя. Как да отдръпна родителите му от мен, без да ги наранявам? Как да го забравя, като той живее на 10 минути път от мен ?
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Коментари (29)

Изпрати
Магдалена Кушлева
Магдалена Кушлева
24.12.2013 07:51
Любовта трябва да се изживее,ако наистина не обича жена си ще доиде ден когато ще е до теб,стига да вярваш и да умееш да чакаш,иначе цял живот ще съжаляваш за тази не иживяна любов.
0
2
Говноеж
Говноеж
01.12.2013 21:41
Недей рева, дете.Ще си намериш някой. Магарета, колкото искаш.
10
0
асен
асен
04.10.2014 07:10
Прав си
0
0
stoika
stoika
30.09.2013 12:09
Много ви благодаря за съветите и окуражителните думи!
0
0
Анонимен
Анонимен
22.02.2014 23:27
Обичаш ли го - бори се за него, иначе ще съжаляваш цял живот
0
1
нина
нина
30.09.2013 10:32
Историята ти е близка до моята младежка любов,с тази разлика,че мен родителите му не ме изкаха заради основното ми образование и ниска квалификация.Точно както и при теб,той се ожени за друга и има две прекрасни близначета,а аз страдах с години,но живота с течение на времето ме запозна с бащата на детето ми и проблемите ми вече бяха от друго естество.Последва нова раздяла и реших ,че по добре сама от колкото зле придружена.Минаха общо 10 години от раздялата ми с младежката ми любов,когато съдбата ни събра отново,случайно в заведението в което работеше като готвач.Приятелката ми го забеляза да се мота зад бара и когато подледите ни се засякоха усетих онова неописуемо чувство в стомаха.Той седна при нас и с нескрита радост ме разпитваше за живота ми а когато разбра,че съм свободна ме помоли да му дам номера си и да се видим отново.Разбира се бях на седмото небе,все пак той бе голямата ми любов.Виждахме се всеки ден,беше най-нежният,най-милият мъж в света.Разказа ми за семейството си,боготвореше децата си,но със съпругата си били просто приятели,била чудесна майка,перфектна домакиня,но го нямало другото......никакъв секс!Така срещите ни продължиха няколко месеца,до Великден,когато в полунощ телефонът му звънна и дечицата му го попитаха няма ли да се прибере а той им отговори,че има много работа и сигурно ще се върне сутринта.Заболя ме сърцето,поставих се на мястото на съпругата и децата му и се разплаках,не исках заради мен те да страдат и му казах да се прибира и да не ми се обажда повече и той ме разбра.Взехме си сбогом,а сължите ни течаха и на двамата.След време,от наши общи познати разбрах,че е заминал да работи в чужбина.Прибирал се само за нова година и до сега се питам дали постъпих правилно като го отблъснах!Така че,моето мнение е,ако се обичате-вземете се!
2
0
даниела
даниела
29.09.2013 17:10
Неразбрах.Още ли искащ да бъдещ с този мъж?И ако имащ това желание,това независи само от теб.Ако тоѝ няма желание да е с теб.Както независи от теб дали роднините му ще общуват с теб.Единственният вариант да ги одалечищ от себе си е като ги нагробищ.А ако нежелаещ да ги нагробяващ.Кажи им право в очите,защо нежелаещ да контактуващ с тях.И да не те занимават с техния живот,че потози начин ти неможещ да продължищ собствения си.Тоѝ има дете.Ти сигорно също желаещ да имащ дете и съпруг.А щом тоѝ е с нея а не стеб,значи тоѝ не е мъжа.Има маже,които си гледат децата(пак от такива грещки и нежелаят да са с маиките им)и живеят с жената която обичат.
1
0
stoika
stoika
29.09.2013 15:31
И заради детето и защото живее с майката на детето.За съжаление,тя се опитва да го командва и той я слуша.Явно заради детето той е с нея и в това е основният проблем...
0
0
Мария
Мария
29.09.2013 11:27
Аз не виждам защо трябва да го забравяш,като между вас няма проблем,а и семейството му те иска?
Само защото има дете?
Много хора на по-късен етап осъзнават грешките си,но дотогава,под действието на емоцията са допуснали много грешки.
Ако наистина го обичаш трябва да приемеш детето.
Ако проблемът е детето,което се е появило в период,когато сте били разделени,тогава е по-добре да си кажете чао.
1
0
stoika
stoika
27.09.2013 22:25
Съжалявам,но аз не очаквам всеки един да ме разбере.Всеки си има собствено виждане на нещата и ако не ви харесва или не ви допада историята ми,не сте длъжни да пишете.Аз търся помощ и отговор на въпросите ми,ако не смятате,че можете да ми помогнете за историята ми,ще ви помоля да не ми пишете коментари!!!
0
0
Деситка
Деситка
27.09.2013 19:28
Не разбирам това вторачване в правописа!!! Вярно е, че много постове не са издържани като граматика и стил, но тук не сме на конкурс по правилно писане!!! Ако съм разбрала добре ТУК хората си споделят лични истории, преживявания, терзания... Та нима всички трябва да пишем идеално?!?! Добре би било за общата култура, на човека ако владее по-добре граматиката и правописа, но дори и да не е така нима това го прави по-малко стойностен?!?! Не всички са отличници по български език и литература, но някак си съумяват да бъдат добри хора!!! И обратното важи- владеят езици до съвършенство, но по душа саааа... И преди да ми направят забележка някои хора ще добавя, че знам с колко "а" се пише думата "са"! :)
Вярно е, че има текстови редактори, но това че хората не ги ползват не ги прави "мързели невежи"!
Има много хубав виц за нас българите и за нашите форуми. Няма да го цитирам целия само ще спомена, че единствено ние не само не даваме съвети ами се и нагрубяваме!!!
2
1
Александра
Александра
27.09.2013 16:13
..искам да кажа нещо и то не е по повод на историята а отново за граматиката.Дори казвайки извинявам се за ПРОПУСНАТИТЕ грешки ти отново бъркаш...правилно е извинявам се за ДОПУСНАТИТЕ грешки.. ;)
А и явно в душата ти е доста объркано защото аз почти нищо не разбрах.. ;)
1
2
анонимна
анонимна
15.06.2014 22:13
деле,деле каква злоба,какво нещо
0
0

Рейтинг

3.8
Общо гласували: 4
51
41
32
20
10
Дай твоята оценка: