Друга забременя от него
stoikaНовак
Здравейте! Дълго се колебах, дали да споделя своята история. В крайна сметка реших да я напиша и дано малко по-срамежливите и страхливите си вземат поука от моята история. Ето я и нея.
Влюбих се на 13 години. Бях дете, което за първи път изпитваше истински чувства. Любовта ми към въпросното момче беше споделена, но имаше един голям проблем. Той ходеше с най-добрата ми приятелка. И това беше причината да го отбягвам първоначално. След около половин година той замина да учи в друг град и рядко се прибираше.
Разбира се аз и той бях ме много притеснителни. След време се появи ревност от моя страна. Реших да изпитам чувствата му, като се направих, че си имам приятел. Той разбира се реагира остро и реши да ми го върне. И така проблемите в нашата връзка започнаха. Разделих ме се без много шум и премълчах ме истината един от друг.
След около година, той започна да се държи странно. Обличаше се нетипично за него, общуваше със странни хора. В крайна сметка разбрах, че се е опитал да стане по-отворен, по-отпуснат, но разбира се не се получи. Но през това време спря да идва в магазина в който работех. Отказах се вече да се боря, след 2 неуспешни опита да говоря с него, реших, че ме мрази.
След половин година, той отново започна да идва в магазина. Правеше интересни неща, опитваше се да спечели вниманието ми, без да ми говори. Бях на 7-то небе от щастие, но не можах да повярвам, че той отново се интересува от мен. През тази 1 година станах ме много близки с майка му и половината от роднините му. Те знаеха за нас и нашите чувства, но се надяваха нещата да се оправят.
Когато нещата тръгнаха да се оправят и почти се бях ме сдобрили, той се оказа женен и с дете. Просто в работата, където работеше една опитна девойка го примамила и напила и той разбира се направил работата. Родителите му бяха в шок, аз също. Хората незнаеха, как да се държат с мен.
Аз гледах да ги избягвам, както мога. Но те правеха всичко възможно, за да се чувствам, както част от тяхното семейство. Това ми се отрази много зле. Сънувах го всяка нощ, за това реших да заспивам възможно най-късно, за да се преуморя и да не го сънувам.
Моля ви, дай те ми съвет, какво да направя. Как да отдръпна родителите му от мен, без да ги наранявам? Как да го забравя, като той живее на 10 минути път от мен ?
Влюбих се на 13 години. Бях дете, което за първи път изпитваше истински чувства. Любовта ми към въпросното момче беше споделена, но имаше един голям проблем. Той ходеше с най-добрата ми приятелка. И това беше причината да го отбягвам първоначално. След около половин година той замина да учи в друг град и рядко се прибираше.
Разбира се аз и той бях ме много притеснителни. След време се появи ревност от моя страна. Реших да изпитам чувствата му, като се направих, че си имам приятел. Той разбира се реагира остро и реши да ми го върне. И така проблемите в нашата връзка започнаха. Разделих ме се без много шум и премълчах ме истината един от друг.
След около година, той започна да се държи странно. Обличаше се нетипично за него, общуваше със странни хора. В крайна сметка разбрах, че се е опитал да стане по-отворен, по-отпуснат, но разбира се не се получи. Но през това време спря да идва в магазина в който работех. Отказах се вече да се боря, след 2 неуспешни опита да говоря с него, реших, че ме мрази.
След половин година, той отново започна да идва в магазина. Правеше интересни неща, опитваше се да спечели вниманието ми, без да ми говори. Бях на 7-то небе от щастие, но не можах да повярвам, че той отново се интересува от мен. През тази 1 година станах ме много близки с майка му и половината от роднините му. Те знаеха за нас и нашите чувства, но се надяваха нещата да се оправят.
Когато нещата тръгнаха да се оправят и почти се бях ме сдобрили, той се оказа женен и с дете. Просто в работата, където работеше една опитна девойка го примамила и напила и той разбира се направил работата. Родителите му бяха в шок, аз също. Хората незнаеха, как да се държат с мен.
Аз гледах да ги избягвам, както мога. Но те правеха всичко възможно, за да се чувствам, както част от тяхното семейство. Това ми се отрази много зле. Сънувах го всяка нощ, за това реших да заспивам възможно най-късно, за да се преуморя и да не го сънувам.
Моля ви, дай те ми съвет, какво да направя. Как да отдръпна родителите му от мен, без да ги наранявам? Как да го забравя, като той живее на 10 минути път от мен ?
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Коментари (29)
Изпрати
Извинявам се за пропуснатите грешки,но тази история излиза от душата ми и не съм се заглеждала в грешките.
0
0
Съвет: "Българска граматика" автор Петър Пашов - със сигурност ще ти помогне да наваксаш пропуснатото в часовете по български език.
Потресена съм от това,колко хора публикуват неграмотни словоизлияния. За улеснение на мързеливите невежи - имате текстови редактори на компютрите.
Потресена съм от това,колко хора публикуват неграмотни словоизлияния. За улеснение на мързеливите невежи - имате текстови редактори на компютрите.
1
2
СтанахМЕ,разделихМЕ, премълчахМЕ се пишат заедно! Може да ти е от полза. ;)
Иначе, за историята, ако е възможно, махни се от града. Така ще си далеч от всички и ще решиш сама за себе си, как да продължиш.
Иначе, за историята, ако е възможно, махни се от града. Така ще си далеч от всички и ще решиш сама за себе си, как да продължиш.
1
0
Много ти благодаря за всичко,което ми написа.Твоите думи успяха да ми вдъхнат малко повече вяра !!!
0
0
Наистина много неприятна и болезнена ситуация - най-вече за теб!
Съветът, който ще ти дам може да се стори жесток за някои, но съм видяла много неща в живота си и затова заставам твърдо зад това, което ще ти напиша.
Ще започна с това, че "Насила хубост не става!". Няма как да се изгради солидна връзка ако основата е толкова нестабилна. В университета видях да се създават няколко такива семейства и краят им не е добър. Оформиха се доста двойки още в самото начало и част от момичетата забременяха още през втория семестър. Последваха няколко сватби (заради децата разбира се). До края на пети курс всички тези семейни колеги си имаха авантюри извън семействата като някои открито пренебрегваха половинките си, което беше грозно, обидно и унизително! В последствие разбрах, че някои са се развели, а други имат по още едно дете, но нещата не са се оправили, защото или мъжете си я карат по старому или са се пропили и са по заведенията. Аз самата съм се появила точно по този начин- зачената през декември месец на първи курс от следването на моите родители. Цял живот живея с мисълта, че съм тяхна грешка, а това е кошмар за едно дете! Освен това те бяха толкова нещастни един с друг, но вместо да се разведат баща ми сложи край на живота си преди около 4 години, а майка ми се пропи.
На базата на всички тези факти бих те посъветвала да седнеш с това момче и да си поговорите много честно и откровено, да му дадеш необходимото време (ако можеш да заминеш за няколко месеца ще е най-добре) и нека през това време той установи какво чувства към жена си, какво иска от живота и ако отговорът си ТИ нека се разведе и си създайте свой дом и семейство. Ако е с нея само заради грешката от онази нощ (а тя е и на двамата) е по-добре да се разделят още сега иначе обричат на страдание и себе си, и това малко невинно създание, което няма абсолютно никаква вина, че се е родило и не бива да живее цял живот с такава тежест в душата си. Дори и ти да стоиш на страна това няма да изгради тяхното щастие ако те не се обичат и уважават!
Естествено, това което написах е пряко свързано с вашите чувства и важи само ако вие двамата наистина много се обичате!!!
Стана твърде дълго, но дано съм ти била полезна с нещо! Късмет!
Съветът, който ще ти дам може да се стори жесток за някои, но съм видяла много неща в живота си и затова заставам твърдо зад това, което ще ти напиша.
Ще започна с това, че "Насила хубост не става!". Няма как да се изгради солидна връзка ако основата е толкова нестабилна. В университета видях да се създават няколко такива семейства и краят им не е добър. Оформиха се доста двойки още в самото начало и част от момичетата забременяха още през втория семестър. Последваха няколко сватби (заради децата разбира се). До края на пети курс всички тези семейни колеги си имаха авантюри извън семействата като някои открито пренебрегваха половинките си, което беше грозно, обидно и унизително! В последствие разбрах, че някои са се развели, а други имат по още едно дете, но нещата не са се оправили, защото или мъжете си я карат по старому или са се пропили и са по заведенията. Аз самата съм се появила точно по този начин- зачената през декември месец на първи курс от следването на моите родители. Цял живот живея с мисълта, че съм тяхна грешка, а това е кошмар за едно дете! Освен това те бяха толкова нещастни един с друг, но вместо да се разведат баща ми сложи край на живота си преди около 4 години, а майка ми се пропи.
На базата на всички тези факти бих те посъветвала да седнеш с това момче и да си поговорите много честно и откровено, да му дадеш необходимото време (ако можеш да заминеш за няколко месеца ще е най-добре) и нека през това време той установи какво чувства към жена си, какво иска от живота и ако отговорът си ТИ нека се разведе и си създайте свой дом и семейство. Ако е с нея само заради грешката от онази нощ (а тя е и на двамата) е по-добре да се разделят още сега иначе обричат на страдание и себе си, и това малко невинно създание, което няма абсолютно никаква вина, че се е родило и не бива да живее цял живот с такава тежест в душата си. Дори и ти да стоиш на страна това няма да изгради тяхното щастие ако те не се обичат и уважават!
Естествено, това което написах е пряко свързано с вашите чувства и важи само ако вие двамата наистина много се обичате!!!
Стана твърде дълго, но дано съм ти била полезна с нещо! Късмет!
0
0
Много ти благодаря,разбира се че ми помогна...По отношение на въпросите ти,за съжаление отговорът ми е,че не я обича.От както разбрах за тях гледах да го избягвам,но той продължи да идва в магазина в който работя.Не искам да го погледна в очите,защото подозирам,какво ще видя в тях.За съжаление съм напълно сигурна,че той е с нея само,заради детето.А аз не мога да застана между един баща и неговото дете.Мислила съм да поговорим,но ми се струва,че ако го направя ще си дам някакви напразни надежди за него.За това май ще е най-добре ако успея да замина поне за малко на друго място...
0
0
До колкото разбирам хич няма да ти е лесно. Щом живее близо и родителите му те искат добре. Ама е женен и с дете... Обича ли я? Иска ли да е с нея? Държи ли на нея? Трябва да говориш с него. Така ще разбереш. Изясни се със семейството му и със него. Трябва да знаеш какво чувства към теб и какви са очакванията му. Така, че давай! Иначе ще се въртиш на едно място и няма да можеш да го забравиш с още години. Много ти съчувствам и се надявам да съм помогнала с нещо.
0
0
Благодаря ви за съвета!Само,че проблема в цялата ситуация е и че родителите му не искат другото момиче и са много разтроени от неговият избор.Когато в началото разбрах за нещата,ние с родителите му си поговорих ме и с намеци им обясних,че е по-добре да се отдръпнем.Така и се случи,до едно известно време.После пак започнаха същото с леки промени,които са нормани...
0
0
Мило момиче:). Винаги ще има някой наранен в твоята ситуация. Дали ще бъдеш ти или родителите му...Ясно ти е. Поговори я тях и им кажи, че за теб е мъчение да говориш с тях след като имаш чувства към сина им. Колкото до него - ЗАБРАВИ ГО! Знам, че е трудно. Минала съм през това, но го превъзмогнах. Късмет :)
0
0
Рейтинг
3.8
Общо гласували: 4
51
41
32
20
10
Дай твоята оценка:
