Ezine.bg»Споделени Истории»Любовни връзки и истории»Как да му обясня, че не искам да живеем с родителите му
Как да му обясня, че не искам да живеем с родителите му
АнонименНовак
Здравейте!
Искам и аз да споделя своята история. Аз съм момиче на 23 години. Имам си сериозен приятел от 5 години, но някак искам нещо още по-сериозно. Искам да живеем заедно, но не искам да живея в тях, макар че се разбирам перфектно с родителите му. Не мога да го накарам да дойде вкъщи, тъй като знаете клишето за завряния зет.
Говорили сме на тази тема, но някак всеки път разговорът остава незавършен. Вярно е, че все още съм безработна, но току що завърших висше образование и имам някакви надежди. Толкова много ли искам?
Имам чувството, че приятелят ми не иска да се изнесе от тях и по всякакъв начин се опитвам да му обясня, че ще ни е хиляда пъти по-добре да сме си сами, колкото и да ни е трудно. Не искам да се съобразявам с никого, а само с него - да сме си двамата в нашия дом с нашето дете (да, и тази тема обсъждаме, но някак и там няма развитие). . . Е, засега изгежда абсолютно неосъществимо, но знае ли човек.
Благодаря, че прочетохте историята ми. Ако е подобна на Вашата, споделете Вие какво правите в случая и как се примирявате. . .
С уважение!
Искам и аз да споделя своята история. Аз съм момиче на 23 години. Имам си сериозен приятел от 5 години, но някак искам нещо още по-сериозно. Искам да живеем заедно, но не искам да живея в тях, макар че се разбирам перфектно с родителите му. Не мога да го накарам да дойде вкъщи, тъй като знаете клишето за завряния зет.
Говорили сме на тази тема, но някак всеки път разговорът остава незавършен. Вярно е, че все още съм безработна, но току що завърших висше образование и имам някакви надежди. Толкова много ли искам?
Имам чувството, че приятелят ми не иска да се изнесе от тях и по всякакъв начин се опитвам да му обясня, че ще ни е хиляда пъти по-добре да сме си сами, колкото и да ни е трудно. Не искам да се съобразявам с никого, а само с него - да сме си двамата в нашия дом с нашето дете (да, и тази тема обсъждаме, но някак и там няма развитие). . . Е, засега изгежда абсолютно неосъществимо, но знае ли човек.
Благодаря, че прочетохте историята ми. Ако е подобна на Вашата, споделете Вие какво правите в случая и как се примирявате. . .
С уважение!
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Коментари (4)
Изпрати
Моят съвет от от личен опит - в никакъв случай не се нанасяй при родителите му, нямаш представа какъв автогол ще си вкараш, колкото и да се "разбираш" с майка му! намери си някаква работа и отивай на квартира, ако той те последва, значи е за теб, ако продъжава да се дърпа, си направи нужните изводи - това те чака цял живот, веднъж направиш ли този компромис-няма да спреш до там.
4
0
Твоето момче има синдрома на ¨маминото синче¨..трудно ще го отделиш от полата на майка му.Предполагам не е по-малък от теб,така че факта ,че още живее с родителите си е знак,че не е хич самостоятелен.Ако заживеете заедно ти ще заместиш маминка..абе кофти положение е.От примери около мен това съм видяла.Мамин син си е такъв до края..баща ми си беше ¨на мама детето¨ до 40г. ,приятелки минали периода ,в който ти се намираш в момента все ми се оплакват как трябва да се съобразяват с майка му дори и да не живеят заедно.Ще е сложно да се опитваш да създаваш деца с ¨едно пораснало ,ама не съвсем¨ такова,но ти си познаваш мъжа най-добре и можеш да прецениш дали той ще се промени или не :) Но ако те обича ще намерите решение изгодно и за ДВАМА ви,не само за него :)
2
1
Ами може да изчакаш докато си намериш работа и си стъпите на краката и спокойно седнеш и поговориш с него. Не бъди груба и не обиждай родителите му. Доколкото разбирам ти се опитваш да го накараш да живеете пък с твоите родители, което не е опция, защото на теб ще ти е добре, но той ще изпадне в твоята ситуация в момента. Но не оставяй нещата така, защото възрастните и младите трябва да живеят отделно.
2
0
Нямам опит от подобна ситуация, но искам да кажа че ако наистина и той чувства връзката Ви толкова важна и държи на теб би трябвало да е съгласен на всичко само за да е с теб. Дори и да Ви е трудно и т.н да иска това, което и тебе ще те прави щастлива. Иначе и аз мисля, че самостоятелно е най-добре, назависимо че се разбирате, и при мен е така но не искам да сме с тях. А ако много се дърпа, според мен нещо е несигурен или не иска сериозни крачки още в живота си и прекалено много отговорности, защото каквото и да си говорим едно е гаджето, които излизат на срещи и по гости, а друго е да живеете сами някъде.
1
0
Рейтинг
4.3
Общо гласували: 6
53
42
31
20
10
Дай твоята оценка:
