Баща ми се самоуби

Баща ми се самоуби
Здравейте!

Пиша тук защото ми е трудно да споделям за това, което ме мъчи пред когото и да е било, а предлаганата тук анонимност е малко или много предразполагаща.
Честно казано не знам откъде да започна.

Имах трудно детство като малка, тъй като баща ми беше алкохолик и нерядко имаше пиянски скандали вкъщи с майка ми, включващи крясъци, заплахи и размахване на огнестрелно оръжие.

Бях малка и не разбирах напълно какво точно се случва. . представях си, че сме герои във филм и може би това детско въображение ми помагаше да се справям със случващото се. Докато един ден не се случи най - лошото.

При поредният скандал, баща ми се самоуби. Все още си спомням мириса на кръв примесен с алкохол и барут.
Това се случи преди 5 години, когато бях 14 годишна.
След случилото се се затворих в себе си. Мъката ме убиваше. Започнах да страня от хората. Мълчах.

Нямах никакво самочувствие. Страхувах се от хората. Най - вече от мъжете. Видех ли мъж по улицата срещу мен, пресичах на отсрещната страна. Излизанията ми навън сред хората бяха своеобразен кошмар.

Мразех съучениците си за това, че са толкова весели, смеят се постоянно, че са безгрижни, докато аз потъвах в собствените си чувства.

Малко по малко започнах да се взимам в ръце. . все пак трябва да съм силна, най - малкото заради моята майка, която след случилото се рухна. Бях и съм нейна опора. Поне се опитвам доколкото е възможно.

Малко по малко се съвземам след случилото се и неговите последици от рода на осъждане от чуждите хора. Нулева толерантност, обвинения. . прекъсване на отношенията със семейството на баща ми, които обвиняват нас за смъртта му.

Само че последиците от това все още ме преследват (няма и как иначе да бъде).
Не мога да създавам трайни връзки с хората. Когато видя, че някой иска да ме има в живота си, аз правя всичко възможно да го отблъсна.

Не мога да споделям. . всъщност мога, но когато споделя за това, какво ме мъчи, не чувствам облекчение. . чувствам се слаба и уязвима пред човека, на когото съм споделила.

Предпочитам да си сложа маска. . да се усмихвам когато съм тъжна. . да се смея когато ми се плаче.
Всичко това ме плаши. .
Хората сме социални животни и имаме нужда от хора. . от човек до себе си, а аз някакси бягам от това нещо, дори да усещам нуждата от него.

Ще ви бъда благодарна, ако ми дадете някакъв съвет или насоки как да разруша стената, която създавам около себе си, и която става все по - висока и дебела.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Коментари (21)

Изпрати
Виолета Димова
Съжалявам за загубата!
Бъди силна и не се затваряй в себе си. Живота продължава, трябва да гледаш напред! Помагай на майка си...
0
0
Йозлям Кадирова
Обърни се към специалист, сама няма да се справиш. 5 години са доста време и вече трябваше да си се посъвзела поне малко от тази случка.
0
1
Gergana
Gergana
03.02.2016 22:52
obadi mi se 0899215947
0
17
пламен
пламен
12.09.2015 18:50
иди на психиатър
0
16
tea
tea
16.08.2015 04:12
Milo momiche, poznato mi e do bolka vsichko tova. Shte se spravish! Izpravi se I si postavi celi v jivota si I gi sledvai uporito. Bydi udovletvorena ot sebe si I tyrsi vsichko onova koeto te pravi shtastliva I grabi sas shepi. Postepenno usmivkite shte stanat istinski. Za horata ne misli. Spravedlivost ne tyrsi. Nqma q. TI NE SI VINOVNA ZA NISHTO! Tova go pomni I misli pozitivno! Maika ti shte e shtastliva otnovo kogato ti si! Vsichko e v tvoite ryce! " Celi se v lunata, zashtoto I da ne ucelish, vse shte ucelish nqkoq zvezda!" Derzai!
2
2
милена
милена
18.10.2014 19:37
Ще се справиш - крачка по - крачка.Бъди предпазлива-и нащрек но бавно и внимателно допусни хората които те обичат или са ти приятели.Най трудното е да си сигурна кой трябва да допуснеш до себе си.Ще се справиш..
4
0
Ренета
Ренета
05.12.2013 09:03
Начина по който се чувстваш ми е много познато,аз се чувствах като теб постоянно се смеех и се усмихвах ,а в действително ми се ревеше правех го за да не показвам ,че сам слаба и уязвима.С течение на времето се научих да споделям докато преди това не споделях абсолютно нищо с никой с цел да не ми се смеят или да го използват някога срещу мен защото се убедих ,че хората са лоши.Единственото което ми помогна е споделянето колкото повече споделяш толкова по добре лека полека ще почнеш да се облекчаваш.Но има едно състояние което ще ти остане за цял живот недоверието в хората с това аз не можах да се преборя.Може би ако посетиш психолог ще имаш помощта от която се нуждаеш и ще може да се върнеш към нормалния начин на живот.Не се предавай и успех
4
0
Ти
Ти
03.12.2013 23:19
Всичко което те кара да се чувстваш по този начин е така както трябва да е, и трябва да го приемеш. Ти сама ще се справиш със ситуацията, дали с психолог или не. Всичко е в твоите ръце и зависи единствено и само от теб. Важното е да не преставаш да мислиш за бъдещето си, и да следваш мечтите си. Всичко друго е минало, което просто тежи, и трябва да превъзмогнеш. Много е трудно, но ако го приемеш по подразбиране и се бориш, ще успееш.
4
7
Citrinn
Citrinn
30.11.2013 19:56
Не знам какво да кажа, наистина...Мога само да си представям колко зле се чувстваш и наистнина много ти съчувствам. Толкова млад човек, а с такова тежко бреме...трябва да си много силна. Според мен трябва да се опиташ да се абстрахираш от случилото се, доколкото това е възможно,да се отърсиш от миналото, от чувството за вина, от страховете си и да се опиташ да продължиш напред като си начертаеш едно светло бъдеще и започнеш да вярваш в него. Когато нагласата ти към заобикалящия свят се промени ще привлечеш човек в живота си и с него нещата ще станат много по-лесни. Пожелавам ти да започнеш живота си начисто и да постигнеш спокойствието и щастието, от които имаш нужда!
11
0
Ахат
Ахат
30.11.2013 19:30
обърни се към психолог, помага страшно много.Препоръчвам ти го от опит. Не е срамно, напротив изключително добре ще ти подейства.
4
0

Рейтинг

4.7
Общо гласували: 9
57
41
31
20
10
Дай твоята оценка: